Решение № 11557 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2021 г.
ВАСШесто отделение15.11.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 530 от 23.04.2021 г. постановено по адм. дело 376/2021 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Г. Стилиянова, ЕГН [ЕГН], гр.Варна, [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 700,00/седемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите (ГВРС) София, подадена чрез главен юрисконсулт Е. Лазарова срещу решение 530 от 23.04.2021 г. по адм. дело 376/2021г. на Административен съдВарна с което е отменено негово разпореждане 4506-40-11/14.01.2021г., с което е отказано на Г. Стилиянова изплащането на гарантирано вземане, административната преписка е изпратена на директора на Фонд ГВРС София за произнасяне съобразно дадените указания в съдебното решение, и са присъдени разноски. В жалбата се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Г. Стилиянова чрез пълномощника си адвокат Т. Чобанов оспорва касационната жалба в писмен отговор. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е разпореждане 4506-40-11 от 14.01.2021 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" гр.София, с което на Г. Стилиянова е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН по заявление-декларация вх. 4502-03-9/28.08.2020г. Установено е от фактическа страна, че Стилиянова е декларирала, че е работила в Адоро Холидейс ЕООД от 10.04.2019 г. като главен готвач, а трудовото правоотношение е прекратено на 01.10.2019г. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение 260159/04.08.2020 г. по търговско дело 512/2020 г. на Окръжен съд Варна, с началната дата на неплатежоспособността 23.06.2019г., вписано на 06.08.2020г. в електронната страница в интернет на Търговския регистър. Извършена е проверка от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна, която е установила, че след издаване на задължителни предписания изпратени до Адоро Холидейс ЕООД и до едноличния собственик на капитала Риджънт Кепитал АД е изискано предоставянето на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, удостоверение за актуално състояние, годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и ГФО, първични счетоводни документи удостоверяващи най-малко 12 месеца осъществяване на дейност преди началната дата на неплатежоспособността, справки до кога са изплатени трудовите възнаграждения на служителите, счетоводни документи и поименни справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и т.н. Исканите документи не са били представени. Последвало е издаване на процесното разпореждане, в което е отразено, че дружеството няма нужната документация и въз основа на това органът е приел, че не е налице изискването на чл. 3 от ЗГВРСНР за наличие на начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения. Направен е извод,че липсва правно основание за изплащане на гарантираното вземане, поискано от Г. Стилиянова. Като е събрал и коментирал доказателствата по делото първоинстанционният съд е обосновал, че разпореждането е издадено от административния орган в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че в хода на административното производство органът не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК. Приел е за установено, че са налице две от предпоставките за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, предвидени в чл. 4 от същия закон (открито производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон и наличието на трудово правоотношение на Стилиянова с работодателя Адоро Холидейс ЕООД), а наличието на третата предпоставка не е изследвано по надлежния ред. Също така е стигнал до извода, че липсата на архив, ведомости и книжа не следва да се представят от трети правоимащи лица, предвид задължението на административния орган по чл. 9 от АПК. Поради това е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, на когото е дал конкретни указания за събиране на съответните доказателства. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителката. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от ЗГВРСНР. Неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативно отражение за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Стилиянова е била в трудово правоотношение с Адоро Холидейс ЕООД. Налице е съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, като от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Липсват данни от Адоро Холидейс ЕООД да е изготвена справка по Приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР. За Стилиянова е била налице обективна невъзможност да изпълни това изискване. Освен това, както е посочил и съдът в мотивите си, органът не е изпълнил и задължението си по чл. 8, ал. 3 от Наредбата да укаже на заявителя писмено да представи липсващите документи и като не му е дал възможност да отстрани нередовностите по заявлението си е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че непредставянето на въпросната справка не е основание, за постановяване на отказ по подаденото от работника заявление. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3, изр. второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а от съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР, директорът на фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Произнасянето на органа, трябва да е мотивирано въз основа на изясняването на всички изискуеми предпоставки и събрани доказателства от нормативната уредба, което в случая не е извършено. Първоинстанционният съд аргументирано и точно е преценил, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Налице е и несъобразяване с нормата на чл. 36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган по отношение събирането на доказателства. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал.2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касационната жалба за заплащането на разноски за касационното производство е основателна. Страната е представила доказателства за сторени такива в размер на 700,00 /седемстотин/ лева, платени за адвокатско възнаграждение. Поради липсата на искане за прекомерност от касационния жалбоподател, същите следва да бъдат присъдени в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,