Решение № 162 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2018 г.

Решение № 162 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. чрез процесуалния представител адв. Р. Р. са обжалвали въззивното решение на Видинския окръжен съд № 16 от 12.04.2018 г. по гр. д. № 30/2018 г., с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К. чрез пълномощника си адв. С. изразяват становище в отговора на касационната жалба, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответницата П. Л. П. е представила писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 360 от 05.07.2019 г. поради съмнение за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Съгласно приетото в ТР 8/2016 г. на ВКС, ОСГК т. 4 Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Непълнотите и грешките в кадастралната карта, които са свързани със спор за собственост, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г. /. Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Със ЗКИР се въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Затова при спор, породен от грешка в кадастъра, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Следователно искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. По този иск ответникът може да се защитава като противопоставя права, придобити след одобряването на кадастралната карта и съответно с уважаването на иска, ще се постигне целта на ЗКИР кадастралната карта да отразява вярно актуалното състояние на собствеността. Ако се приеме обратното, би се стигнало до неприемливия резултат с иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР да се установят права, които не съответстват на действителните права на собственост към настоящия момент, ако в периода от одобряване на кадастралната карта до момента на предявяване на иска са настъпили промени в собствеността и уважаването на иска няма да допринесе до привеждане на кадастралната карта в актуално състояние.

В разглеждания случай ищците Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. са твърдяли в исковата молба, че са собственици на идеални части от поземлен имот 810 в комплекс "Б. Т. " по кадастралния план на [населено място] с площ от 318. 40 кв. м., за който е отреден УПИ І -..... кв...... по действащия ПУП на [населено място] и на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, заснет по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-5/29.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор..... с площ от 200 кв. м. като в съседство с имота е отреден със самостоятелен имот с идентификатор..... с площ от 86 кв. м. кв. м., представляващ бивш преносим павилион, за който като собственик е записана [община]. Другият съседен имот е с идентификатор..... като поставената ограда не съвпада с границата на имотите. Петитумът на исковата молба е, да се приеме за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-5/29.01.2008 г.:

1. праводателите на ищците са били собственици на УПИ І-..... с площ от 318 кв. м., за който е отреден имот с идентификатор 10971.502.546

2. при изработване на кадастралната карта не са отразени точно правата по нот. акт № 2006 г. като площта следва да бъде 318. 40 кв. м., което е довело до грешка в границите на УПИ І-.....

3. От юг границата между двата имота..... и..... се премести на юг и към..... се придадат 86 кв. м. от имот..... кв. м.,

4. от юг границата между имоти..... и..... се премести на юг и към имот..... се придадат 27 кв. м. от имот.....

При така формулираният петитум исковата молба е нередовна и произнасянето по нея е довело до недопустимост на решението на първоинстанционния съд, което въззивният съд е следвало да констатира при извършване на служебната проверка, каквото задължение той има съгласно чл. 269 изр. 1 ГПК. Като се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният също е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за даване указания на ищците чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба съобразно изложените по-горе мотиви.

При отстраняване нередовността на исковата молба, въззивният съд следва да допусне поисканата от въззивницата Ц. А. П. експертиза, която е необходима за изясняване на въпроса дали е спазено изискването на чл. 43, ал. 1 б. "г" ЗКИР заснемането на имотите по кадастралната карта да съответства на регулационните планове при приложена дворищна регулация. Следва също така експертизата да изясни на какво основание имотът със сегашен идентификатор..... е променял площта си през годините, както и дали отмяната на отчуждаването на имот бившия имот пл. №..... през 1988 г. засяга процесните имоти. При решаването на спора съдът следва да съобрази и това, че площта на имотите не е съществен индивидуализиращ признак и при изследване на правата на ищците, следва да се установи действителната воля на страните по договорите за продажба, с които те са придобили права чрез тяхното тълкуване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение