Решение № 17432 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2019 г.

Решение № 17432 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Б. против решение № 68 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 940/2018 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че се касае за административна услуга по две искания с различен предмет, по които е дължим различен резултат от административния орган. Посочва, че съдът е изложил мотиви само досежно искането подадено от И. Стефанова, без да обсъжда това подадено от С. С., с което се иска издаване на данъчна оценка на този имот. Ответниците – С. С. и И. Стефанова, чрез процесуалния си представител в писмен отговор вземат становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и искат да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че заверката на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК по правната си същност, представлява извършаване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Счита, че извършването й е в правомощията на кмета на общината и видно е налице мълчалив отказ да се издаде акт, който като незаконосъобразен правилно е отменен. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд П., е отменил мълчалив отказ на кмета на община Б. за извършване на административна услуга по искания с вх. № АО- 2147/30.08.2018 г. подадено от И. Стефанова и вх. № 476/30.08.2018 г. подадено от С. С.. Върнал е преписката на кмета на общината за произнасяне, съобразно дадените в решението указания и в сроковете по чл. 57 АПК. За да отмени мълчаливия отказ съдът е приел, че заверката на молбата-декларация е административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение. В случая административен акт в законовия срок не е издаден и е налице мълчалив отказ. Приел е, че в компетентността на кмета на общината е удостоверяването дали за даден имот е издаден акт за общинска собственост или не, като съществуването на такъв се явява от значение за признаване правото на собственост в охранително нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е изяснил спора. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ са индивидуални административни актове. Такъв акт е и този, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Видно от съдържанието на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, както и на такава за издаване на данъчна оценка и скица за имот. Административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт по отправените до него искания, след като се увери в правния интерес на молителите да получат исканите документи. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът. В него той вписва обстоятелствата, които е установил при извършената проверка и които счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Подадените заявления са за извършване на административни услуги, а именно заверяване на молбата-декларация и издаване на данъчна оценка и скица за имот, необходими за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка в производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Заверката на молбата-декларация всъщност се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд. Законосъобразно е решението и в частта, с която съдът е върнал преписката на кмета за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изложените съображения настоящият състав на ВАС приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на касатора разноски не се дължат, а на ответниците по касацията се присъждат разноски в претендирания размер от 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,