Решение № 5630 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение 1514 / 25.08.2023 г. по адм. дело 2145 / 2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 82, ал.1а от Закона за здравето (ЗЗ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в излагане на непълни и бланкетни мотиви, които не са подкрепени от доказателствата по делото и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Г. Кънчева, в качеството ѝ на майка и законна представителка на З. Кънчева и двете от гр. Пловдив, чрез адвокат Е. Гунчева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1514 / 25.08.2023 г. по адм. дело 2145 / 2021 г. Административен съд Пловдив е отменил заповед РД Е113 01 945 / 20.07.2021 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2 / 27.03.2019 г. по заявление вх. Е113-01-516 / 05.05.2021 г. за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл.8 от Наредбата за лице до 18-годишна възраст. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. Е113-01-516 / 05.05.2021 г. за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане З. Кънчева, чрез своите законни представители е поискала заплащане на оперативно лечение във връзка с основна диагноза Н35.0 Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения във връзка с извършени операции на 03.05.2021 г. Касае се за заплащане на суми, различни по основание и размер от претендираните с предходно заявление вх. Е113-01-938/28.08.2020 г.. Административният орган е отказал заплащането на медицинските услуги, мотивирайки се с наличието на хипотезата на чл. 9, т.1 във връзка с чл. 6, т.6 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата), съгласно които не се заплащат дейности, за които не е получено предварително одобрение. Посочил е, че не са налице и законовите основания за одобряване на заплащането на заявените медицински услуги. Към искането за заплащане родителите на малолетната З. са представили оферта от болница Аджибадем Бикиркьой, Република Турция с потвърждение за хоспитализацията на детето и приблизителна оценка на разходите. На контролен преглед от 26.04.2021 г. в болница "Аджибадем" София е бил установен проблем с ретината и е бил насрочен спешен преглед при хирурга, извършил първите две операции. По спешност е била извършена и операцията на 03.05.2021 г., като заявлението е било депозирано непосредствено след това. От приетото по делото заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че лечението не би могло да бъде извършено в България. Вещото лице е констатирало, че състоянието на детето е изисквало спешно лечение и максимално бърза и адекватна хирургическа намеса. Подаването на заявление преди операцията не е било възможно и не би отговаряло на изискванията за неговата своевременност текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Вроденото заболяване на детето без необходимото, своевременно и ефективно лечение би довело до загуба на зрението. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неточно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 82, ал.1а от Закона за здравето. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 62, ал.1а и ал.3 ЗЗ е установен в Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата българските граждани имат право на заплащане на услугите по чл. 82, ал.1а и ал.3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната. За лицата до 18 годишна възраст е предвидена специална хипотеза с нормата на чл. 82, ал.3 ЗЗ, като в случаите по чл. 82, ал.1а ЗЗ имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащането със средства от държавния бюджет на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди, лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредба 2 предвижда, че лицата до 18-годишна възраст имат право на заплащане на диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България. Правилно административният съд е приел, че законовата разпоредба на чл. 82, ал.1а ЗЗ не обвързва заплащането с времето на провеждане на лечението. Съгласно чл. 52, ал.3 от Конституцията на Република България държавата закриля здравето на гражданите и пряко проявление за това са заложените принципи за осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ. Административният съд законосъобразно е приел, че процесната заповед засяга правата и законните интереси на малолетното дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, като причинява за него и семейството му вреди, явно несъразмерни с целта на закона. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените и заявени от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие 29295 / 27.10.2023 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение