Решение № 6010 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2018 г.

Решение № 6010 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "К. У." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 7375 от 05.12.2017 г., постановено по адм. дело № 5521/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с коeто е отхвърлена жалбата на дружеството срещи Ревизионен акт / РА/ № Р- 22221016000383-091-001/31.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 595/21.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът не е съобразил разпределението на доказателствената тежест, която лежи върху органите по приходите. Счита, че не е съобразена търговската практика и разпоредбите на ТЗ. Сочи, че след като сключените търговски сделки са неформални, то и за изпълнението им не е необходимо съставянето на нарочни писмени документи. Аргументира тезата, че съдът необосновано не е кредитирал представените приемо - предавателни протоколи, които в съвкупност с останалите ангажирани доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" С., чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р- 22221016000383-091-001/31.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 595/21.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., с който не "К. У." ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер на 86 434.28 лв. и лихва за забава в размер на 8 007.92 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от " В. П. С." ЕООД и "А. Д." ЕООД и доначислен ДДС на основание чл. 86 ЗДДС за непризнати ВОД към "Anastasia uoynoypi diafimistikes ypieri". След преценка на осъществените в хода на ревизионното производство процесуални действия и събраните доказателства, първоинстанционният съд е възприел фактическите констатации и правни изводи на органите по приходите, в резултат на което е достигнал до извод за законосъобразност на РА. В частност решаващият състав е приел, че правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 3бр. фактури, издадени от "В. П. С." ЕООД, които повторно са включени от ревизирания в ДП и СД. Относно издадените от "А. Д." ЕООД осем фактури за д. периоди м. 08 и м. 11.2015 г. съдът е анализирал събраните доказателства поотделно и в съвкупност, в резултат на което е достигнал до извода, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки. Счел е, че резултатът от фактурираните услуги е престиран директно на посочените чуждестранни дружества, с оглед на което изследваните доставки са абсолютна симулативни. Решаващият състав е достигнал до същия краен извод и спрямо доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Вирус промоушънъл сълюшън" ЕООД. Той е обоснован от съпоставката на събраните доказателства, сочеща към идентитет на предмета и клаузите на представените три договора за маркетингово проучване и оценка на икономическата ефективност, при неустановеност на причините за няколкократното възлагане на услуга с един и същи предмет. Спрямо спорните ВОД към "Anastasia uoynoypi diafimistikes ypieri" съдът е съобразил, че към датата на издаване на фактурата гръцкото дружество е с невалиден VIN, с оглед на което е приел, че ревизираният не е установил, че получателят е данъчнозадължено лице и отговаря на условията, предвидени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета за установяване мерки за прилагане на Директива 2006/112/ ЕО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателно касаторът поддържа, че в хода на първоинстанционното производство решаващият състав не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК вр. С § 2 ДР ДОПК да му укаже за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Независимо, че с протоколно определение от 02.10.2017 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, то не би могло да се приеме, че така предоставената процесуална възможност може да се приравни с дължимите изрични указания по чл. 171, ал. 4 АПК. Това напътване на страните е служебно задължение на съда, чието изпълнение рефлектира върху възможността им да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като не е обезпечил тази възможност чрез изпълнение на визираното процесуално служебно задължение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да се квалифицира като съществено, тъй като даването на изискуемите се указания и евентуалното тяхно изпълнение от ревизирания биха рефлектирали върху крайната воля на съда. Наличието на констатирания касационен порок обуславя извода на настоящия състав за неправилност на атакувания съдебен акт и налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото, по аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение