Решение № 5919 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Заместник Кмета на Община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Ненчев, срещу решение 1209 от 04.02.2025г., постановено по адм. д. 1085/2024г. по описа на Административен съд гр. Варна, В ЧАСТТА, с която е отменена заповед 1323 от 15.04.2024г. на Заместник - Кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал. 2 във връзка с ал. 6 ЗУТ е разрешено на Г. Ц. Т. и Р. Х. Т. прокарването на временен път до ПИ идентификатор 10135.2723.52 по кадастралната карта на гр. Варна, СО Ваялар, като обособена пътека част от ПИ идентификатор 10135.2723.51 се разшири и се премине през обособена пътека по КК на гр. Варна, представляваща част от ПИ идентификатор 10135.2723.52, собственост на Д. Т. Б., като засегнатата част е 61 кв.м. С решението преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за това, че заповедта е издадена в противоречие със закона. Напротив навежда съображения, че са били налице изискванията на чл. 190 ЗУТ, тъй като към момента на издаването на заповедта в частта на предвидения за прокарване път е била налице само декоративна растителност, но не и ограда и подпорна стена. Обосновава се с това, че в подаденото възражение от Д. Б. не се твърди наличието на ограда и подпорна стена. Поради това посочва, че тези обекти са създадени след издаването на заповедта и съответно не следва да бъдат взети предвид с оглед на преценката на законосъобразността на акта. Твърди и неправилност на изводите на съда, че по отношение на временните пътища са приложими изискванията за проектиране на път по ЗУТ и Закона за пътищата. Излага и съображения за това, че при издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 6 АПК, тъй като имотът през който ще се прокара вреченния път е зазегнат в минимална степен, както и в тази връзка изтъква съображения в защита на обществени интерес и живота и здравето на гражданите, с оглед на осигуряването на достъп до имотите на линейки и противопожарни автомобили. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците Г. Ц. Т. и Р. Х. Т. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Д. Т. Б., чрез процесуалния си представител адв. Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. На първо място е приел, че е налице противоречие както между диспозитива и мотивите на оспорената заповед, така и между текстовата и графичната й част. Приел е, че това е така, тъй като в мотивите на заповедта е заложено, че същата засяга имоти идентификатор 10135.2723.52, 10135.2723.51 и 10135.2723.56, като от последния имот засегнати са 17 кв.м., а в диспозитива на заповедта като засегнати са посочени само ПИ идентификатори 10135.2723.51, от който се отнемат 61 кв.м., но не е посочено, че се засяга и имот 10135.2723.56. Посочил е и че видно и от графичната част в нея в противоречие с текстовата част на заповедта е видно, че е засегнат и ПИ идентификатор 10135.2723.56. Приел е, че тази неяснота е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложил е и съображения, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл. 190 ал. 3 ЗУТ, тъй като макар и да е установено, че временния път следва предвидена улица по действащия регулационен план на местността, то с него се засягат дълготрайна декоративна растителност 45 броя туи и слива, както и подпорна стена, водопроводна шахта и водопровод. Най накрая е извел материална незаконосъобразност на заповедта поради противоречие на уредбата на ЗУТ и Закона за пътищата /ЗП/ относно временните пътища с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, тъй като с временните пътища се засягало правото на собственост неправомерно и не в обществен интерес, а в частен такъв. Приел е и незаконосъобразност на акта, поради това, че не е определен в нея срок за прокарване на временния път. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно като краен резултат. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че е налице противоречие между мотивната част и диспозитива на оспорената заповед от една страна и от друга между текстовата част и графичната част на оспорения акт. Това е така, тъй като в мотивната част на заповедта е посочено, че предвидения временен път до ПИ идентификатор 10135.2723.52 преминава и засяга както ПИ иднетификатор 10135.2723.51, така и ПИ идентификатор 10135.2723.56, от който също площ е засегната. В диспозитива на заповедта обаче като засегнат е посочен само ПИ идентификатор 10135.2723.51, от който се отнемат 61 кв.м. Видно и от графичната част на заповедта проектирания временен път преминава през части от ПИ идентификатор 10135.2723.56. При издаване на заповед за временен път следва да е налице единство между текстовата и графичната част, както и между мотивите и диспозитива на акта. В случая такова единство не е налице, а установеното противоречие между мотиви и диспозитив, както и между текстова част и графична, е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че не може да бъде еднозначно установена волята на административния орган. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с нормата на чл. 190 ал. 3 ЗУТ, но по различни от изложените от съда мотиви. Посочената разпоредба урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, като съгласно ал. 1 на тази разпоредба Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Т.е. самата разпоредба на чл. 190 ал. 1 ЗУТ предполага наличието на достъп до имотите по проектирани с ПУП, но нереализирани улици. Чл. 190 ал. 3 от ЗУТ въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т.е. временният път следва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прекараните, съгласно плана, улици, като не засяга сгради постройки и дълготрайна дървесна растителност. В случая от доказателствата, включително приетата съдебно техническа експертиза се установява, че предвиденият временен път следва изцяло и попада в контура на предвидената по ПУП улица, поради което всички възражения за засягане на налична декоративна растителност /туи и слива/, се явяват ирелевантни в настоящето производство по чл. 190 ЗУТ. Това е така, тъй като тези възражения са били относими към законосъобразността на плана за регулация, с който е одобрена улична такава, която следва временния път в случая и то в много по малък размер. Съответно при наличието на влезнал в сила план за улична регулация, възможността за защита с оглед засягането на имота, е можело да стане с оспорването на плана за улична регулация /В този смисъл решение 1813 от 16.02.2023 г. по адм. д. 9358/2022г. на ВАС и др./. Освен това в случая жалбоподателят в първата инстанция е придобил имота си след одобряване на плана за регулация, с който съответна част от имота му е била предвидена да попадне в рамките на уличната регулация и съответно е знаел за засягането на тази част от предвидената улица. Т.е. в случая са спазени изискванията на чл. 190 ал. 3 ЗУТ предвид установеното, че предвиденият временен път следва предвидената улична регулация. Незаконосъобразността на заповедта в този случай е в това, че в част от предвиденото трасе на временния път е с предвидена ширина от 3,20 м., което противоречи на чл. 81 ЗУТ с предвидена минимална ширина от 3,50 на път от вида на проектирания. Най накрая неправилен е извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, тъй като уредбата на ЗУТ и ЗП за временните пътища противоречала на ЕКЗПЧОС. В случая тази уредба не противоречи на конвенцията, тъй като временния път като вид път, който се прокарва за осигуряване на достъп до имоти, преди прокарване на уличната регулация, обслужва и обществения интерес, с оглед на възможността за осигуряване на помощ на живущите граждани. Като ограничаването в този случай на правото на собственост се извършва въз основа на законова норма и е легитимно и при предвиждане на съответно обезщетяване. Предвид обаче установеното противоречие между текстовата и графичната част на заповедта и мотивите и диспозитива на същата, е правилен като краен резултат извода на съда за незаконосъобразност на акта. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането за присъждане на разноски от касатора е неоснователно и не следва да бъде уважено, а искането в тази връзка от ответника по касация Д. Б. като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива, следва да бъде уважено в претендирания размер.