Решение № 11329 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2009 г.

Решение № 11329 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5420 от 27.04.2009 год., постановено по адм. д. № 13147/08 год. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Мохамад Уайс Ниази, гражданин на Афганистан, против решение № 302/18.06.2007 год. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мохамад Уайс Ниази, гражданин на Афганистан, чрез пълномощника му адв. Диана Даскалова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 5420/27.04.2009 год. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 13147/08 год. като неправилно. Ответният по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата Мохамад Уайс Ниази, против решение № 302/18.06.2007 год. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Съдът е посочил, че решението, предмет на обжалване, е постановено при действието на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ (отм. ДВ, бр. 52 от 2007 год.), съгласно който производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут може да се прекрати поради липса на необходимост от закрила, когато чужденецът или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение и по отношение на него няма новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9. Посочено е, че в настоящето производство жалбоподателят не твърди и недоказва новонастъпили обстоятелства към момента на произнасяне на административния орган, които да са относими към правото му да получи закрила - статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът не е възприел доводът на жалбоподателя и неговия пълномощник относно това, че такива обстоятелства са налице, но не са обсъждани в предишните актове на административния орган, тъй като те не са новонастъпили. Тричленният състав е приел още, че към хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУБ е фактът, че жалбоподателят не е "депортиран" към Афганистан, тъй като това действително е новонастъпило обстоятелство спрямо предишните административни решения, но е неотносимо към основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е относно извода на тричленния състав, че не са представени "нови обстоятелства" към момента на произнасяне на административния орган. Излагат се доводи, че представените в последното производство пред ДАБ доказателства не са представени при предишните производства през 2001 год. и 2003 год., поради което се явяват нови по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ (отм.) и е следвало да бъдат зачетени. Прави се оплакване и за съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в решението липсва произнасяне по новото обстоятелство, изразяващо се във влошаване на актуалната обстановка в страната на произход, както и не е обсъдено направеното оплакване за липса на разграничение в решението на ДАБ на новите обстоятелства при условията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ по отделно. Направените оплаквания са неоснователни. Производство пред тричленния състав се е развило след като с решение на петчленен състав на ВАС, първа колегия, № 9841 от 30.09.2008 год. по адм. д. № 1833/08 год. е отменено решение на ВАС, трето отделение, № 13278 от 21.12.2007 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане тричленният състав е съобразил указанията дадени в отменителното решение на петчленния състав. Тричленният състав е установил фактическата обстановка по спора, изразяваща се в това, че решението на административния орган е постановено при условията на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ (отм.) съгласно който производството по предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут може да се прекрати поради липса на необходимост от закрила, когато има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение, или му е прекратен или отнет статут в трета сигурна страна и по отношение на него няма новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от закона. В конкретния случай е установено, че с обжалваното решение № 302 от 18.06.2007 год. на председателя на ДАБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут е прекратено, тъй като с решение № 4448 от 05.09.2001 год. на жалбоподателя е предоставена хуманитарна закрила със срок от една година, като в последствие с решение № 6679/14.11.2002 год. му е отказано продължаване на срока, а с решение № 1104/12.12.200 год. е отхвърлена повторната молба за закрила. При тази фактическата обстановка правилно първоинстанционният съд е формулирал извода си, че основният спор между страните е относно това дали са налице "новонастъпили обстоятелства" по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ (отм.). Правилен и обоснован е изводът на тричленния състав, че обстоятелствата, които не са били изложени в предишните производства по предоставена на закрила, не могат да бъдат разглеждани като "новонастъпили". От употребения в нормата израз "новонастъпили" следва да бъде направен изводът, че такива ще бъдат всички онези обстоятелства, които са възникнали след приключването на предишните производства, от което пък следва, че при подаване на искането си за защита молителят следва да изложи всички факти и обстоятелства, на които основава искането си, и не посочването на определени обстоятелства води до тяхното преклудиране. Спорен е и въпросът доколко влошаване на обстановката в страната на произход на жалбоподателя може да бъде разглеждано като "ново настъпило" обстоятелство по смисъла на закона. В тази насока първоинстанционния съд не е изложил мотиви, поради което с оглед ограничението на чл. 227, ал. 1 от АПК такива следва да бъдат изложени от настоящата инстанция. Обстановката в страната на произход е била посочвана и в предишните производства по предоставяне на защита и предвид на данните по делото не може да се приеме, че тя се е влошила до такава степен в сравнение с предишните години, че това да се разглежда като "ново настъпило" обстоятелство. Направеното оплакване за липса на разграничаване на хипотезите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ касае решението на председателя на ДАБ, а предмет на касационно разглеждане е решението на тричленния състав на ВАС. Отделно от това, доколкото производството се е развило при условията на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ (отм.), то неизвършването на подобно разграничаване не е съществен порок. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,