Решение № 7984 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2194/2013 г.

Решение № 7984 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2194/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Сигда" ЕООД, гр. Варна против решение по адм. д. № 4023/2012 г. по описа на АС - Варна. Иска отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и уважаване на жалбата. срещу РА № МД-РА-010/26.06.2012 г., потвърдено от кмета на общината. Съдът неправилно не е взел предвид, че причината за разликите в данните за влекачите е в данъчната администрация, която некоректно е обработила декларациите по чл. 54 от ЗМДТ. Нарушен е чл. 109, ал. 1 от ДОПК, защото са изтекли 5 години от изтичане на 2006 г., в която са подадени декларациите, поради което преклузивния срок за започване на ревизия е изтекъл. Съдът не е обсъдил тези възражения и е приложил неправилно материалния закон. Законодателят не предвижда възможност за санкциониране на коректно поведение. Съобщенията за данък са въз основа на определен от данъчната администрация размер, поради което промяната може да стане само в хипотезата на чл. 99 и сл. от АПК.

Ответната страна Кметът на община Варна не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил защитната теза на жалбоподателя, относно преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят не тълкува правилно закона, като съдът правилно е обвързал чл. 109, ал. 1 с чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Общата погасителна давност не е изтекла. Отделно от това дори и да се приеме, че срокът се чете от 2006 г., с пет годишния срок за ревизирания период би следвало да изтече на 1.01.2012 г., който ден е бил почивен (неделя), поради което срокът следва да се брои от първия работен ден, който го следва - 4.01.212 г., на която е възложена ревизията и в този смисъл не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Налице е основание за преизчисляване на данъка. Актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е различен от ревизионния акт по чл. 108, ал. 1 от ДОПК, поради което не може да бъде приет като повторен данъчен акт, с който да се пререшават възникнали задължения, предмет на допусната грешка.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезира с жалбата на "Сигда" ЕООД, гр. Варна срещу потвърден ревизионен акт, в частта, с която са му определени допълнителни задължения върху данъци за превозни средства 10 бр. влекачи "Волво" за периода от 2007 - 2011 г. общо в размер на 51 960, 30 лв. само главница, без начислени лихви. Защитната теза на жалбоподателя е, че ревизионното производство е недопустимо, няма материалноправно основание за издаването на ревизионен акт, с който са определени по-високи данъчни задължения. Попълнил е добросъвестно и коректно данните за превозните средства в данъчните декларации от 2006 г. при закупуване на 10 бр. влекачи "Волво", а по-ниският размер на данъците е определян поради некоректно въведени данни от страна на данъчната администрация, за което няма вина.

С решение № 33/9.01.2013 г. по адм. д. № 4023/2012 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Сигда" ЕООД, гр. Варна срещу Ревизионен акт № МД-РА-010/26.06.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" на Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, потвърден с Решение № 3982/10.10.2012 г. на Кмета на Община Варна, в обжалваната част за допълнително дължими суми за данък върху превозни средства в размер на 51 960,30 лв.

Правните проблеми по делото са два: 1. дали предварителното установяване на задълженията за данъци върху превозните средства на жалбоподателя изключват възможността за съставяне на ревизионен акт и 2. изтекла ли е петгодишната давност по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, считано от 2006 г., когато са подадени декларациите.

1. Законосъобразни са изводите на съда, че съобщенията за дължим данък имат информативен характер и не се ползват със стабилитет на влязъл в сила административен акт, като законодателят прави и разлика между "предварително установяване" на данъчно задължение по чл. 107 от ДОПК и "установяване" на данъчно задължение по чл. 108 вр. с чл. 118 от ДОПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. В Глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване по чл. 107 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.

Установяването по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 от ДОПК, като в ал. 1 е предвидено, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон; по ал. 2 задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък, а в ал. 3 е предвидено, че размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице.

Актът за установяване на задължение се установява: 1) при подаване на искане от задълженото лице, 2) при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 (регламентиращ действията след приемането на декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации), 3) когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

Във всички случаи актът за установяване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Установяването на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК при спазване на процесуалните разпоредби в гл. ХV от ДОПК, подлежи на обжалване по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред съответния директор на Дирекция "Обжалване и управлението на изпълнението" при ЦУ на НАП, чиито функции на решаващ орган се изпълняват от кмета на общината по правилото на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Посочените по-горе разпоредби намират субсидиарно приложение при установяване на данъчни задължения по ЗМДТ, предвид препращащата разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В случая са изпращани съобщения за дължим данък за съответната календарна година върху декларираните през 2006 г. превозни средства и няма издаден акт за установяване на задължение по декларация. Съобщенията, които са изпращани на задълженото лице за размера на данъка върху притежаваните превозни средства за съответната календарна година не представляват административни актове, с които се установява задължение за данък, а документ обективиращ действието на общинската администрация по изчисляване на задължението въз основа на подадената от лицето декларация при придобиване собствеността върху превозно средство по реда на чл. 52 и сл. от ЗМДТ.

И след изпращането на съобщение до задълженото лице за размера на дължимия данък върху превозните средства може да бъде проведена ревизия и съответно да се издаде ревизионен акт, дори да е извършено плащане на задълженията, посочени в съобщението. Както е в случая, могат да бъдат определени и задължения в размер по-голям от този, посочен в съобщението. При издаване на акт за установяване на задължение по декларация или на ревизионен акт за установяване на местни данъци и такси, за които вече е изпратено съобщение за размера на задълженията, не са предвидени специални законови основания и спазването на специален ред, като тези за изменение на вече определени данъчни задължения по реда чл. 133 от ДОПК, сходен с този по чл. 99 и сл. от АПК. Това означава, че законът не признава качеството стабилитет на съобщението за дължим данък, защото то не представлява административен акт. Следователно не е налице процесуална пречка за ревизия, а извършването й не се обвързва с добросъвестност или недобросъвестност на задълженото лице или с допуснати технически грешки на данъчната администрация при въвеждане на данните от декларацията. В случая именно защото грешката е допусната от данъчната администрация, не са начислени лихви за данъка върху седловите влекачи "Волво".

2. Законосъобразни са правните изводи на съда, че не е изтекъл 5-годишния срок относно ревизирания период. Задълженията за 2007 г., 2008 г., 2009 г. 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК гласи, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Позовавайки се на чл. 109, ал. 1 от ДОПК касаторът твърди, че срокът за ревизия върху за данъка тече от 2006 г., когато е извършено деклариране на придобитата собственост върху превозните средства.

Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия МД-Р-001/4.01.2012 г. на ревизиращ орган по приходите, връчена на лицето на 7.02.2012 г., поради което всички допълнително посочени суми от задължителните данъци за превозни средства за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г. не се явяват погасени по давност по смисъла на чл. 109 от ДОПК и законосъобразно са били предмет на ревизия. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за данъка върху превозните средства е периодичен данък, който веднъж възникнало и установено се подновява за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени. Не съществува задължение за данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка върху притежаваното превозно средство за съответната календарна година. Задължението възниква с придобиване на превозното средство, установява се въз основа на декларирането на ПС пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично. Поради това доводът търсеният аргумент от страна на жалбоподателя в буквалното прилагане на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е неоснователен. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил материално законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение