Решение № 15483 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2016 г.

Решение № 15483 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община П. баня против решение № 97 от 25.04.2016 г. постановено по адм. д. № 60 по описа за 2016 г. на Административен съд- С. З.. Релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Общински съвет П. баня в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жаба и незаконосъборазност на решението на О. Б. баня, оспорено по съдебен ред от кмета на общината. Развиват се съображения, че решенето на О. П. баня противоречи н нормата на чл. 98, ал. 2 от Закона за публичните финанси, която норма следва да намери приложение предвид обстоятелството, че общинският бюджет за 2016 г. все още не е бил приет към датата на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока почл. 211 АПК от надлежна страна, а която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустимо за разглеждане по същество, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на кмета на О. П. баня против Решение № 105 от 5.02.2016 г. на Общински съвет П. баня, . с което О. П. баня е задължил кмета на О. П. баня да не поема необезпечени по бюджета на Общината задължения при отсъствие на бюджетен кредит. Съдът е приел, че решението на Общинския съвет П. баня е взето по предвидения в ЗМСМА ред. Същото е било свикано редовно, присъствали са петнадесет общински съветника, от общ брой съветници седемнадесет. Заседанието е било законно, при наличието на законово изискуемия кворум - повече от половината общински съветници /чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА/. При проведеното поименно гласуване за приемане на решението са гласували четиринадесет общински съветника, а един се е въздържал. Съдът е приел за неоснователни възраженията за нарушение на предвидената с Правилника за вътрешния ред на О. П. баня процедура, поради липса на мотиви на съответните комисии и становище на кмета на общината, като е счел, че решението има по-скоро декларативен характер, отколкото правнообвързващ такъв, тъй като ОбС е действал в защита на финансовата дисциплина на общината, в превенция от предприемане на разходи, които не са обезпечени от бюджета. Що се отнася до компетентността за приемане на съответното решение съдът е приел, че доколкото приемането и изменението на общинския бюджет, неговото изпълнение, осъществяването на контрол и приемането на отчета за изпълнението му, е от изключителната компетентност на Общинския съвет - чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, съдът намира, че процесното решение е взето от компетентен орган. Решението се отнася за разходната част на общинския бюджет, поради което и правилно като правно основание за приемането му е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че решението е прието от компетентен орган, действа в рамките на предоставените му със закон правомощия по приемане и контрол за изпълнението на бюджета на общината. Що се отнася до липсата на становища и мотиви от съответните комисии на общинския съвет, настоящата инстанция намира, че решението на общинския съвет не възлага на кмета на общината извършване на конкретни действия, които да имат за последица конкретни правни резултати, свързани с управлението на публичните финанси в качеството му на първостепенен разпоредител с такива, а по-скоро създава финансова рамка, в която да се извършва управлението на общинските средства от общинския бюджет. В тази връзка решението на О. П. баня, с което кметът се задължава да не поема необезпечени по бюджета на общината задължения при отсъствие на бюджетен кредит е свързано с правомощието на общинския съвет по контрол за изпълнението на бюджета, независимо от това дали за съответната бюджетна година бюджетът на общината е бил приет или не. Съгласно с нормата на чл. 98, ал. 2 ЗПФ, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет е приет от Народното събрание, за периода до приемането на бюджета на общината от общинския съвет месечните разходи за делегираните от държавата дейности се извършват в размери не по-големи от утвърдените със закона за държавния бюджет за съответната година бюджетни взаимоотношения на общината, а разходите за местни дейности се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година. Систематичното място на нормата е в глава осма на закона - "Приемане на бюджетите". Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗПФ, чийто текст е възпроизведен в обжалваното решение на О. П. баня е в глава - "Изпълнение на бюджетите". При това положение приетото решение не може да се счита за противоречащи на чл. 98, ал. 2 ЗПФ, нито да се приема, че общинският съвет е интервенирал в изключителните правомощия на кмета на общината по изпълнение на бюджета и сочи, че по-скоро решението е свързано с контролната по отношение на изпълнението на бюджета функция, която ОбС има спрямо на кмета на общината. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на АС - С. З. е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд