Решение № 11686 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на 1. главния архитект на Община Русе,чрез юрк.Гаджанова и 2. О. Й. Ц. и "Марти - Мартин Цветков" ЕООД, чрез адв. Дакова против решение 1721/29.05.2024 г., постановено по адм. дело 79/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено Разрешение за поставяне на преместваем обект 383/18.12.2023 г. В касационните жалби се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска неговата отмяна със законните последици. Ответницата А. С. Г.,чрез адв. Николова и адв. Цонева,, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и обоснованост и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Разрешение за поставяне 383/18.12.2023 г., издадено от главния архитект на Община Русе, на преместваем обект Павилион за търговска дейност, маси за сезонно ползване, сгъваеми слънцезащитни средства и чадър пред кафе-бар" в поземлен имот 1769, кв. 227 по плана на град Русе /имот с идентификатор 63427.2.1769 по КККР на гр. Русе/, с административен адрес гр. Русе, [улица], който имот е съсобствен на оспорващата А. С. Г. и първия адресат на разрешението О. Й. Ц., с разпределено ползване по силата на влязло в сила съдебно решение по гр.д. 2993/2017г. по описа на РС-Русе . Вторият адресат на разрешението за поставяне е "Марти - Мартин Цветков" ЕООД, за който не се установява да е носител на право на собственост върху имота или негов наемател. Прието е за безспорно установено по делото, че процесното разрешение е издадено по заявление за одобряване на проект и издаване на разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ с вх. УТ-20-377/08.12.2023 г. на О. Й. Ц. и Марти - Мартин Цветков ЕООД, като А. Г. не е уведомена за започване на административното производство и не е давала съгласие под никаква форма относно поставянето на процесните преместваеми обекти в съсобственият й имот. Изведен е решаващия правен извод за незаконосъобразност на разрешението за поставяне, поради несъобразяване изискванията на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ и чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 липсва императивно изискуемото изричното писмено съгласие на съсобственика А. С. Г.. Така постановеното решение е правилно като съобразено с материалния закон и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесното разрешение за поставяне на преместваем обект Павилион за търговска дейност, маси за сезонно ползване, сгъваеми слънцезащитни средства и чадър пред кафе-бар в поземлен имот 1769, кв. 227 по плана на град Русе /имот с идентификатор 63427.2.1769 по КККР на гр. Русе/, е издадено при липса на изискуемото съгласие на съсобственика на имота А. Г. и/или при надлежно сключен договор за наем. Съгласно изискването на чл. 56, ал. 5 ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Съдебната практика последователно и безпротивочиво установява, че такова съгласие е изискуемо и от съсобствениците на имота, независимо от наличието на разпределено между тях ползване. Освен това, вторият заявител Марти - Мартин Цветков ЕООД не се легитимира като съсобственик , не установява и валидни наемни правоотношения със съсобствениците на имота. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При така очертаното изрично изискване в закона, се явяват неприложими правилата по ЗС за управление на съсобствена вещ, на които се позовават касационните жалбоподатели. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационните жалби - без уважение като неоснователни. Разноски не се претендират от ответницата поради което не следва да се присъждат такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,