Решение № 8334 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2010 г.

Решение № 8334 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. софия, при ЦУ на НАП, срещу решение от 08.12.2009 г. по адм. дело № 7217/2009 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено по по жалба на "Атлас истейт Инвестмънт Б. В.", кралство Холандия, гр. Амстердам, становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и кралство Холандия изх. № 2553 -06-350/17.06.2009 г., издадено от директор офис "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 1173/24.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София и преписката е върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София - град за издаване на ново становище, с което да се постанови прилагане на СИДДО по искането на дружеството. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че решението е неправилно - незаконосъобразно и иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - "Атлас истейт Инвестмънт Б. В.", кралство Холандия, гр. Амстердам, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, холандското дружество е представило всички доказателство относно правнорелевантните факти за прилагане на СИДДО между България и Кралство Холандия за доход от лихви за жалбоподателя по договор за заем с местно лице на РБългария, което е платец на дохода. Представени са доказателства, че жалбоподателят е местно лице на кралство Холандия, договорът за заем и анексът, дебитна нота за начислените лихви, счетоводна справка за размера им, доказателства за представителна власт на директорите и декларация, че дружеството е притежател на посочения доход, както и че не притежава място на стопанска дейност в РБългария. Решението е материалноправно законосъобразно. Холандското дружество е представило доказателства относно всички правнорелевантни факти по чл. 11 от СИДДО между правителството на НР България и правителството на Кралство Холандия от 1995 г., според който лихви, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, се облагат само в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на лихвите. Представени са доказателства и че не е налице изключението по чл. 11, ал. 4 от СИДДО - а именно действителният ползвател на лихвите няма място на стопанска дейност в другата държава. Холандското дружество е удостоверило, че е действителен ползвател на лихвите, както с договора за заем, така и с декларацията си. Правилна е преценката на съда, че при колизия между СИДДО, която е международноправен акт и националното право се прилага СИДДО на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария. В случай че органите по приходите твърдят, че има друг действителен ползвател на дохода при наличните подадени доказателства от дружеството, върху тях пада тежестта да докажат твърденията си. Незаконосъобразно е да се променя тежестта на доказване чрез изискване на допълнителни доказателства от чуждестранното лице за източниците на капитала и финансирането му и при непредставянето им да се постанови становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение