Решение № 6632 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2021 г.

Решение № 6632 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас срещу решение № 298/25.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2268/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение №Ц1040-02-124 от 15.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-02-00780963 от 9.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ - Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са оплаквания за нарушение на нормата на чл. 46, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за възнаграждение за един адвокат. Ответникът – Н. Я. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № Ц1040-02-124 от 15.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-02-00780963 от 9.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, ТП НОИ - Бургас, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО на Н. Я. е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 23.01.2018 г. до 17.10.2019 г. в размер на 13 523. 50 лева (тринадесет хиляди петстотин двадесет и три лева и петдесет ст.), представляващи 11 537. 88 лева (единадесет хиляди петстотин тридесет и седем лева и осемдесет и осем ст.) - главница и 1 985. 62 лева (хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и две ст.) - лихва, считано от датата на неправомерно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно, че Н. Я. е придобила право на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 дни по чл. 50 КСО от 23.01.2018 г. до 24.10.2018 г. и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 КСО за периода от 25.10.2018 г. до 17.10.2019 г., съобразно подадените на 26.02.2018 г. и 9.11.2018 г. от осигурителя "Вип холидей" ЕООД удостоверения, приложение № 10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (обн. ДВ, бр. 57/28.07.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., НПОПДОО) и сумите са изплатени. Страните не спорят, че за периода от 23.01.2018 г. до 17.10.2019 г. осигурителят не е преустановявал дейност, за което обстоятелство сочат финансовите резултати на дружеството за 2017 г. и 2018 г. Спорен от правна страна е въпроса дали през периода от 23.01.2018 г. до 17.10.2019 г., за който Н. Я. е получила парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, е осъществявала реално трудова дейност в дружеството-осигурител "Вип холидей" ЕООД, на което е управител и едноличен собственик на капитала. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че вписването или липсата на такова в Търговския регистър на назначено на длъжност "управител" лице, не може да бъде самостоятелен аргумент в полза на направения извод, както и не може да замести липсата на доказателства за реално извършвана дейност. Посочва, че по делото не са приобщени първични или други документи от счетоводството на търговеца, които недвусмислено да сочат на личното участие на Н. Я. в осъществяваната от фирмата дейност или в изпълнението на управленски или представителни функции през процесния период, през който е получавала обезщетение за бременност и раждане. Въз основа на изложеното е формиран решаващ извод за липсата на фактически установявания, сочещи наличие на недобросъвестно поведение на Н. Я.. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за недоказани фактическите и правните основания за издаване на акта. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора не се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма. От събраните по делото писмени доказателства не се потвърждават изводите на административния орган за недобросъвестност на лицето. За процесния период, през който е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, няма доказателства ответникът да е упражнявала реално трудова дейност като управител на дружество. Представени са договори и са налице данни, че дейността на дружеството, на което е управител е била възложена на друго лице. По делото не се спори, че Я. К. е била назначена на трудов договор в дружеството, на длъжност "управител" до 17.06.2019 г. Тези обстоятелства не се оспорват от органа, като е цитирана справка в електронната система на НОИ - актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител, както и от приложената по делото "Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните период от 1.01.2015 г. до 31.12.2019 г. на К." (виж: Решение № 8264 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2016 г., VI о., Решение № 16226 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 101/2019 г., VI о.). С оглед на изложените съображения касационната инстанция намира, че по отношение на ответницата не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на Н. Я. и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Предвид горното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,