Решение № 5399 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез пълномощника си А. Георгиева, против решение 10348 от 16.12.2024г. постановено по адм. дело 2099/2024г. на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 10794 от 14.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Е. Н. Р. родена на [дата] в Душанбе, Таджикистан, гражданка на Руска Федерация. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваният съдебен акт, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения се прави искане отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и прави искане за отмяна на съдебния акт. Ответникът Е. Н. Р., гражданка на Руска Федерация, чрез процесуалния си представител адв. Д.Ошавков, в представен писмен отговор дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради което иска същата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание процесуалния представил оспорва касационната жалба и прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Предлагам то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Е. Н. Р., родена в гр. Душанбе, Таджикистан, гражданка на Руската Федерация, срещу решение 10794 от 14.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците пир Министерски съвет, с което по чл. 75, ал.1, т. 2 вр. чл.8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменено решение 10794 от 14.10.2024г. на председателя на ДАБ и е изпратил преписката на председателя на ДАБ към МС за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, за което е определен 15-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на материалния закон и в нарушение на неговите цели. В тази връзка съдът е извършил подробен анализ на бежанската история на жалбоподателя, от която е видно, че чужденката има проблем в страната й на произход, тъй като е член на общността [заличен текст] , членовете на тази организация не могат свободно да изповядват тази религия и да се срещат, както и че върху нея е осъществено насилие в тази връзка. Съдът е обсъдил и предоставената информация за актуалното състояние на държавата й на произход, и е приел, че административния орган правилно е преценил, че при проведеното с чужденката интервю не са изложени обстоятелства сочещи, наличието на някое от обстоятелствата, предвидено в чл.8, ал.1 от ЗУБ във вр. с чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. От извършения анализ на заявените обстоятелства се обосновава извода, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на закрила като изтъкнатата причина за напускане на страната й на произход през 2019 г. може да бъде квалифицирана като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, или като риск от бъдещо такова въпреки, че нейни роднини изповядват същата религия. На следващо място съдът е приел, че неправилно административния съд е приел, че за Е.Р. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. В настоящия случай нямо спор относно обстоятелството, че кандидата за международна закрила членува в религиозната организация [заличен текст] , видно от представеното пред административния орган удостоверение от организацията, в частност нейния клон на територията на Република България. Установява се от проведеното интервю, че търсещата закрила Е. Р. не само е заявил принадлежност към тази религиозна организация, но и е описал празници на религиозната организация. Изнесените данни от Е.Р. в проведеното интервю са последователни и непротиворечиви. В настоящият случай следва да се даде отговор на важния въпрос, а именно доколко търсещата закрила Е.Р. е застрашена от преследване при завръщане в страната си по произход Русия в резултат на принадлежността си към религиозната организация [заличен текст] . Отговорът на този въпрос има отношение към закрилата по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и тази по чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, на които се е позовал административният съд с обжалваното решение. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на посочени обстоятелство, сред които и религия, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. А според чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. За да са налице горецитираните разпоредби, е необходимо за търсещият закрила опасността от отнасяне, преследване или наказание, да са основателни /чл.8, ал.1 от ЗУБ/ или реални /чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ/. Според чл.9, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. актовете, считани за преследване по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а). При така очертаната законодателна уредба с обжалваното решение неправилно е приета, че сочените условия на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ са налице по отношение на търсещата закрила Е.Р.. На първо място самата принадлежност към религиозната организация [заличен текст] не дава достатъчно основание за предоставяне на закрила или за забрана за връщане в страната по произход. От предоставените по производството справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС се установява, че действително е налице преследване и наказания на някои членове на [заличен текст]. Така според информацията от портала [заличен текст] правната ситуация в Русия е посочено, че службите на [заличен текст] са били посетени от до 290 000 души, като през 2023г. 836 членове на организацията са били подложени на наказателно преследване. Отново според справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС от информацията от портала [заличен текст] правната ситуация в Русия в раздела за често задавани въпроси е посочено, че [заличен текст] не са забранени в Русия. В същите справки е посочено, че действително през 2017г. [заличен текст] са забранени в Русия поради екстремистка дейност, тъй като през 2007г. руските закони за борба с екстремизма са разширени така, че да обхванат и ненасилствени групи. Но на 28.10.2021г. пленумът на Върховния съд на Руската федерация постановява, че богослуженията на [заличен текст], съвместното им провеждане на ритуали и церемонии сами по себе си не представляват престъпление по чл.282.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, въпреки ликвидацията на техните юридически лица. Същия пленум на Върховния съд на Руската федерация приема на 16.11.2021г. резолюция 32, според която [заличен текст] вече не могат да бъдат преследвани за мирни събирания, ако вярващите не се опитват да възобновяват дейността на религиозната организация. Резолюцията е приета след указанията на руския президент Владимир Путин, който на заседание на Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека нарича глупост преследването на [заличен текст] в Русия. Видно от направеното изложение е, че преследването и наказването на някои членове на [заличен текст] не е държавна политика и противоречи на обобщената практика от пленум на Върховния съд на Руската федерация. Забранена е религиозната организация [заличен текст] , но не и мирните събирания на лицата, съпричастни към тази организация. Не са забранени индивидуално или съвместно изповядване на религия, извършване на богослужения или други религиозни обреди и церемонии . Следователно, за Е. Р. не би следвало да има опасност в случай на мирни събирания или съвместно изповядване на религията. Прави впечатление, че изнесените от чужденката опасения от преследване противоречат на представените доказателства от същата. Видно от бежанската история кандидатката твърди, че през 2011 е било упражнено насилие срещу нея докато е проповядвала. Подала оплакване в полицията и лицето осъществило насилие е изтърпял наказание 3 години лишаване от свобода. А пред съдебната инстанция е представено решение на Одциновски градски съд от 18 януари 2012г. , от което се установява, че гражданин на руската федерация е извършил нападение с цел кражба на чуждо имущество, като е упражнил насилие, опасно за живота и здравето на Е. Р., поради което е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 162, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация. На следващо място прави впечатление, че чужденката твърди, че от 2017 г. [заличен текст] не са признати и са обявени за екстремисти, както и че много техни съмишленици са ги задържали и изпращали в затвора, като в тази връзка се е усилила тревогата на Е. Р., но същата е напуснала легално Русия през 2019 г., живяла е 4 години в Турция, а след това легално е заминала за Тунис, а оттам за Германия, а от Германия е изпратена в България, тъй като е имала българска виза, така установеното показва, че в този период от 2017г. до 2019 г. същата не е била преследвана поради изповядваната от нея религия и е напуснала необезпокоявано от официалните власти Русия. Също така следва да се приеме, че когато човек има опасения в родината си на произход би се възползвал от възможността да получи международна закрила в първата държава на чиято територия се намира, вместо да отлага тези си действия докато стигне до желаната от него държава, както правилно твърди касационния жалбоподател. Не е без значение и твърдяното от чужденката, че има дъщеря, която също е член на [заличен текст] и живее в Русия, като не твърди същата да е била преследвана или изложена на опасност. С оглед на тези данни, настоящият съдебен състав счита, че за търсещата закрила Е. Р. няма опасност от преследване или наказание, още по-малко тази опасност да е основателна по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ или реална по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Затова не са налице условията на тези разпоредби, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Сочените в обжалваното решение непосредствени впечатления от изявленията на търсещият закрила, не са сред условията за предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на материалния закон и целта на закона от административния орган, както неправилно е приел административният съд. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Е.Р. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,