Решение № 7359 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2250/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Чепеларе, чрез адв. Нанев като процесуален представител, срещу решение № 1462 от 11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 347/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменена негова заповед № 400/30.09.2025 г. за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на ПИ идентификатор 80371.243.3 по КККР на гр. Чепеларе. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда, че собственикът на съседния имот е заинтересовано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като с оспорената заповед не се предвижда свързано застрояване с неговия имот, което изключва и необходимостта от съгласието му съгласно чл. 21, ал. 5 ЗУТ. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт, както и присъждане на направените в двете инстанции разноски. Ответникът – Н. И. П., чрез пълномощника си адв. Динчева, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответниците - община Чепеларе, „Блажена“ ЕООД, ЕТ „А. Кузмов" - Я. Й. и С. К. и К. А. К. не вземат становище по касационната жалба. Върховната касационна прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в касационното производство. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 400/30.09.2025 г. на кмета на община Чепеларе, с която на основание чл. 129 ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, заповед №360/01.09.2023 г. съгласно чл. 135 ал. 3 ЗУТ, решение т. II. № 9, взето с протокол № 3 от заседанието на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Чепеларе, проведено на 02.06.2025 г. и преписката, образувана по заявление №ГА-ПУП-24/30.05.2025 г. на „Блажена“ ЕООД е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 80371.243.3 по КККР на гр. Чепеларе, за който е отреден УПИ VI - Гатер в кв. 1 по плана на гр. Чепеларе, като за същия се обособяват: УПИ VI - Гатер; УПИ ХIV-243.3 - дърводелски цех и УПИ ХV-243.3 - административна сграда по регулационни линии и надписи, показани с червен и кафяв цвят в графичната част на приложения към заповедта проект, както и се определя начина на застрояване в устройствена зона „Пп“ по ограничителни линии, показани с червен пунктир, котировки с червено и задължителни линии на застрояване, показани с червена плътна линия, с устройствени показатели: плътност на застрояване – 80%, Кинт – 2,5, озеленяване – 20%, Н 2 (7 м), съобразени с устройствената зона и показатели, предвидени в одобрения с решение № 710/25.07.2019 г. на ОбС – Чепеларе общ устройствен план на община Чепеларе. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя оспорената заповед по жалба на Н. И. П. – собственик на ПИ с идентификатори 80371.243.824 и 80371.243.823, за които са отредени съответно УПИ VII-243.824 и УПИ IV-243.823, двата за произв. складови или общ. обсл. дейности, съседни на имота, предмет на разработката. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорването е допустимо, а по същество - основателно. Излага съображения за подаване на жалбата в срок и от заинтересовано лице, тъй като собствените на жалбоподателя съседни имота се засягат пряко от предвиденото по ограничителни линии към заповедта застрояване на новообразуваните две УПИ. Посочва, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, но в нарушение на изискванията за форма поради това, че не съдържа фактически основания, свързани с необходимостта от промяната, като са налице и нарушения на материалния закон. Обосновава извод, че посоченото правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ не съответства на фактите, установени по делото, като в случая е налице само съгласие на съсобствениците на имота, предмет на плана, дадено в нотариално заверена декларация от 30.05.2024 г. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, приема, че не се установява в хода на административната процедура да е търсено съгласие от собственика на имотите, съседни на процесния, доколкото с одобрения със заповедта проект за ПУП - ПРЗ се предвижда свързано застрояване както между новообразуваните XIV-243.3 - дърводелски цех и ХV-243.3 - административна сграда (собственост на заявителя в административното производство „Блажена“ ЕООД); между УПИ XIV-243.3 - дърводелски цех (собствен на наследниците на ЕТ“Атанас Кузмов“) и УПИ VI -Гатер, така и между УПИ XIV-243.3 - дърводелски цех и УПИ VII - за произв. складови или общ. обсл. дейности в кв. 1, чийто собственик е жалбоподателят и настоящ ответник Н. И. П.. В тази връзка приема, че не е изпълнено условието на чл. 21, ал. 5 ЗУТ във вр. с § 5, т. 22 ДР ЗУТ за допускането на свързано ниско застрояване с нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, като в случая съгласие на собственика на ПИ с идентификатор 243.824, по отношение на който се установява такова, липсва. По тези съображения достига до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което я отменя. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че обжалваното решение е частично недопустимо. Възражението на касатора, че съдът се произнася по недопустимо оспорване е частично основателно. Кръгът на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения, е изчерпателно определен в чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т. 3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5). Доколкото с оспорената заповед се одобрява едновременно изменение на ПУП – ПР и ПУП - ПЗ по отношение на УПИ VI-Гатер в кв. 1 по плана на гр. Чепеларе, правният интерес от оспорването на всеки от тези планове подлежи на самостоятелна преценка спрямо предвижданията им. От данните по делото се установява, че жалбоподателят в първоинстанционното производство и настоящ ответник Н. И. П. е собственик на УПИ VII-243.824 и УПИ IV-243.823, които са непосредствени съседи на УПИ VI–Гатер, УПИ XV-243.3 и УПИ XIV-243.3, образувани съгласно одобреното с оспорената заповед изменение на регулационния план чрез разделянето на предишен УПИ VI–Гатер. Видно от графичната част към оспорената заповед, предмет на разработката е именно този УПИ, от който се обособяват три нови УПИ. Границите на УПИ VII-243.824 и УПИ IV-243.823, собственост на оспорващия в първата инстанция, не се променят, от което следва, че тези имоти не са предмет на одобрените изменения на ПР и ПЗ и за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспори и двата плана на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По отношение на одобреното изменение на ПУП – ПР следва да бъде преценено предвиденото в чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ основание, с оглед на това, че планът за регулация определя границите и предназначението на имотите. С одобреното изменение на ПУП - ПР съществуващият УПИ VI, отреден за производствена дейност „гатер“, е разделен на три нови УПИ, два от които също са предвидени за производствени дейности, а именно - XIV-243.3-дърводелски цех и VI-Гатер, т.е. няма промяна в тяхното предназначение. Третият УПИ ХV-243.3 е отреден за „административна сграда“, която е с общественообслужващи функции. Съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ е налице различно конкретно предназначение на имота от това за производствени дейности. С оглед на това, че с одобреното изменение на ПУП - ПР се променя предназначението само на новообразувания УПИ ХV-243.3 - административна сграда, който има обща граница със собствения на Н. И. П. УПИ VII-243.824, оспорващият в първоинстанционното производство се явява заинтересовано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, с правен интерес да оспори заповедта за одобряване на ПУП-ПР само по отношение на този имот. Оспорването на ПУП – ПР по отношение на другите два УПИ XIV-243.3-дърводелски цех и УПИ VI-Гатер е недопустимо поради липса на правен интерес, съответно обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът се произнася по същество в тази част. По отношение на одобреното изменение на ПУП – ПЗ на преценка подлежат хипотезите, предвидени в чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗУТ, доколкото с плана за застрояване се предвиждат характерът и начинът на застрояване на имотите. От графичната част на оспорената заповед се установява, че в новообразуваните УПИ ХV-243.3 - административна сграда и УПИ VI-Гатер се запазва съществуващото застрояване, не се допуска строителство при свързано застрояване или намалени разстояния към имотите и сградите на оспорващия, нито се въвеждат ограничения в режима на застрояването и ползването им, от където следва, че не са налице основанията по чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗУТ. От предвидените задължителни линии на застрояване се установява също, че новообразуваният УПИ XIV-243.3 за дърводелски цех и собственият на оспорващия УПИ VII-243.824 са включени в свързано застрояване. Настоящият състав не споделя наведения в касационната жалба довод, че с одобреното изменение на ПУП – ПЗ не се предвижда ново свързано застрояване между двата имота, а само се запазва съществуващо такова. Действително в графичната част на оспорената заповед е отразена съществуваща сграда № 2 в новообразувания УПИ XIV-243.3 на границата му с УПИ VII-243.824. Не се установява постройката да е предвидена в предходен застроителен план. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че предходният ПУП, одобрен през 2001 г., е само план за регулация, като застроителен план не е одобряван. Следователно, свързаното застрояване между УПИ XIV-243.3 и УПИ VII-243.824 се предвижда за първи път с оспорения ПУП - ПЗ, поради което за Н. И. П. е налице правен интерес да оспори одобрения ПУП – ПЗ на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ само по отношение на новообразувания УПИ XIV-243.3 поради предвиденото свързано застрояване с УПИ VII-243.824. Оспорването на ПУП – ПЗ по отношение на останалите два имота - УПИ ХV-243.3 и УПИ VI-Гатер е недопустимо, тъй като цитираното правно основание не е налице за тях спрямо имотите на оспорващия. Следователно, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът се произнася по неговата основателност, а производството следва да се прекрати в тази част. Решението е валидно и допустимо в частта, в която съдът се произнася по оспорването срещу заповедта относно одобреното изменение на ПУП – ПР по отношение на новообразувания ХV-243.3 - административна сграда, както и в частта, в която се произнася по оспорването относно одобреното изменение на ПУП – ПЗ по отношение на новообразувания УПИ XIV-243.3 - дърводелски цех. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Настоящата инстанция не споделя направения извод, че в акта не се съдържат фактическите основания за издаването му, както и че посоченото правно основание не съответства на установените по делото обстоятелства. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която предвижда възможност за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове при наличието на съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ (т.е. тези, които са предмет на самия план), както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. Посоченото изискване за допустимост на изменението на регулационния план е изпълнено, като процедурата по изменение е инициирана от „Блажена“ ЕООД като собственик на ПИ с идентификатор 80371.243.3, за който е отреден УПИ VI-Гатер, и намиращите се в него сгради с идентификатори 80371.243.3.1 и 80371.243.3.3, а по административната преписка е приобщена декларация – съгласие с нотариално заверени подписи на физическите лица съсобственици на сгради с идентификатори 80371.243.3.2 и 80371.243.3.4. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е с ясно съдържание и очертава изрично кръга на лицата, чието съгласие е условие да се измени правомерно ПУП. Към него собствениците на съседни имоти не принадлежат. Тяхната легитимация да оспорят плана в хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ следва да се разграничава от материалноправното положение на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ при изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. С оглед предвиденото в случая свързано застрояване разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ придава на собственика на УПИ VII-243.824, включен в свързано застрояване с новообразувания УПИ XIV-243.3, качеството на заинтересовано лице с предвидените в закона права във връзка с одобряване изменението на ПУП - ПЗ, включително да бъде уведомяван за започването и хода на производството, да оспорва издаваните в него актове и да дава съгласия в определените за това случаи. Неговото съгласие обаче не се изисква за иницииране на производството по изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и липсата на такова в случая не води до несъответствие на посоченото правно основание с фактическата обстановка. В разглежданата хипотеза освен изрично посоченото съгласие на лицата по 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ законът не поставя други изисквания, обосноваващи нуждата от изменението на регулационния план. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която заповедта е отменена относно одобреното с нея изменение на ПУП – ПР по отношение на новообразувания УПИ ХV-243.3-административна сграда, за който оспорването е допустимо. Образуваният с изменението на регулационния план посочен УПИ е с променено преназначение, като в оспорването пред първоинстанционния съд не се навеждат доводи във връзка с тази промяна. С новото отреждане са спазени предвижданията на общия устройствен план на община Чепеларе, според който имотът попада в предимно производствена устройствена зона (Пп), в която изграждането на административни сгради е допустимо. Не се установяват нарушения на изискванията за минимална площ и лице към улица на новообразувания УПИ XV-243.3. Не е налице и твърдяното от оспорващия нарушение на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, който забранява изменението на влязъл в сила ПУП с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. По делото са приобщени разрешения за ползване и акт за узаконяване за част от сградите. Липсват данни за проведени производства по чл. 225 и сл. ЗУТ и издадени актове за премахване на незаконни строежи, поради което не се подкрепя твърдението за наличие на незаконно строителство в съществуващия УПИ VI-Гатер и образуваните след неговото разделяне имоти. При така установените факти одобреното изменение на ПУП - ПР по отношение на новообразувания УПИ XV-243.3 се явява законосъобразно. Предвид изложеното обжалвания съдебен акт следва да се отмени в частта, в която оспорената заповед е отменена относно одобреното с нея изменение на ПУП – ПР по отношение на новообразувания УПИ XV-243.3 - административна сграда, като вместо него се постанови друг по същество за отхвърляне жалбата на Н. П. срещу заповед № 400/30.09.2025 г. на кмета на община Чепеларе в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР за поземлен имот с идентификатор 80371.243.3 по КККР на гр. Чепеларе, за който е отреден УПИ VI-Гатер в кв. 1 по плана на гр. Чепеларе, по отношение на новообразувания УПИ ХV-243.3 - административна сграда. Обжалваното решение е правилно в частта, в която оспорената заповед е отменена относно одобреното с нея изменение на ПУП – ПЗ по отношение на новообразувания УПИ XIV-243.3 поради противоречие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не е спазено изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ, който предвижда, че свързано ниско застрояване, каквото в случая е предвидено, се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. По делото е безспорно установено, че собственикът на съседния УПИ VII-243.824, включен в свързано застрояване с новообразувания УПИ XIV-243.3, не е дал изискуемото съгласие по чл. 21, ал. 5 ЗУТ. По изложените съображения обжалваното решение в частта, в която оспорената заповед е отменена относно одобреното с нея изменение на ПУП – ПЗ по отношение на новообразувания УПИ XIV-243.3 е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, обжалваното решение се явява частично неправилно и в частта на разноските, като дължимите в полза на Н. П. разноски следва да бъдат намалени на 449,94 евро, представляващи половината от присъдените му 899,87 евро (в резултат на превалутирани 1760 лева). Предвид частичното уважаване на касационната жалба и с оглед своевременно заявените от процесуалните представители на страните претенции, на община Чепеларе и Н. П. следва да се присъдят направените по делото разноски в половин размер. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е своевременно заявено, но недоказано, тъй като до приключване на устните състезания не са представени доказателства за реалното им извършване. На община Чепеларе следва да се присъдят за касационната инстанция 401.30 евро (1/2 от 802.59 евро, от които 35.79 евро - внесена държавна такса и 766.80 евро за адвокатско възнаграждение съгласно фактура №595/11.05.2026 г.), които ответникът Н. П. следва да бъде осъден да й заплати. На Н. П. следва да се присъдят за касационната инстанция 325 евро (1/2 от 650 евро за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2026 г.), които община Чепеларе следва да бъде осъдена да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,