Решение № 2517 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2011 г.

Решение № 2517 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 299 от 16.06.2011 г., постановено по адм. д. № 69/2011 г. Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на д-р Стефка Владева - АСМП-ИП гр. Пазарджик против писмена покана с изх. № 13/29-07-437 от 08.12.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик. Осъдил е д-р Стефка Владева - АСМПИП гр. Пазарджик да заплати на РЗОК гр. Пазарджик разноски по делото в размер на 700 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от д-р Стефка Владева - АСМП-ИП гр. Пазарджик с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощника адв. Димова, която поддържа касационната жалба и излага подробни доводи в подкрепа на твърденията за неправилност на обжалваното решение. Ответникът по делото - директорът на РЗОК гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и приел за законосъобразен административния акт - писмена покана с изх. № 13/29-07-437 от 08.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса-/РЗОК/-гр. Пазарджик, с която представляваното от д-р Владева лечебно заведение е уведомено, че следва да възстанови сума на обща стойност 7764,18 лв., представляваща превишение на регулативните стандарти за първо и второ тримесечие на 2010 г. Със заповед № РД-09-1063/19.10.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик е наредено да бъде извършена финансова проверка на жалбоподателя със задача: контрол по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначените МДД за I-во и II-ро тримесечие на 2010 г. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол от 21.10.2010 г., в който е отразено, че доц. д-р Стефка Владева - АСМП-ИП е допуснала превишение на определените регулативни стандарти, както следва: за I-во тримесечие на 2010 г. - 57 броя направления за консултация и провеждане на съвместно лечение на обща стойност 826,50 лева /бл. МЗ-НЗОК № 3/ и 4704,35 лева за направления за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК № 4/; за II-ро тримесечие на 2010 г. - 2233,32 лева за направления за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК № 4/. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № 68/21.10.2010 г., в който е отразено, че общата сума от 7764,18 лева е заплатена неоснователно на изпълнителите на медицинска дейност, поради което на основание чл. 36, ал. 3 от индивидуалния договор следва да бъде възстановена. В законоустановения срок не е постъпило възражение против двата цитирани протокола, но директорът на РЗОК гр. Пазарджик не ги е приел за основателни и е издал оспорената писмена покана изх. № 13/29-07-437 от 08.12.2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд гр. Пазарджик е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. и клаузите на чл. 35 и чл. 36 от сключения между страните договор. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 36, ал. 3 от ИД за 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. По делото не е спорно, че сумите по депозираните фактури за процесния период са били изплатени. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и констатациите на назначената по делото експертиза, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и изложил обосновани мотиви по спора. Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията на касатора за неправилно определяне броя на предоставените му РС, с което се нарушавали правата на здравноосигурените лица при ползване на медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности. Въпросът относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно- осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания над отпуснатите средства с бюджета на НЗОК. Съгласно § 6 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на НЗОК, до изготвянето на окончателния брой на назначаваните СМД и стойността на МДД за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. При спазване на цитираната разпоредба през първото тримесечие на 2010 г. до подписването на протоколите към ИД за 2010 г. изпълнителят на специализирана медицинска помощ е следвало да се съобрази с Приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД за 2010 г. и с финансовата за първото тримесечие на 2010 г. При наличие на обективни пречки за спазване на броя и стойността на определените СМД и МДД за изпълнителя на медицинска помощ е съществувала възможността да поиска изменение (корекция) на определените с протокола брой на СМД и стойност на МДД по реда на чл. 8, ал. 2 от цитираните Правила. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал материалноправното основание за издаване на акта с клаузата на чл. 36, ал. 3 от ИД за 2010 г., съгласно която изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. На основание цитираната договорна клауза, при превишаване на регулативните стандарти, изплатените от НЗОК средства се събират от изпълнителя на медицинска помощ, който с нарушаване на задължението да назначава СМД или МДД само в рамките на определения му лимит е причинил преразход на средства от бюджета на НЗОК. Това нарушение поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 36, ал. 3 от ИД за 2010 г. за възстановяване на заплатените от НЗОК средства в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,