Решение № 725 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 223/2013 г.

Решение № 725 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 223/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 8, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Образувано е по касационна жалба на Иван Кирилов Лулейски от с. Черниче срещу решение № 5495 от 19.10.2012 г. по адм. д. № 8432/2011 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 258 от 14.09.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (КРДОПДСРСБНА), наричана по-нататък "Комисията", с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. С жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, защото при произнасянето съдът не е взел предвид, че в приетите и приобщени като доказателства по делото картони обр. 4 и обр. 6 е посочено, че е вербуван на 25.04.1984 г. по дело № 69052 в ОУ на Държавна сигурност (ДС) 07 отд., под псевдоним "Роза", с категория "съдържател на явочна квартира", но липсва описание и адрес на квартирата, предвид което е невъзможно индивидуализирането й и от тук осъществяването на защитата му. Счита, че неправилно съдът е приложил закона, тъй като приложените по делото доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касатора иска отмяна на решаването. Ответникът по касационната жалба е дал писмен отговор, в който оспорва изцяло касационната жалба, поради неоснователност на оплакванията изложени в нея. Излага доводи, че решението е законосъобразно, а цитираните в касационната жалба разпоредби от инструкциите и заповедите от 1950 и 1956 г. касаят дейността на бившата ДС и не са касационни основания за отмяна на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Дава заключение, че решението е законосъобразно и принадлежността на касатора към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА е доказана. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение на Комисията № 258 от 19.10.2012 г. в частта, в която по отношение на Иван Кирилов Лулейски се установява и се обявява принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричан за краткост по-долу Закона). Документите въз основа на които е установена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 са посочени в самото решение и те са - картони обр. 4-2бр. и обр. 6; Рег. дневник; писмо за унищожаване. Жалбоподателят е оспорил констатациите на Комисията като е поддържал, че не е налице предпоставката на чл. 24 от закона - наличие на дейност като сътрудник; съгласие за това или активно поведение, каквото не бил проявявал, както и задачи, които да е изпълнявал. Самото наличие на досие без да е документирана дейност и съгласие за такава, не изпълва предпоставката на чл. 24 от закона. Решението не е мотивирано и от него не става ясно в какво точно се изразяват функциите му на съдържател на явочна квартира, къде се е намирала въпросната квартира и чия собственост е тя. Квартирата не е индивидуализирана, което възпрепятства осъществяване на защитата му. С обжалваното в настоящото производство решение Административния съд - София - град, е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 258 от 14.09.2011 г. на Комисията, приемайки, че същото е законосъобразно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е приложил правилно ЗДРДОПБГДСРСБНА. Установил е, че касатора е заемал публична длъжност по смисъл на чл. 3, ал. 1, т. 18 ЗДРДОПБГДСРСБНА и затова подлежи на проверка за установяване и обявяване на принадлежността му към ДС и РС на БНА. Приел е, че са налице достатъчно доказателства, по смисъла на чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, приложени по административната преписка, които дават основание принадлежността на жалбоподателя да се квалифицира като "секретен сътрудник" - агент, по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Счел е, че комисията не е овластена да обсъжда наличието на дейност, извършвана от лицето, както и да подлага на съмнения представените документи. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Съгласно чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК съдържа основанията за оспорване на административния акт и те са липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 9, т. 1 от Закона при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, а съгласно т. 2 от същия чл. разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. Следователно разкриването и обявяването на принадлежност на дадено лице, трябва да е резултат от проучване, анализ и оценка на издирените и събрани за него документи. Мотивите към решението следва да съдържат изводи в резултат на направения от административния орган анализ и преценка на събраните и намерени документи за лицето - какви са документите, по какъв ред са съставени, отговарят ли на разписания ред за съставянето им, имало ли е изискване за съдържанието им и отговарят ли те на това изискване, от кого са съставени и в какво качество, как, кога и къде са класирани и съответства ли класирането им на реда, разписан за това, могат ли да се преценят като достоверни намерените документите с оглед наличието или не върху тях на изтривания, прибавяния, зачерквания, ако има, от кого и кога са правени и др. Волята на административния орган за принадлежност на дадено лице към органите по чл. 1 от Закона трябва да следва именно от такава цялостна, задълбочена и компетентна преценка на намерените документи за лицето и нормативните актове, регламентиращи създаването им, поддържането им и съхраняването на информацията. Наличието на някой или някои от изброените в чл. 25 от Закона документи за дадено лице, не задължава Комисията автоматично да установи и обяви принадлежността на това лице към органите по чл. 1 от Закона. В решението на комисията липсва анализ и оценка на доказателствата въз основа на които е направен извод за принадлежност на лицето към съответните служби. Липсват конкретни съображения и в Протокол № 181 от заседанието на Комисията проведено на 14.09.2011 г. на което е гласувано решението й за установяване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. В настоящия случаи административният орган и съдът са подходили формално при преценката на документите въз основа на които е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Липсват съображения на съда, от които да се установи, защо приема, че Комисията действително е извършила задълбочен анализ и преценка на документите, въз основа на които е направила преценката си за принадлежност на лицето. Нито от решението на Комисията, нито от решението на административния съд става ясно къде е регламентирано създаването на документа обр. 4 и обр. 6 и за какви цели се е предвиждало създаването им. В документ обр. 4 има поправка и добавяне (направена на ръка), за които не е установено кой и кога са направени. В нарушение на процесуалните си задължения съдът не е дал указания на страните относно фактите, които се нуждаят от доказване и не е изяснил обстоятелствата, които са от значение за решаването на делото. Съдът не е извършил проверка за движението на процедурата, за която липсват данни жалбоподателят да е бил надлежно уведомен. Възраженията му за начина на установяване на съпричастност към органите по чл. 1 от Закона са останали необсъдени. Съдът в решението си не е дал отговор на довода за невъзможност на лицето да опровергае обявената, само въз основа на картон обр. 4 и обр. 6, принадлежност, чиято достоверност при това е компрометирана от нанесените поправки, и при липса на индивидуализиране на квартирата по описание и адрес . Поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон решението е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото на административния съд за ново разглеждане. Претенции за разноски за касационната инстанция не са направени, не са доказани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд