Решение № 10121 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2018 г.

Решение № 10121 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена И. Шабанов, действащ в качеството си на ЕТ "И. Шабанов-Олимп 131", срещу Решение № 85 от 20.09.2018 г. по адм. дело № 129/2018 г. на Административен съд – Търговище (АС - Търговище). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че с принудителната административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на притежавания от търговеца автомобил за срок от 6 месеца, понеже е допуснал управлението му от И. Ахмедов. Счита за неправилни изводите на съда, че водачът на автомобила е бил неправоспособен, поради факта, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е с изтекъл срок на валидност. Сочи, че то не е отнемано, нито водачът е лишен от правоуправление, а правоспособността не се губи с изтичане на валидността на документа, който я удостоверява. По подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – Началникът на сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "И. Шабанов – Олимп 131" против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1292-000611 от 22.07.2018 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Търговище, с която е прекратена регистрацията на ППС "Фолксваген Транспортер" с ДК [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца и е осъдил ЕТ "И. Шабанов – Олимп 131" да възстанови на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Търговище направените по делото разноски в размер на 100 лв. съставляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят притежава лек автомобил марка "Фолксваген Транспортер" с ДК [рег. номер на МПС]. На 22.07.2018 г. в 17. 30 ч. автомобилът е бил управляван по общински път в община Омуртаг от лицето И. Ахмедов, който е бил без необходимата правоспособност за управление на МПС. С процесната Заповед № 18-1292-000611 от 22.07.2018 г. ВПД началник на сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Търговище е приложил ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за шест месеца за това, че жалбоподателят ЕТ "И. Шабанов – Олимп 131", със законен представител И. Шабанов, е допуснал управлението на МПС от лицето И. Ахмедов, което с неправоспособно (чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП). От същата проверка е съставен АУАН на водача Ахмедов за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. На 26.07.2018 г. жалбоподателят оспорил ПАМ по административен ред. Видно от писмо рег. № 363000-13714 от 08.08.2018 г. на директора на ОД на МВР - Търговище жалбата му не е уважена. Съдът е посочил, че по делото е представена справка извършена в Автоматизираната информационна система "Български документи за самоличност" – МВР за лицето И. Ахмедов, от която е видно, че не му е издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). В хода на съдебното производство от търговеца е представено СУМПС на лицето И. Ахмедов, издадено на 13.08.1991 г. и валидно до 18.08.1998 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид представените по делото Заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 363 з-543 от 03.05.2017 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП (ред. ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г.) са се осъществили. Съдът е изложил, че в случая автомобилът на жалбоподателя е бил управляван от лицето И. Ахмедов, който е бил неправоспособен водач, тъй като не е притежавал към момента на издаване на ПАМ валидно СУМПС от близо 20 години. Посочил е, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП предвижда два вида неправоспособност на лицата при управление на МПС. Първата хипотеза е изначална неправоспособност, когато водачът въобще няма издавано свидетелство за управление на МПС (който извод следва от представената справка на адм. орган на стр. 37 от делото). Втората хипотеза на посочената норма визира случаите, в които лицето не притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управлявано от него МПС. В случая водачът, на когото жалбоподателя е предоставил управлението на собствения си автомобил, е неправоспособно лице, на което няма издавано СУМПС от 2000 г. до настоящия момент според представената справка в масивите на МВР. Единственото издадено до сега СУМПС на водача Ахмедов е с изтекъл срок на валидност към 19.08.1998 г. Поради това водачът е неправоспособен към момента на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП (ред. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая АС – Търговище правилно е приел, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 22.07.2018 г. И. Ахмедов е управлявал собствения на касационния жалбоподател автомобил, без да представи изискуемият се съответен документ, удостоверяващ правоспособност. Представеното в хода на съдебното производство чуждестранно СУМПС, валидно до 18.08.1998 г., не удостоверява че водачът е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи. Посоченото потвърждава направения от първоинстанционния съд извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП за прилагане на ПАМ. В разпоредбата изрично е регламентирано, че мярката се прилага и по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някоя от посочените в нормата предпоставки. Поради това мярката е приложена законосъобразно спрямо собственика на автомобила. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,