Решение № 8359 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2013 г.

Решение № 8359 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Валери Йорданов Сотиров е подал касационна жалба срещу решението от 10.12.2012 г. по адм. дело № 2617/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Агенция " Митници " иск по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител за заплащане на обезщетение за недопускане на работа в размер на 4 542,50 лева, ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция и се присъдят направените разноски. Агенция " Митници " е поискала решението да бъде оставено в сила, като се заплати юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката, представляващ жалбоподателя. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъди поисканото обезщетение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Валери Йорданов Сотиров предявил срещу Агенция " Митници " иск за заплащане на обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), възлизащо на сумата 4 542, 50 лева или на пет брутни работни заплати, дължими за времето от 23.02.2010 г. до 5.08.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Административният съд установил, че с решение № 102/15.01.2010 г. по адм. дело № 6312/2009 по описа на Административния съд - София град била отменена заповед № 6697/14.08.2009 г. на директора на Агенция "Митници ", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на Валери Йорданов Сотиров за длъжността " началник на Митническо бюро - Горубляне към Митница " Аерогара София ". Решението влязло в сила на 16.02.2010 г. На 23.02.2010 г. Валери Сотиров подал молба до директора на Агенция " Митници ", с която поискал да бъде възстановен на работа в агенцията. С писмо от 21.04.2010 г. до началника на отдел "Човешки ресурси" директорът на дирекция " Правно - нормативна " на Агенция "Митници" изразил становище, че с подадената на 23.02.2010 г. молба Валери Сотиров заявил намерението си да заеме отново длъжността си и че искането следва да бъде удовлетворено, ако са налице основанията на чл. 122, ал. 1 ЗДСЛ. На 30.07.2010 г. директорът на дирекция "Правно-нормативна " уведомил директора на дирекция "Организация управление на човешките ресурси", че трябва да бъдат предприети съответните действия за възстановяването на Валери Сотиров на заеманата преди уволнението му длъжност, като се вземе предвид, че Митническо бюро - Горубляне е било закрито на 16 декември 2009 г. със заповед на министъра на финансите. Със заповед № 10451/05.08.2010 г. директорът на Агенция "Митници" възстановил Валери Йорданов Сотиров на длъжността "началник на митническо бюро" в Митница "Аерогара - София" с основно месечно възнаграждение в размер на 790 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 15%. Съдът констатирал, че в служебното досие на Валери Сотиров не се съдържа документ, от който да е видно, че лицето се е явило на работа. Според приложеното удостоверение на Националния осигурителен институт, Валери Сотиров получавал обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 22.02.2010 г. до 23.09.2010 г. Разпитаните по делото свидетели посочили, че не са виждали жалбоподателя да се явява на работа в сградата на Митница " Аерогара " София. От правна страна съдът приел, че искът по чл. 122, ал. 3 ЗДСл е неоснователен, тъй като не било установено, че ищецът не е бил допуснат на работа. По делото не били събрани доказателства, че той се е явявал на работа. Не бил съставен протокол за явяването му, липсвали негови подписи в присъствената книга. Според съда, за възстановяването на служителя не било достатъчно само подаването на молба. Необходимо било и явяването му на работа, каквото не било доказано. Поради това административният съд отхвърлил предявения от Валери Сотиров иск срещу Агенция "Митници". Решението противоречи на материалния закон. Административният съд е направил несъответни на приложимата норма на чл. 122, ал. 3 ЗДСл. правни изводи. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. По делото е било установено, че уволнението на Валери Сотиров от длъжността "началник на митническо бюро" в Митница " Аерогара - София ", извършено със заповед № 6697/14.08.2009 г. на директора на Агенция "Митници", е било отменено от съда. Служителят се явил в администрацията в рамките на двуседмичния срок, считано от влизане на решението в сила, и подал молба за възстановяване на заеманата от него преди уволнението му длъжност. С изпълнението на тези действия е бил завършен фактическият състав, какъвто се изисква по закон за възстановяване на държавна служба, и за ищеца е възникнало право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност. За митническата администрация е възникнало насрещно задължение да го възстанови на работа, като създаде условия за изпълнение на служебните му задължения, както е записано в чл. 30, ал. 1 ЗДСл. При преценката на основателността на предявения иск, административният съд необосновано се е позовал на липсата на протокол, който удостоверява явяването на служителя на работа. При положение, че работодателят е възприел такава практика, негово е било задължението да състави такъв документ и за ищеца. С подаването на молбата от 23.02.2010 г. Валери Сотиров ясно е изразил готовността си да заеме предишната си длъжност. При наличието на искане, основано на закона, работодателят е следвало да направи необходимото, за да може служителят да започне да изпълнява служебните си задължения. В случаите на възстановяване на служител, чието незаконно уволнение е отменено от съда, не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначаване, свързано с издаването на нарочен административен акт или с извършването на конкретни действия от негова страна, но волята му да изпълни съдебното решение следва да се демонстрира по подходящ начин. Действия, с които се осъществява фактическото допускане на работа, са посочването на работно място, определянето на основно и допълнително възнаграждение, поставянето на служебни задачи. Държавният служител, който е поискал да бъде възстановен на служба, не е задължен да се явява на работа всеки ден, при положение, че органът не го е уведомил за началния момент, от който започва изпълнението на служебните му задължения. Физическото присъствие или отсъствие на служителя от работа след датата, на която се е явил и е поискал възстановяване на предишната длъжност, няма правно значение, ако органът по назначаване не е направил волеизявление в отговор на искането или не е предприел необходимите фактически действия за допускането му. От представената по делото служебна кореспонденция, която съдът е игнорирал изцяло при формиране на правните си изводи, се установява, че органът по назначаване не се е произнесъл по искането в течение на дълъг период от време, въпреки изразеното становище за възстановяване на служителя от страна на директора на дирекция " Правно - нормативна ". Допускането на Валери Сотиров е извършено едва с издаването на заповед № 10451/05.08.2010 г. на директора на Агенция "Митници ", с която е обявено, че са налице законовите условия за възстановяването му. Тази заповед категорично доказва основателността на исковата претенция. Макар законовите изисквания за възстановяване на държавния служител да са били налице, органът по назначаване е бездействал и не го е допуснал на работа в продължение на повече от пет месеца. Поради това ищецът има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето от явяването му на работа до действителното му допускане или от 23.02.2010 г. до 5.08.2010 г. С оглед констатираното от касационната инстанция основание за отмяна решението на административния съд следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Съгласно заповед № 10451/05.08.2010 г. на директора на Агенция "Митници", брутната заплата на Валери Сотиров възлиза на 908, 50 лева, от които основно възнаграждение - 790 лева и допълнително възнаграждение - 118, 50 лева. С оглед исковата претенция обезщетението следва да се присъди за пет месеца, общо в размер на 4 542, 50 лева ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска - 27.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Адвокатското възнаграждение не следва да се намали, тъй като не може да се определи като прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. При този резултат от произнасянето на съда разноски на ответника не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд