Решение № 6060 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2014. г.

Решение № 6060 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2014. г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е от Цветан Стефанов Цветков от гр. София, с искане за отмяна, по реда на чл. 239, т. 5 АПК, на решение № 34/20.11.2013 г., постановено по адм. д. № 492/2013 г. по описа на Административен съд Враца. Депозирани са по делото писмени възражения по искането за отмяна от ЕТ "Секаста-Красимир Йорданов", гр. Варна и Станислава Стойкова Коюва. Върховният административен съд, второ отделените, в настоящия тричленен състав, обсъди данните по делото и намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Посочената хипотеза е предвидена само в полза на страната (конституирана по делото като такава), която е засегната от нарушението. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната (това основание важи само за конституирана страна, засегната от нарушение) не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник. Видно от приложеното дело - № 492/2013 г. е, че производството се е развило между жалбоподателя ЕТ "Секаста-Красимир Йорданов", представлявано от Красимир Добрев Йорданов, Станислава Коюва и кмета на община Мездра, против заповед на последния, а искателят по настоящото производство е трето лице, самообозначаващо се като сигнализатор. С решението, чиято отмяна се иска, е отменена заповедта на кмета. Предвид изложеното следва да се приеме, че искането за отмяна е неоснователно, тъй като не са налице законовите изисквания, предвидени в хипотеза на посочената правна норма. Следва да се отхвърли. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 244 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав