Решение № 8560 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2009 г.

Решение № 8560 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил срещу решение № 5 от 6.01.2009 г. по адм. д. № 538/2008 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Стоян Томов Герчев от с. Стоб, Кюстендилска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5 от 6.01.2009 г. по адм. д. № 538/2008 г., Административен съд гр. Кюстендил е отменил Решение № РД-12-92 от 18.11.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил и потвърдените с него Разпореждания № 5902180120 от 18.08.2008 г. и от 7.10.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил и е изпратил административната преписка на административния орган за произнасяне по съществото на спора при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е приел за е установено, че Герчев е полагал труд като минен спасител в продължение на пет години, 8 месеца и 10 дни и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Спрямо него е приложима нормата на чл. 104, ал. 3 КСО. Тя сочи субектите на правото и критерия за отграничаване на тяхната дейност, а именно работа под земята. Направен е окончателния извод за неправилно приложение на материалния закон от органите на НОИ. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през периода 1.08.1996 г. до 11.04.2002 г. Стоян Томов Герчев е заемал длъжността "минен спасител", както и че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. От заключението на вещото лице Лучкова, което не е било оспорено, става ясно, че характерът на работата и изпълнението на задълженията изискват подземния минен спасител да се труди ежедневно под земята. Изплащаните суми за условия на труд са на базата на ежедневна заетост под земята и свързаните с това вредности. Жалбоподателят по първоначалното дело е бил осигуряван с осигуровките, полагащи се за първа категория труд, като не е имало разлика в осигуряването на останалите минни работници и подземните минни спасители. Длъжността на последните е работническа и съответно по щат е до ръководител на участък в подземните участъци на "Мини Бобов дол" АД. Съгласно § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО (попр. Обн. ДВ, бр. 76 от 2006 г.) осигурителния стаж на лицата работили като минни спасители до ръководител на минна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. В тази връзка тезата на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, че превръщането на стажа трябва да става по реда на чл. 102, ал. 2 КСО противоречи на изричната законова разпоредба, с която изрично е уреден този спорен преди това въпрос. В касационната жалба по същество не се навеждат никакви оплаквания сочещи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и на необоснованост. Релевираните съображения са единствено по отношение на нарушение на материалния закон. При служебната проверка, която се налага поради посочването и на тези отменителни пороци, настоящият тричлен състав на ВАС констатира, че не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание обхваща пороците при формиране на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Това са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати при постановяване на решението, предмет на контрол. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,