Решение № 12981 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2021 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Г. Величков, в качеството му на ЕТ Г. Величков, чрез адв. П. Маркова, с адрес: гр.София, [адрес] за отмяна на влязло в сила решение постановено по адм.д.5452/2019 г. по описа на ВАС. Искането се обосновава с наличие на основания по чл.239, т.1 и/или т.5 от АПК. Твърди се, че след постановяване на решението на ВАС е издаден изпълнителен лист за присъдените разноски, в който като страни са вписани Българска народна банка и Г. Величков, като това не са страните в основното производство. По същия начин са определени страните и в изпратената до лицето покана за доброволно изпълнение. Това обосновава твърдение, че са налице нови обстоятелства които не са съобразени при произнасяне на ВАС по адм.д.5452/2019 г. По подробни съображения в искането се прави позоваване на практика на СЕС и актове на Европейския съюз свързани със защитата на личните данни. Сочи се, че в изпълнение на Конвенция 108 на ЕС, подуправителя на БНБ е следвало да заличи вписването на ЕТ Г. Величков от изготвения списък на неизправните длъжници. Това бездействие е нарушение на правото на ЕС и конкретните задължения на длъжностното лице. Иска влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено на посочените основания, а делото върнато за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по искането за отмяна, чрез процесуалният си представител в проведеното открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането. Подробно обосновава твърдението си в приложени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение 13603 от 14.10.2019 г. постановено по адм.д.5452/2019 г., чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение 1624 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело 12557/2016 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлено искането на Г. Величков в качеството му на ЕТ Г. Величков да бъде осъден подуправителя на БНБ да преустанови бездействието си по чл.3, ал.1 от Закона за информация относно необслужваните кредити/ЗИОНК/, като коригира допуснатата грешка в публикувания от БНБ списък на лицата с необслужвани кредити и заличи едноличния търговец от него. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т. е. не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените към искането писмени доказателства, касаят изпълнението на постановените от ВАС решения. Същите обективират предприети процесуални действия по изпълнението. Те не установяват факти, които са били твърдяни по време на развилото се по делото производство по съществото на спора. Същите не се и отнасят до твърдени от страната факти, за които обаче е било невъзможно да бъдат доказани поради липса на доказващи ги документи. Вярно е, че в поканата за доброволно изпълнение са вписани Българска народна банка като взискател и Г. Величков като длъжник, но това не означава, че са подменени страните в производството. При определяне на разноските същите според правилото на §1, т.6 от ДР на АПК се поемат от юридическото лице в структурата на което е административния орган, чийто акт е предмет на съдебен контрол. В конкретния случай, това правило означава, че разноските по делата водени от Г. Величков пред ВАС се дължат на БНБ, от чиято структура е подуправителя на БНБ. По отношение на лицето, посочено като длъжник в поканата за доброволно изпълнение. Многократно в своите съдебни актове ВАС е посочвал, че физическото лице и едноличният търговец не са различни правни субекти. С регистрацията си като ЕТ, физическото лице само разширява своята правоспособност, като придобива и такава по ТЗ, но не възниква нов правен субект. В конкретния случай, задълженията са възникнали за Г. Величков в качеството му на едноличен търговец и няма пречка същият като физическо лице да бъде вписан като длъжник в документите по изпълнение. По изложените съображения, следва да се приеме, че не е налице хипотезата, визирана в чл. 239, т. 1 от АПК изискваща представените документи, които обосновават искането, да са съществували по време на съдебното производство, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се цели чрез извънредния способ, но по независещи от страната причини да не са могли да бъдат представени в него или да не са могли да бъдат известни на страната. Не е налице и основание за отмяна по чл.239, т.5 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, на отмяна подлежи съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК трябва да е осъществен някой от лимитативно упоменати в разпоредбата факти. Подателят на искането за отмяна не е изложил твърдение за подобни факти и обстоятелства, нито е приложил доказателства за такива. Страните в производството са били надлежно конституирани и уведомени за проведените съдебни заседания пред ВАС. Липсват нарушения при връчването на съдебните и деловодни книжа, които да навеждат на извод, че е налице засягане правото на защита на лицето. Поради това искането за отмяна на влязло в сила решение 13603 от 14.10.2019 г. по адм. дело 5452/2019 г. на Върховния административен съд с правно основание чл. 239, т. 1 и/или т.5 от АПК, като неоснователно следва да се отхвърли. Останалите оплаквания, които се навеждат в искането за отмяна на практика представляват касационни основания по смисъла на чл. 209 и сл. от АПК и са неотносими към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК, поради което и не следва да се обсъждат. При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на БНБ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия,