Решение № 5077 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2010 г.

Решение № 5077 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП срещу Решение № 312 от 27.07.2010 г. по адм. дело № 159 по описа за 2010 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, шести състав, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 900425/30.11.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред Съда част с Решение № 51/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново за данъчен период м. 10 и м. 11 на 2008 г. е начислен ДДС в размер на 71940,03 лв. и за данъчен период м. 01.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2041,89 лв. и са начислени съответните лихви, както и в частта на присъдените разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Булметал 91" ЕООД, гр. Варна, представлявана от управителя Лъчезар Колев Лазаров, чрез процесуалният си представител адв. Стефанова оспорва същата като неоснователна. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред ВТАС е бил Ревизионен акт № 900425/30.11.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред Съда част с Решение № 51/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. С процесният акт е начислен ДДС в общ размер от 71940,03 лв. по непризнати от администрацията ВОД по фактури с номера, както следва: № 1.. 08/16.10.2008 г., № 1...017/30.11.2008 г. и № 1...018/20.11.2008 г. и непризнато КИ № 1..011/2.11.2008 г.; отказано е право на данъчен кредит в размер на 2041,89 лв. във връзка с непризнато вътрешнообщностно придобиване (ВОП) по фактура №-1-6-052/11.11.2008 г. за данъчен период м.01.2009 г. и е начислен ДДС в размер на 1545,53 лв. за данъчни периоди м.11.2008 г. и м.01.2009 г. с оглед на недекларирани приходи. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че органът по приходите - ТД на НАП Велико Търново не е доказал констатация си, че германското дружество VSN "Aluminex" GmbH & Co. KG не е регистрирано за целите на ДДС в Германия към датата на процесните доставки, извършени от "Булметал 91ы ЕООД, гр. Варна и удостоверени с ф-ри № № 1- 8/16.10.2008 г., 1-17/30.11.2008 г. и 1-18/20.11.2008 г., както и кредитно известие № 1-11/2.11.2008 г., е неправилен. От отправените в хода на проверката запитвания от страна на органа по приходите, извършващ ревизията, както и от ЦЗВ при ЦУ на НАП към данъчната администрация в Германия става ясно, че органът по приходите е изискал единствено информация на кое лице принадлежи цитирания в процесните фактури VAT номер. Отговорите на германската данъчна служба съответстват на отправените й запитвания, но по никакъв начин не спомагат за обосноваване на направените от органа по приходите заключения - че към датата на процесните доставки, получателят по същите не е бил регистриран за целите на ДДС съгласно националното си законодателство. Касаторът е представил нова разпечатка от VIES системата. Справката посочва, както съответния ДДС номер, така и дава данни за неговия титуляр, за датата на която същият е зададен на лицето, за адреса на регистрираното лице и за актуалната валидност на този номер. Това е информацията, с която НАП свободно разполага на основание цитирания и в касационната жалба Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г., въз основана който е разработена и функционира VIES системата. Съгласно изискването на чл. 27, т. 4 от същия Регламент, компетентните органи на всяка държава-членка гарантират, че на лицата, участващи във вътреобщностна доставка на стоки или на услуги е разрешено да получават потвърждение на валидността на идентификационния номер по ДДС на всяко конкретно лице. В тази връзка, дружеството - жалбоподател е приложило справка в достъпната за него като "лице, участващо във вътреобщностна доставка на стоки или на услуги" версия на системата VIES - единствената информация, която тази система предоставя, е относно валидността на произволно посочен ДДС номер. Видно от представения преведен от заклет преводач препис на договор № 1 от 16.10.2008 г., германското дружество VSN Aluminex Gmbh е договорило доставка на пропелер бронз скрап нерециклиран в определени размери (40/40/40) в общо количество от 68 тона, плюс-минус 10 %, с уговорен транспорт чрез товарни автомобили при условия на доставката CIF (стойност, застраховка, транспорт) на определен адрес на цена от 3750 евро на тон. Уговорено е и издаването на кредитно известие за разликите в количеството или качеството при наличие на такива. Представено е писмо от немския търговец с дата 15.10.2008 г., с което се заявява преддоговорен интерес от сделки с "Булметал 91" ЕООД, като в него е посочен адресът за транспорта - Firma Nickelhutte Aue GmbH, а непосредствено под изписания текст "надяваме се да започнем дълъг и успешен за двете страни бизнес" е положен ръкописно ДДС номера на търговеца Firma Nickelhutte Aue GmbH, за който съгласно показанията на свидетелката Димитрова към момента на договарянето представители на получателя са твърдели, че е валидния ДДС номер. Към фактурите, по които не е признато осъществяване на ВОД са представени инвойси и съответните CMR, в които като изпращач е посочено ДЗЛ, като получател е посочено германското дружество VSN Aluminex Gmbh заедно с адреса му, а като място на получаването на стоката е отразено германското дружество Firma Nickelhutte Aue GmbH, като адреса на положения печат съвпада с отразеното в преддоговорното писмо от 15.10.2008 г. От молба - формуляр "SCAC 2004", референтен номер № E_BG-DE 20081210_20080281 на орган по приходите се установява, че е инициирана към 10.12.2008 г. процедура по реда на чл. 171 от ЗДДС по обмен на информация между компетентните органи на България и Германия с искане по реда на Регламент 1798/2003 г. за проверка на данните за германски търговец с наименование VSN Aluminex Gmbh, идентифициран с VAT DE 141033549 и посочен адрес Neuesstrasse 16 6345 Amtsgeriht Monchegladbach, Germany. В резултат на това е получен отговор от немските власти, че няма никаква информация за връзка между завода за претопяване на метали с доставчика или неговите представители, нито за получени доставки на стоки от българския доставчик към немския търговец, които следва да бъдат обложени. Не са налични договори, транспортни или други документи. По делото е събрано изпратено последващо искане за проверка на данните за германския търговец, идентифициран във фактурите с VAT DE 141033549. В отговор на това искане германската администрация е посочила, че под този номер се идентифицира търговеца Firma Nickelhutte Aue GmbH, който притежава съоръжение за управление на отпадъци, доставен е алуминиев бронзов скрап, посоченото дружество няма търговски взаимоотношения с българския доставчик, през ноември той се е снабдил с посочените стоки от своя доставчик VSN Aluminex Gmbh и е посочено изрично, че очевидно е обхваната следната транзакция: доставчика - българското дружество (BG) доставя на VSN Aluminex Gmbh (DEI), който доставя на Firma Nickelhutte Aue GmbH (DE2), стоките са изпратени директно на DE2, като според немската администрация доставката на пратката е била доставка BG>DE1 и следователно DE1 е търговеца, който следва да плати ДДС за ВОП на стоки. При тази фактическа обстановка, настоящата инстанция намира спора за правен с оглед на твърдението за липсата на една от предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респ. чл. 53, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС изисква като кумулативни предпоставки за признаването на една доставка като вътрешнообщностна: 1) възмездна доставка на стока, 2) която е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка и 3) получателят е регистрирано данъчнозадължено лице за целите на ДДС в тази държава, респ. според Директивата друго облагаемо лице в страна членка, различна от тази, в която започва транспортът. Съдът намира, че всички условия на таза разпоредба са изпълнени. Навсякъде в актовете на администрацията изрично се набляга на обстоятелството, че получателят не е бил регистриран за целите на ДДС в Германия към датата на доставките. Този извод обаче не се подкрепя от доказателствата по делото. В тази насока администрацията е направила само справка в системата VIES (VAT Information exchange system) и се е позовала на отразеното в нея обстоятелство, че отразения като получател германски търговец разполага валиден ДДС номер едва от 28.02.2009 г. След като е получила от системата VIES информация за меродавния ДДС номер, по отношение на получателя на стоката не е използвана възможността за проверка съобразно чл. 5 и чл. 7 вр. с чл. 17, т. 3 от Регламент 1798/2003 г., тъй като не е поискана информация за обстоятелството при получаване на спорните доставки от VSN Aluminex Gmbh, това дружество декларирало ли ги е като ВОП, респ. самоначислило ли е данък със ставка от 19 % (каквато е ставката в Германия) чрез едновременното му начисляване и приспадане, както и под какъв данъчен номер са декларирани тези доставки и той давал ли е право на получателя да ползва режима на регистрирани за целите на ДДС в Германия субекти. По делото като доказателство е събрано становище по въпроси на немското данъчно право, към което са приложени извадки от действащите към момента на доставките немски данъчни закони. Не е направен анализ на нормата, съотнесен към другите норми и към релевантната норма на германския ЗДДС, нито са анализирани фактурите, издадени от получателя на претендираната доставка към крайния получател на транзакцията с оглед на отразеното в тях като данъчен номер. Видно от съпоставката между § 27 от германския ЗДДС и нормата на чл. 139а от ДПК, между идентификационен номер по ЗДДС и икономическия идентификационен номер на предприемачески активните лица в Германия има разлика като първия от тях е обусловен от наличието на втория посочен номер. По аргумент от § 27а, ал. 1, изр. второ във връзка с ал. 2, изр. първо от германския ЗДДС следва, че този номер не е предпоставка за регистрация на лицето за целите на ДДС в Германия, а служи за информация относно данните, които се ползват за издаването на идентификационен номер на предприемача за целите на Регламент 1798/2003 г. Т. е. задаването на такъв номер на предприемача няма конститутивен характер и не той е предпоставката, обуславяща регистрацията за целите на облагането с ДДС в Германия. Допълнителен аргумент в това отношение е изискването към съдържанието на фактурите, които немските предприемачи следва да издават за целите на облагане с косвения данък, поставено в чл. 14, ал. 4 от германския ЗДДС - т. е. икономически идентификационния номер в конкретния случай обуславя регистрацията на получателя за целите на ДДС в Германия. Следователно, получаването на идентификационен номер съгласно законодателството на страната членка обуславя единствено и само възможността този номер да се ползва за целите на посочения Регламент за данъчен контрол, за сътрудничество в областта на ДДС и за статистиката. Липсата му не означава непременно, че не е налице условието, предвидено в чл. 7, ал. 1 от българския ЗДДС. От представените фактури за извършената транзакция DE1>DE2 се установява, че след регистрацията на немския получател в търговския регистър на Германия същия се идентифицирал за целите на облагането с ДДС с № 320/5958/0016 VST Finanzdmt Gladbeck. Това означава, че изискването на българския закон е било спазено към датата на издаването на фактурите и КИ. Обстоятелството, че пред посочения номер не е налице представката DE не води до обратния извод, като в това отношение следва да се има предвид изложеното в становището на германския данъчен консултант, в което е посочена причината за това. Освен това и независимо от него, настоящата инстанция намира, че българския доставчик стриктно е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както са поставени от тази процесуална норма, като при съставянето на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. В решение на Съда от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 (The Queen, по искане на Teleos pic и др. срещу Commisioners of customs), т. 36 е посочено, че от целта, преследвана с предвидения в дял XVIa от Шеста директива преходен режим, а именно прехвърлянето на данъчния приход в държавата-членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки, следва, че този режим е създаден, за да регулира по-конкретно вътреобщностното движение на стоките, в т. 37 е посочено, че като замества системата на внос и износ между държавите-членки, този режим ясно се разграничава от режима, уреждащ осъществяваните на територията на страната операции. Предварителното условие за прилагането на такъв режим е вътреобщностният характер на дадена операция и по-конкретно физическото движение на стоки от една държава-членка до друга. Всъщност това условие, свързано с преминаването на граници между държавите-членки, е съставен елемент на дадена вътреобщностна операция, който я отличава от осъществяваната на територията на страната. В т. 45 от мотивите на решението си Съдът изрично сочи, че "както е видно от първата част на изречението на чл. 28в, А от Шеста директива, държавите-членки следва да определят условията, при които се прилага освобождаването на дадена вътреобщностна доставка. Важно е обаче да се напомни, че при упражняване на своите правомощия държавите-членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от общностния правен ред, сред които фигурират по-конкретно принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалността (в този смисъл Решение от 18 декември 1997 г. по дело Molenheide и др., С-286/94, С-340/95, С-401/95 и С-47/96, Recueil, стр. 1-7281, точка 48, както и Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., С-384/04, Recueil, стр. 1-4191, точки 29 и 30). От друга страна в т. 46 изрично Съдът е аргументирал, че "от свързаната с последващото събиране на ДДС практика на Съда е видно и че мерките, които държавите-членки имат възможност да приемат, за да осигурят правилното събиране на данъка и да избегнат измамите, не могат да бъдат използвани по начин, който би поставил под въпрос неутралността на ДДС (в този смисъл Решение от 21 март 2000 г. по дело Gabalfrisa и др., С-110/98ЧС-147/98, Recueil, стр. 1-1577, точка 52, Решение от 19 септември 2000 г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, Recueil, стр. 1-6973, точка 59, както и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., С-255/02, Recueil, стр. 1-1609, точка 92). В контекста на обстановката по процесния спор извода на Съда се съдържа в т. 50 до т. 53 от посоченото решение, които гласят, че "....ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка и 3) получателят е регистрирано данъчнозадължено лице за целите на ДДС в тази държава, респ. според Директивата друго облагаемо лице в страна членка, различна от тази, в която започва транспортът. Правилен е извода на ВТАС, че всички условия на таза разпоредба са изпълнени. Навсякъде в актовете на администрацията изрично се набляга на обстоятелството, че получателя не е бил регистриран за целите на ДДС в Германия към датата на доставките. Този извод обаче не се подкрепя от доказателствата по делото. В тази насока администрацията е направила само справка в системата VIES (VAT Information exchange system) и се е позовала на отразеното в нея обстоятелство, че отразения като получател германски търговец разполага валиден ДДС номер едва от 28.02.2009 гoд. Твърдението на дружеството, че администрацията е извършила повърхностна проверка на обстоятелствата, имащи значение за облагането с ДДС по отношение на неговите доставки е основателно. След като е получила от системата VIES информация за меродавния ДДС номер, по отношение на получателя на стоката не е използвана възможността за проверка съобразно чл. 5 и чл. 7 вр. с чл. 17, т. З от Регламент 1798/2003 г., тъй като не е поискана информация за обстоятелството при получаване на спорните доставки от VSN Aluminex Gmbh, това дружество декларирало ли ги е като ВОП, респ. самоначислило ли е данък със ставка от 19 % (каквато е ставката в Германия) чрез едновременното му начисляване и приспадане, както и под какъв данъчен номер са декларирани тези доставки и той давал ли е право на получателя да ползва режима на регистрирани за целите на ДДС в Германия субекти. По делото като доказателство е събрано становище по въпроси на немското данъчно право, към което са приложени извадки от действащите към момента на доставките немски данъчни закони. Видно от съпоставката между § 27 от германския ЗДДС и нормата на чл. 139а от ДПК, между идентификационен номер по ЗДДС и икономическия идентификационен номер на предприемачески активните лица в Германия има разлика като първия от тях е обусловен от наличието на втория посочен номер. По аргумент от § 27а, ал. 1, изр. второ във връзка с ал. 2, изр. първо от германския ЗДДС следва, че този номер не е предпоставка за регистрация на лицето за целите на ДДС в Германия, а служи за информация относно данните, които се ползват за издаването на идентификационен номер на предприемача за целите на Регламент 1798/2003 г. Т. е. задаването на такъв номер на предприемача няма конститутивен характер и не той е предпоставката, обуславяща регистрацията за целите на облагането с ДДС в Германия. Допълнителен аргумент в това отношение е изискването към съдържанието на фактурите, които немските предприемачи следва да издават за целите на облагане с косвения данък, поставено в чл. 14, ал. 4 от германския ЗДДС - т. е. икономически идентификационния номер в конкретния случай обуславя регистрацията на получателя за целите на ДДС в Германия. Следователно, получаването на идентификационен номер съгласно законодателството на страната членка обуславя единствено и само възможността този номер да се ползва за целите на посочения Регламент, за данъчен контрол, за сътрудничество в областта на ДДС и за статистиката. Липсата му не означава непременно, че не е налице условието, предвидено в чл. 7, ал. 1 от българския ЗДДС. От представените фактури за извършената транзакция DE1>DE2 се установява, че след регистрацията на немския получател в търговския регистър на Германия същия се идентифицирал за целите на облагането с ДДС с № 320/5958/0016 VST Finanzdmt Gladbeck. Това означава, че изискването на българския закон е било спазено към датата на издаването на фактурите и КИ. Обстоятелството, че пред посочения номер не е налице представката DE не води до обратния извод, като в това отношение следва да се има предвид изложеното в становището на германския данъчен консултант, в което е посочена причината за това. Освен това, настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС. В решение на Съда от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 (The Queen, по искане на Teleos pic и др. срещу Commisioners of customs), т. З6 е посочено, че от целта, преследвана с предвидения в дял XVIa от Шеста директива преходен режим, а именно прехвърлянето на данъчния приход в държавата-членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки, следва, че този режим е създаден, за да регулира по-конкретно вътреобщностното движение на стоките, в т. 37 е посочено, че като замества системата на внос и износ между държавите-членки, както е напомнено и в точка 21 от настоящото решение, този режим ясно се разграничава от режима, уреждащ осъществяваните на територията на страната операции. Предварителното условие за прилагането на такъв режим е вътреобщностният характер на дадена операция, и по-конкретно физическото движение на стоки от една държава-членка до друга. Всъщност това условие, свързано с преминаването на граници между държавите-членки, е съставен елемент на дадена вътреобщностна операция, който я отличава от осъществяваната на територията на страната. В т. 45 от мотивите на решението си Съдът изрично сочи, че "Както е видно от първата част на изречението на чл. 28в, А от Шеста директива, държавите-членки следва да определят условията, при които се прилага освобождаването на дадена вътреобщностна доставка. Важно е обаче да се напомни, че при упражняване на своите правомощия държавите-членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от общностния правен ред, сред които фигурират по-конкретно принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалността (в този смисъл Решение от 18 декември 1997 г. по дело Molenheide и др., С-286/94, С-340/95, С-401/95 и С-47/96, Recueil, стр. 1-7281, точка 48, както и Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., С-384/04, Recueil, стр. 1-4191, точки 29 и 30)". От друга страна в т. 46 изрично Съдът е аргументирал, че "От свързаната с последващото събиране на ДДС практика на Съда е видно и че мерките, които държавите-членки имат възможност да приемат, за да осигурят правилното събиране на данъка и да избегнат измамите, не могат да бъдат използвани по начин, който би поставил под въпрос неутралността на ДДС (Решение от 21 март 2000 г. по дело Gabalfrisa и др., С-110/98ЧС-147/98, Recueil, стр. 1-1577, точка 52, Решение от 19 септември 2000 г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, Recueil, стр. 1-6973, точка 59, както и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., С-255/02, Recueil, стр. 1-1609, точка 92)". В контекста на обстановката по процесния спор извода на Съда се съдържа в т. 50 до т. 53 от посоченото решение, които гласят, че "....ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължава този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напускали територията на държавата-членка на доставката; Да се задължи обаче данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена; На второ място, по отношение на принципа на пропорционалност следва да се напомни, че Съдът приема в точка 46 от решението си по дело Molenheide и др., посочено по-горе, че съгласно този принцип държавите-членки следва да използват средства, които като позволяват ефективно да се постигне преследваната от вътрешното право цел, същевременно засягат най-малко целите и принципите, въведени от съответната общностна правна уредба; Ето защо, макар целта да запазят по възможно най-ефективния начин правата на държавното съкровище да е легитимна, приетите от държавите-членки мерки не трябва да надхвърлят необходимото за тази цел." Не на последно място следва да се посочат и мотивите на Съда в т. 58, 59 и т. 60 от това решение, третиращи принципа на пропорционалност при облагането от държавите - членки с ДДС в Общността. Решителният довод в посоченото решение, който третира приложението на принципа на съразмерност и на принципа на неутралност на правовия ред на Общността при облагането с косвения данък през призмата на добросъвестността на данъчнозадълженото лице се съдържа в т. 65 и т. 66 от мотивите на решението му, които гласят, че "според практиката на Съда, приложима по аналогия по отношение на делото по главното производство, не би било в противоречие с общностното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама (Решение по дело Federation of Technological Industries и др., посочено по- горе, точка 33, както и Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 51); Ето защо обстоятелствата, че доставчикът е действал добросъвестно, че е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, представляват важни фактори за определяне на възможността този доставчик да бъде задължен да заплати впоследствие ДДС", като в тази връзка е и тълкувателният диспозитив на т. 2 от решението му. В конкретния случай на плоскостта на изискванията по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС и с оглед на събраните по делото доказателства не може да се счете, че доставчикът е представил фактура с измамливо съдържание по отношение на ДДС идентифициращия номер на получателя си, с оглед на участието му в данъчна измама. Касаторът посочва, че в обжалвания съдебен акт съдът необосновано е приел, че "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG е било регистрирано за целите на ДДС в Германия. Това възражение е неоснователно. В административната преписка се съдържат получени от органът по приходите копия от фактури, свидетелстващи за извършените между "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG и "Firma Nickelhutte A Lie" GmbH доставки на същата стока, предмет на сделката между "Булметал-91ы ЕООД и "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG. Видно от тези фактури с № № 0107/-037/3.11.2008 г., 0107/-041/24.11.2008 г. и 0107/-042/26.11.2008 г. с издател "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG и получател "Firma Nickelhutte Aue" GmbH, доставчикът е начислил, а получателят от своя страна е заплатил ДДС в размер на 19 % върху стойността на доставката. Съгласно действащото на територията на целия Европейски съюз законодателство, а и съгласно законодателството на трети страни - членки, но прилагащи ДДС и в съответствие с доктрината и същността на този косвен данък, ДДС може да бъде начисляван само от регистрирано за целите на този данък лице. "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG е начислило ДДС по цитираните фактури, като при това германската данъчна служба ги е предоставила на ЦЗВ при ЦУ на НАП, без каквито и да било указания, че същите са неправилно съставени или страдат от някакъв друг порок, или пък са издадени в противоречие с разпоредбите по ДДС в Германия и данъкът по тях е начислен неправомерно, то обосновано се налага изводът че, "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG е регистрирано за целите на ДДС в Германия лице. Становището на немския данъчен консултант е категорично, че всеки предприемач в Германия е задължено лице по ДДС, като немският данъчен закон предоставя право на малките предприятия да изберат дали да се облагат или да ползват облекчен режим, а регистрацията по ДДС в Германия не е отделна регистрация. Тя се счита за извършена със задаването на данъчния номер, който служи на предприемача за всички останали видове облагане. Именно с този номер предприемачът се явява регистрирано лице и по ДДС. Съгласно представените от германската данъчна администрация при обмена на данни фактури с издател "VSN Aluminex" GmbH & Co. KG и получател "Firma Nickelhutte Aue" GmbH този номер по отношение на германското дружество - наш контрагент към датата на издаване на фактурите е 320/5958/0016 VST Finanzamt Gladbcck. При постановяване на обжалваното решение, Съдът се е позовал не на представеното становище, а преди всичко на действащите и релевантни по случая правни норми на германския данъчен закон. Органът по приходите е бил запознат с възраженията на дружеството относно неправилно извършените проверки още с депозираното от него възражение по Ревизионния доклад, след това аргументите са били последователно и пълно изложени в оспорването на акта, както по административен, така и по съдебен ред, а също така и в проведените заседания в самото съдебно производство. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че цитираната съдебна практика на Съда на ЕО, е неотносима към настоящия случай. Касаторът е разгледал извън контекста на цитираното Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, т. 3 от същото. Изложеното по нея е единствено и само във връзка с изложеното по т. 1 и 2, както и с мотивите, послужили за постановяването на този диспозитив, като изложението е направено изключително в посока, че е недопустимо за държавите-членки да вменяват в тежест и задължение на доставчиците по ВОД последващо начисляване и заплащане на ДДС, в случаите в които даденият доставчик е действал добросъвестно и положил дължимата грижа, както за защита собствените си интереси, така и за защита интересите на фиска. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, възведена и в атакуваното решение, че при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Общността, държавите-членки трябва да спазват общите принципи на правото, които са част от правния ред на Общността, включващи и принципите на правна сигурност и пропорционалност. В тази връзка по-специално по отношение на принципа на пропорционалност, следва да се отбележи, че макар и приетите от държавите-членки мерки, въз основа на чл. 21