Решение № 15041 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2011 г.

Решение № 15041 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Иван Димитров Мишев против Решение от 01.11.2010 г., постановено по адм. д. 511/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 20600269/01.09.2006 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 2481/28.12.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и в противоречие с практиката на ВАС. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител и не е изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното Решение о 01.11.2010 г., постановено по адм. д. 511/2007 г. по описа на СГС е отхвърлена жалбата на Иван Димитров Мишев против РА № 20600269/01.09.2006 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 2481/28.12.2006 г. на ДД"ОУИ", с който са му определени данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периодите от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. в размер на 31186,58 лв. и лихви за забавено плащане в размер на 19223,39 лв. СГС е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства, представения с възражението към РД договор от 03.01.2001 г. и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на Иван Димитров Мишев за ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на Иван Димитров Мишев, че СГС е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за правилно приетото за установено от решаващият съд наличие на данни за укрити приходи или доходи. Ревизираното лице за всеки един от ревизираните периоди не подавало ГДД и изрично е декларирало, че не е получавало доходи от трудови правоотношения или от извършвани услуги с личен труд, но от установените, по време на ревизията, разходи е видно, че е разполагало с парични средства за извършването им. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 2, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. В този смисъл дори и при събиране на доказателствата по време на ревизията, или в съдебното производство да беше прието за установено, че за придобиване на лекия автомобил "Ауди" през 2000 г. не са били необходими всички средства, приети от органите по приходите, също се установяват извършване на разходи срещу които не са декларирани (т. е. са укрити) приходи или доходи на лицето. Установената от органите по приходите фактическа обстановка с потвърждава и от събраните от СГС доказателства, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалния закон и е извършена ревизия по особения ред без да са налице основания за това или без да е мотивирано пристъпване на извършване на ревизията по този ред. Извършената преценка от органите по приходите за наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е правилна и за това своевременно е уведомен длъжника, като му е изискано представяне на декларации по чл. 124 от ДОПК. Следователно правилно СГС е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК и за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Касационната инстанция намира за правилни правните изводи на СГС относно необходимите средства за придобиване на лек автомобил "Ауди". Съдът задълбочено е обсъдил всички доказателства, събрани по този спорен по делото въпрос и правилно не е възприел възражението на Иван Димитров Мишев, че е придобил лекия автомобил само за 500 лв. Събрани са достатъчно косвени доказателства за факти (застрахователна стойност, изплатено застрахователно обезщетение), които опровергават посочената в договора продажна цена. По изложените съображения, възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 122 и сл. от ДОПК и неправилно определяне на данъчната основа за облагане с данък общ доход за 2000 г., респективно пренасяне на грешката и в следващите периоди, са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че СГС не е допуснал нарушение на материалния или процесуалния закон като е приел, че представеният в съдебната фаза на производството договор за заем не установява получаването на 30000 лв. Получаването на парични средства по договор за заем не е декларирано по време на ревизията, не е направено твърдение за съществуването на такъв факт нито във възражението срещу РД, нито в жалбите по административен и съдебен ред, а направо е представен като писмено доказателство: договор за заем. За получаването на тези необлагаеми средства не са ангажирани никакви други доказателства, поради което и при съобразяване на всички тези обстоятелства и разпределението на доказателствената тежест в процеса, правилно СГС е приел, че не е доказано, че Иван Димитров Мишев е разполагал с получени на заем средства, които да покриват направените от него разходи. Решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения и при събиране и преценка на доказателствата по делото. При проверка правилността на определяне на данъчната основа и относимостта към ревизираното лице на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК СГС не е взел предвид други разходи, различни от статистическата информация, използвана от органите по приходите, защото по делото липсват доказателства за реални такива разходи. Нито в РД, нито в РА са установени и включени други разходи за живот, издръжка, обучение, лечение, транспортни разходи при пътувания в страната и в чужбина, различни от тези, които са обичайни за едночленно домакинство. За първи път в касационната жалба се твърди, че Иван Димитров Мишев за част от периода не е правил никакви разходи за издръжката си, защото е бил задържан под стража, но не са представени никакви доказателства за това обстоятелство. Законосъобразно съдът не е кредитирал изчисленията на вещото лице, защото заключението за паричния поток през ревизираните периоди използва като изходни данни, които не са доказани със събраните по делото други доказателства. Вещото лице Пендичева включва в изчисленията си и сумата от 30000 лв. като притежавана и необлагаема през 2000 г., по отношение на тази сума съдът е приел за установено, че не е получена от жалбоподателя. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение