Решение № 3649 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2018 г.

Решение № 3649 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Д. против решение № 4420 от 29.06.2018 г., постановено по адм. д. 2808/2018 г. по описа на Административен съд С. – град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – началникът на ДНСК, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля иска на В. Д., с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на ДНСК за признаване на установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-272/12.06.2007 г. за премахване на незаконен строеж "преустройство на мансарден апартамент", находящ се на административен адрес [населено място], [улица]. За да постанови този резултат, съдът приема, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК, установяващ основателност на иска - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната, като независимо от начина на връчване на поканата за доброволно изпълнение Димитров с молба, депозирана преди изтичане на петгодишния срок, иска от органа по изпълнението да му бъде удължен срока за доброволно изпълнение на заповедта, а в последствие е съставен констативен протокол, удостоверяващ започнало доброволно изпълнение на административния акт. По тези съображения съдът прави извод, че давността е прекъсната, което обосновава неоснователност на предявения иск. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. От събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж влиза в сила на 24.06.2008 г., от която дата започва да тече срокът за изпълнението й, като след изтичането на пет години изпълнителното основание не се привежда в изпълнение или това е 24.06.2013 г. Процедурата по изпълнение на влязлата в сила заповед започва с издаване на покана за доброволно изпълнение. Димитров не е намерен на адреса, нито при изпращане на писмо с известие за доставяне, нито при личното посещение на длъжностните лица на адреса, за което е съставен протокол. Поставянето на обявление и публикуването му в сайта на ДНСК, обективират редовното съобщаване на поканата за доброволно изпълнение, която поставя началото на административното производство. Действително в изпълнителното производство е неприложима разпоредбата на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, което се регламентира от АПК, а не от ЗУТ, но в случая съобщаването е редовно по смисъла на чл. 61, ал. 3 АПК, действащ към момента на съобщаване на поканата. Връчването на поканата за доброволно изпълнение има за цел да уведоми длъжника за образуваното изпълнителното производство и да му даде срок за доброволно изпълнение на задължението. В случая тази цел е изпълнена, което се подкрепя от депозираната от В. Д. молба на 15.02.2013 г. до органа на изпълнението, с която иска удължаване на изпълнението поради лошите метеорологични условия. Ето защо правилно съдът приема, че ищецът е уведомен за поканата за доброволно изпълнение най-късно на 15.02.2013 г. т. е. преди изтичането на петгодишния давностен срок. Фактът, че в тази молба не е описано подробно изпълнителното основание, не обосновава извод, че Димитров не е уведомен за поканата за доброволно изпълнение, тъй като в молбата изрично е посочен акт С7-115 -1, а именно приложения по делото протокол от 12.12.2012 г., с който е констатирано че незаконният строеж не е премахнат в срока за доброволно изпълнение. Освен това по делото няма данни, а и не се твърди длъжникът да има задължение за изпълнение на други заповеди за премахване на незаконни строежи, за да се приеме, че молбата касае друга заповед. Следващите действия на органа по изпълнението са обективирани в констативен протокол от 28.05.2013 г., с който е удостоверено, че е започнало доброволно изпълнение на заповедта, като е премахнато остъкляването и е възстановена дограмата между стаята и терасата, но заповедта не е изпълнена изцяло. С тези действия извършени на 28.05.2013 г. отново е прекъсната давността, тъй като към този момент същата все още не е изтекла, и започва да тече нов давностен петгодишен срок за изпълнение, който към датата на предявяване на иска не е изтекъл. Ето защо изводът на съда за неоснователност на иска е законосъобразен и обоснован. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,