Решение № 13149 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2015 г.

Решение № 13149 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Р. Р. срещу решение № 20 от 12.08.2015 г., постановено по административно дело № 203/2015 г. от Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 478/26.03.2015 г. на Директора на Агенция "Митници". По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта бъде отменена. В жалбата подробно са развити твърдения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция "Митници" (АМ) в представено писмено възражение от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като основателна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Правилно съдът при извършената проверка по реда на чл. 168 АПК е констатирал, че при издаване на заповедта са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Няма спор между на страните, че е спазена предвидената в чл. 93 и чл. 96 от Закона за държавния служител (ЗДСл) процедура. Заповедта е постановена в сроковете по чл. 94 ЗДСл, същата е постановена на 26.03.2015 г., като дисциплинарната отговорност Р. е ангажирана за деяние, прието от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 07.01.2015 г., като същото е установено от дисциплинарния съвет на проведеното заседание на 20.02.2015 г., на която дата съответно е най-ранният момент, който би могъл да го установи и издателят на заповедта. Обстоятелството, че същата не е съобщена на адресата в тридневния срок по чл. 61 АПК от издаването й не се отразявана на законосъобразността на същата, предвид разпоредбата на чл. 146 АПК, а освен това правата на жалбоподателя не са били нарушение доколкото срокът за оспорването й започва да тече от датата на съобщаването й, като няма спор, че същият е оспорил същата в законоустановения срок. Обоснован и съответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че дори да не е бил запознат срещу подпис с Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, доколкото съгласно връчената му длъжностна характеристика същият е имал задължение да притежава професионална компетентност, изразяваща се в задълбочено познаване на законите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи дейността по митническото, валутно и акцизно законодателство. При това бъз съмнение същият е следвало още при започване на изпълнение на задълженията му за длъжността, която е заемал да се запознае с тези норми за да може да изпълнява задълженията си. Освен това следва да бъде съобразен и фактът, че от представената по делото атестационна книжка на Р. за времето от 10.09.2012 до 22.02.2013 г. се установява, че през посочения период същият е преминал обучение, в което е запознат с тази уредба. Основателен е обаче наведеният довод за допуснато нарушение на изискванията за формата на акта, макар правилно от съдържанието на заповедта първоинстанционният съд приема, че в случая е изпълнено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл - нарушението е описано конкретно, пълно и ясно и няма съмнение, че същото е извършено на територията на ГКПП Дунав мост, Р. В случая е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, при което ДНО е бил длъжен да вземе становището на дисциплинарния съвет. Действително последният е образувал дисциплинарно дело, но от приложения по делото протокол от 20.02.2015 г. се установява, че в случая не е прието решение в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ЗДСл - взето с мнозинство от две трети и съдържащо изводи относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В случая дисциплинарния съвет е изложил становище, че на Р. може да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ЗДСл - т. е. две алтернативни предложения. При това, макар становището да е прието с единодушие не може да се приеме, че е налице прието решение от помощния орган в съответствие със законовите изисквания. Действително ДНО не е обвързан с решението на помощния орган при определяне на вида на наложеното наказание, но при липсата на конкретно решение в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ЗДСл за него е налице задължение да изложи самостоятелни мотиви в акта относно вида и размера на наложеното наказание. При липсата на такива и предвид характера на акта на дисциплинарния съвет в случая налице нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Това нарушение от своя страна обуславя и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл. При липсата на мотиви в обжалваната заповед не може да се установи какво приема ДНО относно тежестта на нарушението, последиците от него за държавната служба или за гражданите, макар в заповедта да е посочено, че с извършеното нарушение Р. е допуснал преминаване на превозните средства без да са представени или закупени разрешителни 4b в размер на 6000 евро и без да е заплатена такса в размер на 86 евро. Освен това не се установява при каква форма на вината приема за извършено нарушението органа и липсва обсъждане на цялостното поведение на държавния служител. Настоящият състав намира, че по този начин при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването й. Предвид така установеното, като е приел, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за форма и на предвидените за издаването й административнопроизводствени правила, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от Р. заповед бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АМ следва да бъде осъдена да заплати на Р. деловодни разноски в размер на 900 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение