Решение № 5897 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2017 г.

Решение № 5897 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-гр. П., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Д. -Г. против решение № 92 от 23.02.2017 г. по адм. дело № 934/2016 г. на Административен съд П., в частта, с която е отменена заповед № 13/РД-09-1312 от 09.11.2016 г. на директора на РЗОК П., в частта с която на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Л. Д. е наложена санкция "Финансова неустойка", както следва: по т. 1. 1 – 200 лв. на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, по т. 2. 2 – 500 лв. на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и т. 2.3 – 500 лв. на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на здравното заведение срещу наложените санкции-"финансови неустойки". Претендират се разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - [фирма], чрез пълномощника си адвокат С. изразява становище за неоснователност на касационните оплакания. Претендира присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], е отменил заповед № 13/РД-09-1312 от 09.11.2016 г. на директора на РЗОК П., в частта, с която на здравното заведени е наложена санкция "Финансова неустойка", както следва: по т. 1. 1 – 200 лв. на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, по т. 2. 2 – 500 лв. на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и т. 2. 3 – 500 лв. на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Съдът е приел за неправилно наложена санкцията по т. 1. 1 от процесната заповед, поради това, че не е налице извършено нарушение относно предоставянето на пациента или членове на семейството му на ИЗ срещу подпис. П. отношение на наложените санкции по т. 2. 2 и т. 2. 3 съдът също е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като липсва точно описание и конкретизация на извършеното нарушение. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заповед № 13/РД-09-780/08.08.2016 г. директорът на РЗОК – П. е наредено извършването на тематична съвместна проверка в периода 09.08.2016 г. – 15.08.2016 г. на [фирма] по изпълнение на индивидуален договор № 13/РД-29-411/26.02.2015 г. и допълнителни споразумения №№ 44 и 45 от 10.06.2016 г. със задачи: 1. Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ за съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2015 г. и Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по ИД № 13/РД-29-411/26.02.2015 г. и допълнителни споразумения № 44/10.06.2016 г.; 2. Контрол на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация по изпълнение на ИД № 13/РД-29-411/26.02.2015 г. и допълнителни споразумения № 44/10.06.2016 г. Съставен е Протокол № 145/30.08.2016 г. за резултатите от проверката от 10.08.2016 г., в който е посочено, че са констатирани нарушения по изпълнение на договора, а именно: нарушение на чл. 185, ал. 1, т. 1 от НРД 2015 г. за медицински дейности във връзка с § 2, ал. 2 на ПЗР от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г.; нарушение на чл. 158, т. 6; на чл. 238, т. 2, предл. 1 и нарушение на чл. 154, чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Приложен е и доклад вх. № 13/93-00-626/13.09.2016 г. от служителите, извършили проверката до директора на РЗОК П., в който са отразени констатациите от извършената проверка, посочени са допуснатите от лечебното заведение нарушения и е направено предложение за налагане на санкция "Финансова неустойка" в съответния размер. Последвало е издаване на оспорената заповед № 13/РД-09-1312/09.11.2016 г. на директора на РЗОК П., с която на [фирма] са наложени четири санкции "Финансова неустойка" по 200 лв. и две санкции "Финансова неустойка" по 500 лв. С оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против Заповед № 13/РД-09-1312 от 09.11.2016 г. на директора на РЗОК гр. П. в частта, с която е наложена санкция "Финансова неустойка" по т. 1. 2 – 200 лв. на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК; по т. 2. 1 – 200 лв. на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и по т. 3. 1 – 200 лв. на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. По отношение на наложените санкции по т. 1. 1, т. 2. 2. и т. 2. 3 от заповедта съдът е приел, че същите са незаконосъобразни и е отменил заповедта в тази й част. Правилен е изводът, че санкцията по т. 1. 1 е неправилно наложена поради това, че не е налице извършено нарушение относно предоставянето на пациента или членове на семейството му на ИЗ срещу подпис. В. от представеното доказателство- заверено копие от история на заболяването № 1725 на ЗОЛ В. М. В., при получаване на екземпляра от епикризата при дехоспитализацията му, същият е положил подпис. Т. на административния орган, че това не е подписа на пациента, не е доказано по съответния ред. Пациентът е известен и в тежест на административния орган е докаже изложените твърдения в тази насока. Оттук и правилният извод на съда, че в случая не е доказано извършено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Правилен е изводът на съда, че по отношение на наложените санкции по т. 2. 2 и т. 2. 3 заповедта на административния орган е незаконосъобразна, тъй като не е доказано нарушение на чл. 189, т. 7 и 8 от НРД за 2015 г. С оглед на събраните по делото доказателства и при двата случая - ИЗ № 1779 на ЗОЛ Н. М. А. и ИЗ № 1839 на ЗОЛ А. С. Н., изпълнителят на болнична помощ не е нарушил условията и реда за оказване на такава помощ. При дехоспитализацията на двете пациентки са изпълнени изискванията в частта "Поставяне на окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация". Налице е пълно разминаване между описаното твърдяно нарушение, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и конкретната правна норма, която е нарушена. В случая не може да се установи в какво се изразява точно нарушението и за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност на лечебното заведение. Разминаването между правната квалификация и описанието на нарушението в административния акт е съществено нарушение на процесуалните правила. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като видно от договора за правна защита и съдействие, и представения списък на разноските, те възлизат на 300, 00/триста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,