Решение № 550 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6213/2007 г.

Решение № 550 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6213/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, II-А въззивен състав, постановено на 29.06.2006 г. по в. гр. дело № 3000/2005 г., с което е оставено в сила решение от 09.02.2001 г. на Софийския районен съд, 64-ти състав по гр. дело 1248/1993 г. в частта, с която е прието за установено по иска с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ, предявен от Л. И. М. срещу К. Р. Р. и Р. Р. Р., че сключения на 01.07.1965 г. между председателя на ИН на Л. РС, действащ като представител на ИК на СГНС и Л. И. Р., действаща за себе си и като законен представител на К. Р. и Р. Р., договор за продажба с държавен недвижим имот, съгласно НПЖДЖФПНС, е нищожен и са осъдени К. Р. Р. и Р. Р. Р., и двамата с адрес гр. С., ул. "Ш" № 4, вх. А да заплатят на Л. И. М. с ЕГН ********** на основание чл. 64, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева, представляваща съдебни разноски. Недоволни от въззивното решение са касаторите Р. Р. Р. и К. Р. Р., двамата от гр. С., представлявани от адвокат Г. от САК, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е недопустимо тъй като искът по чл. 7 ЗВСОНИ с оглед новото основание е предявен след изтичане на едногодишния срок, липсва активна материалноправна легитимация, нарушени са чл. 127, ал. 1, изр. 2, чл. 143, 188, ал. 1 ГПК (отм.): материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и е необосновано. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Ответницата по касация Л. И. М. от гр. С., представлявана от адвокат К. от САК в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) заявява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител поддържа оспорването на касационната жалба, допълнително съображения излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да предяви иска по чл. 7 ЗВСОНИ като единствен наследник на родителите си И. и С. К. Направен е извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1 НПЖДЖФПНС тъй като продажбата на праводателката на ответниците по спора /сега касатори/ не е утвърдена от министъра на финансите, поради което договорът за продажба на държавен жилищен имот от 01.07.1965 г. е нищожен, поради нарушение на закона. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 1 ГПК (отм.). Не са спазени задължителните указания на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 2* от 17.10.2005 г. по гр. дело № 1305/2004 г. по описа на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд относно утвърждаване на продажбата от 01.07.1965 г. от Министъра на финансите както предвижда т. 13 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети в редакцията й към 1965 г. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 1 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени като съгласно чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) спорът реши по същество от настоящата инстанция. Според представената заповед № 2* от 29.12.1962 г. министърът на финансите е определил подготовката на въпросите, стоящи пред министерство на финансите, както следва: на първи заместник-министър Г. М. освен други три ресора и "държавно юрисконсултство и държавни имоти", който безспорно е утвърдил продажбата на наследодателката на касаторите. В случая титулярът- министърът е направил вътрешноорганизационно разпределение на работата на своите трима заместници, за да могат те да го заместват в съответните "ресори", което само по себе си не прави административният акт недействителен. Следва да се вземе предвид, че при заместването един служител /първият заместник-министър/, основавайки се пряко на своето служебно положение на заместник, действува вместо замествания /министърът/, при което не е необходимо изрично нормативно овластяване за разлика от делегирането, свързано с прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, което за да е възможно, правно допустимо самото делегиране винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. При това положение договорът за продажба от посочената дата не е сключен в нарушение на закона, подписан е от компетентен орган и утвърден по надлежния ред, поради което не е нищожен, а искът с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на касаторите се присъждат разноски за един адвокат пред всички инстанции общо сумата 1925 лева, а на Р. Р. Р. сумата 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение