Решение № 11087 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) - Пловдив срещу Решение 707/22.11.2023 г. на Административен съд (АС) Пазарджик, постановено по адм. дело 800/2023 г. и по частна жалба на директора ОД на ДФЗ - Пловдив срещу Определение 1777/15.12.2023 г. на АС Пазарджик, постановено по същото дело. С Решение 707/22.11.2023 г. на АС Пазарджик, постановено по адм. дело 800/2023 г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., 07-165-6500/737 от 24.07.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Пловдив (УП от 24.07.2023 г.) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С Определение 1777/15.12.2023 г. на АС Пазарджик, постановено по адм. дело 800/2023 г., по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е допълнено Решение 707/22.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като ОД на ДФЗ - Пловдив е осъдена да заплати на В. Я. Б. сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба касаторът обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кочев. Ответникът по касационната жалба В. Я. Б. оспорва същата като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Хубенова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба В частната жалба частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова, навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, респективно иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба В. Я. Б. в писмено възражение излага становище за неоснователност на същата и иска да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежна страна. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна по следните съображения: По касационната жалба: По делото от фактическа страна е установено, че земеделският производител В. Я. Б. е подал заявление за подпомагане за плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните с ИД 13/14/04399 на 12.05.2022 г., като в него посочил отглежданите едри преживни животни (ЕПЖ), както и размера на животинските единици. Към заявлението били приложени Удостоверение за регистрация на животновъден обект (ЖО) 0422/29.12.2021 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Пазарджик, нотариално заверен договор за наем на недвижими имот от 02.07.2015г., ведно с анекс към него, скица на поземления имот, данни за банкова сметка. На 31.10.2022 г. официален ветеринарен лекар при ОДБХ - Пазарджик извършил проверка за спазване правилата за хуманно отношение към животните на посочения по - горе ЖО, находящ се в [населено място], обл. Пазарджик. Резултатите от проверката били обективирани в Контролен лист видно, от който не били констатирани нарушения на правилата за хуманно отношение. На 01.11.2022 г. в изпълнение на Заповед 469091/19.10.2022 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат била извършена проверка на място в ЖО като последвала и втора такава на 04.11.2022 г. Резултатите от двете били обективирани в Доклад за проверка на място като били констатирани следните несъответствия: констатирано несъответствие по законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 1 - Опазване на водите от замърсяване с нитрати, ЗИУ 1.7 - Спазване на изискванията при съхранение на оборски тор. Спазване на изискването - Не, Тежест - Висока, Степен - Разпростира се извън стопанството, Продължителност - Да се коригира, Забележка - Не е налична торова площадка. Във връзка с горното на 24.07.2023 г. е издадено оспореното пред АС Пазарджик уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от Б. заявление за подпомагане/плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните по ПРСРП за периода 2014-2020 г., като административният орган е посочил, че съгласно извършени проверки във връзка с подадено заявление за подпомагане/плащане за 2022 година, същото не подлежи на финансово подпомагане, тъй като съгласно установените от Наредба 4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата, Наредба 4) принципи за контрол и допустимост, при извършване на административни проверки на подаденото заявление за подпомагане/плащане е установено неспазване на ЗИУ 1 - Опазване на водите от замърсяване с нитрати както и ЗИУ 1.7 - Спазване на изискванията при съхранените на оборски тор като на констатирана степен е записано: Разпростира се извън стопанството/За повече от един ЖО с тежест - висока. За да отмени оспорения административен акт, АС - Пазарджик е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е заключил, че липсват посочени правни и фактически основания за издаването му, съответно липсват изложени мотиви относно материалноправните предпоставки за извършения отказ от финансовото подпомагане. Така постановеното решение е правилно, при следните коригиращи мотиви. След като е събрал относимите към спора доказателства, въз основа, на които е установил фактите по делото, решаващият съд правилно е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в уведомителното писмо административният орган не е посочил точно от фактическа страна кои нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил земеделският стопанин. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от първоинстанционния такъв, а именно, че от съдържанието на административния акт не става ясно какви са фактическите установявания, довели до отказа от финансова помощ. Видно от посоченото в УП от 24.07.2023 г., след извършени административни проверки и проверки на място, са констатирани описаните по горе нарушения на законоустановените изисквания за управление, а именно: ЗИУ 1 - Опазване на водите от замърсяване с нитрати, както и ЗИУ 1.7 - Спазване на изискванията при съхранените на оборски тор, като съответно е описана както степента, така и тежестта и продължителността на нарушението. От изложеното от органа, безспорно стават ясни причините довели до издаването на уведомителното писмо в този му смисъл. Последният е описал фактическите установявания, констатирани при извършените проверки като в тази връзка не се споделя извода на АС Пазарджик, че липсата на посочен конкретен доклад от проверка, води до неяснота по отношения на фактическите обстоятелства установени от нея и станали основания за постановения отказ. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 (която административният съд правилно е възприел за приложима в конкретния случай) изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Изискванията, описани като нарушени от органа в настоящия случай са възпроизведени в Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България и по конкретно в раздел II Показатели при извършване на проверки за спазване на стандартите и изискванията на кръстосаното съответствие, област Околна среда, изменение на климата, добро земеделско състояние на земята, ЗИУ 1 Опазване на водите от замърсяване с нитрати, ЗИУ 1.7. Спазване на изискванията при съхранение на оборски тор. При установено нарушение на някое изискване към ЗИУ 1 (какъвто е настоящият случай) се налага редукция в размер съобразен с чл. 38 и чл. 39, параграф 1 от Регламент (ЕС) 640/2014 (при небрежност не по-голям от 5%) - за всяко нарушено изискване. Независимо от въведената в методиката препратка към чл. 38 и чл. 39 от Регламент 640/2014г., разпоредбите на Глава II Изчисляване и прилагане на административни санкции на Регламента са задължителни и пряко приложими за държавата членка. Според чл. 39, параграф 1 от Регламент 640/2014г., когато констатираното неспазване произтича от небрежност на бенефициера, се прилага намаление. По правило намалението е в размер на 3 % от общата сума на плащанията и годишните премии, посочени в член 92 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Разплащателната агенция обаче може въз основа на оценка на значимостта на неспазването, направена от компетентния контролен орган в оценъчната част на доклада за проверката, при която са взети предвид критериите, посочени в член 38, параграфи 1 - 4, да вземе решение да намали този процент до 1 % или да го увеличи до 5 % от общата сума, посочена в първа алинея, или в случаите, когато разпоредбите относно съответното изискване или съответния стандарт дават известна възможност да не се санкционира констатираното неспазване или в случаите, в които подпомагането е предоставено съгласно член 17, параграф 5 и член 17, параграф 6 от Регламент (ЕС) 1305/2013, да не налага никакви намаления. Това означава, че в случай на намаление при изплащане на финансова помощ по чл. 28, ал. 1 от Наредба 4, трябва да се приложат разпоредбите на чл. 38 и чл. 39, параграф 1 от Регламент 640/2014г. свързани с изчисляването и прилагането на административната санкция спрямо конкретния земеделски производител. В случая административният орган е упражнил правомощието си за отказ по чл. 28, ал. 1 от Наредба 4, но не става ясно защо е упражнил това правомощие, а не е приложена алтернативната възможност за намаление, предвидена в същата разпоредба, която е приложима и за хипотезата, възприета от него по ал. 1, т. 4 от Наредбата - неспазени нормативни изисквания за хуманно отношение към животните, съобразно информацията за конкретния случай, налична в документите, съставляващи административната преписка. Съобразно изложеното, правилен е изводът на АС - Пазарджик за липса на мотиви в процесното пред решаващият съд уведомително писмо. Такива липсват не по отношение на констатираните нарушения, станали основание за постановения отказ, а по отношение на въпроса защо е постановен такъв при наличие на описаната по горе алтернативна възможност за редуциране на финансовата помощ. Като не е обсъдил алтернативата, дадена с разпоредбата на чл. 28 от Наредба 4, респективно не е изложил мотиви за евентуалната ѝ неприложимост, административният орган е постановил оспореното уведомително писмо при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С обжалваното определение е допълнено Решение 707/22.11.2023 г., постановено по адм. дело 800/2023 г. на АС - Пазарджик в частта за разноските, като ОД на ДФЗ - Пловдив е осъдена да заплати на В. Я. Б. сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови горния резултат, административният съд е приел, че са представени надлежни доказателства за направените разноски и след констатирания пропуск, а именно несвоевременното пренасяне на хартиен носител на 2 бр. файла изпратени по електронен път с писмено становище вх. 9093/02.11.2023 г., удостоверяващи извършено плащане, е налице основание за направеното искане по чл. 248 от ГПК. Така постановеното определение е неправилно. Неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че представеното платежно нареждане изпълнява изискването за доказаност на сторените разноски в конкретния случай. В тази връзка е основателно възражението на частния жалбоподател по отношение на разминаването при датите - тази на сключване на договора за правна защита и съдействие (30.10.2023 г.) и тази на направения банков превод (05.09.2023 г.). Видно от последното, извършеното плащане значително предхожда датата на сключване на договора. В платежното нареждане като основание за превода е посочено единствено хонорар, като не са конкретизирани каквито и да било документи (договори), по които той е направен. Това налага извод за недоказаност на сторените от Б. разноски в първоинстанционното производство, което от своя страна води до неправилност на обжалваното определение, с което такива са му присъдени. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024 г. Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на В. Я. Б. претендираните разноски в размер на 1300 (хиляда и триста) лева за адвокатско възнаграждение. Предвид правната и фактическа сложност на спора, както и извършените от процесуалния представител на ответника по касация процесуални действия, настоящият съдебен състав счита направеното от касатора бланкетно възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,