Решение № 2123 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2010 г.

Решение № 2123 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2010 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от ЕТ "Боляри-Манол Петров" - гр. Велико Търново чрез процесуалния му представител адвокат Николова против Решение № 183/18.V.2010 г. по адм. д. № 36/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД 22-32/11.I.2010 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването по административен ред на имоти-общинска собственост, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Ответникът - Кметът на община Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не представя писмено становище относно основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е имало сключени валидни договори за наем по отношение на процесните недвижими имоти-общинска собственост, които са били прекратени едностранно от кмета на общината с влезли в сила заповеди, имащи характер на гражданско волеизявление, поради неплащане на наемната цена от наемателя-основание за прекратяване по раздел пети, точка трета от договорите. С това основанието за държане на тези имоти е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателя, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона-принудително изземване на имотите. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесните недвижими имоти са общинска собственост и че по отношение на тях между страните са съществували срочни наемни правоотношения. Спорен е бил въпросът относно прекратяването им - дали това е било възможно да се осъществи с административен акт, какъвто според касатора са били Заповеди № № РД 22-1623/5.ХI.2009 г. и РД 22-1624/5.ХI.2009 г. на кмета на община Велико Търново, или това е следвало да стане по съдебен път по реда на Закона за задълженията и договорите. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и проведени съдебни производства по оспорване на тези заповеди съдът правилно е приел, че макар и тези волеизявления на кмета на общината да са наименовани "заповеди", те не са индивидуални административни актове, постановени при осъществяване на властнически правомощия, а са волеизявления на гражданско-правен субект до съконтрахент по валидни договори, имащи за цел да осъществят правата, дадени му от раздел пети, точка трета от тези договори за едностранното им прекратяване при констатирано неизпълнение на клаузата за срочно и редовно плащане на наемната цена, поради което следва да се приемат като такива по Закона за задълженията и договорите. Следователно, като е констатирал, че ответникът държи общински недвижими вещи без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на ответника и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,