Решение № 15468 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2009 г.

Решение № 15468 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: Първата е подадена от Кирчо Кожухаров от гр. Варна, чрез процесуалния представител срещу решение № 723 от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 305 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 0301714 от 31.08.2007 г., поправен с РА за поправка № 19083 от 17.09.2007 г. на ТД на НАП-Варна, потвърдени общо с решение № 780А от 2.01.2008 г. Втората е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна срещу частта от съдебното решение, с която са отменени посочените актове. Развиват се съображения за неправилност и се иска отмяна на съдебното решение. Жалбите се оспорват от насрещните страни в съответните части. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, както и данните по делото, преценява следното: С оглед служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, решението на административния съд е недопустимо и като такова при условията на чл. 221 ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против РА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156, ал. 1 от с. к. Тълкувателните решения са задължителни. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че РА № 0301714 е издаден на 31.08.2007 г., жалбата на лицето против този РА до директора на Д "ОУИ" - гр. Варна е подадена в ТД на НАП Варна на 14.09.2007 г., следователно така, както се прие в ТР № 7, 45 дневният срок изтича на 29.10.2007 г. - четвъртък - работен ден. Тридесетдневния срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване е изтекъл на 29.11.2007 г.- неделя, т. е. на 30.11.2007 г.- - понеделник, а жалбата до съда е подадена на 28.01.2008 г. много след този срок. Бил е издаден и РА за поправка Впоследствие е издаден РА № 19083 от 17.09.2007 г. за поправка, който е обжалван с жалба подадена на 24.10.2007 г., и също е потвърден с посоченото решение. С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. по т. д. № 3/2008 г. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Няма данни по делото за споразумение за удължаване на срока. Макар и да не споделя това становище в ТР, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 2.01.2008 г., след всички срокове, посочени по-горе. Жалбата до съда е подадена 28.01.2008 г., след изтичане на 30-дневния срок, който както и да бъде броен - от датата на жалбата срещу първия РА, който срок изтича на 29.11.2007 г. и от датата на жалбата срещу РА за поправка, който изтича на 9.01.2008 г. Поради което жалбата се явява е просрочена по така даденото тълкуване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административния съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,