Решение № 1305 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2009 г.

Решение № 1305 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Маринов Панев от гр. Сандански срещу решение № 13156/5.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1717/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-7119/29.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното му оплакване е свързано с това, че предложението му за друга работа е за длъжност, която не е в същата основна структура на ГДПБС, тъй като РСПБС - Пампорово е в друга основна структура - Областна дирекция на МВР в гр. Смолян. Освен това твърди, че ответникът не е доказал несъществуването на подходящи незаети места в ГДПБС, поради което съгласно чл. 267, ал. 1, т. 2 ППЗМВР се е наложило да му се предложи длъжност в друго населено място и друга основна структура. Относно оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда поради недопускане на поисканата от него експертиза, която да установи имало лица незаети места, категория "В" в ГДПБС в МВР за времето от връчване на предизвестието до момента на влизане на заповед № 7119/29.01.2009 г., в сила на 6.01.2009 г. Оплакванията за необоснованост на решението касатора свързва с установените по делото факти и направените от съда изводи по тях. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба. Представена е писмена защита. Ответникът по касационната жалба министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юриск. Стоев я оспорва и моли да се отхвърли като неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно. Представени са писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на съда е правилно и законосъобразно. Според прокурора административният орган е спазил изискванията на закона с оглед съкращаването на длъжността на Панев, както и му е предложил други длъжности, което той е отказал. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Иван Панев срещу заповед № К-7119 от 29.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР - началник на РСПБЗН, II степен при ГД "Пожарна безопасност и спасяване" в МВР, категория "В" на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 и ал. 4 ЗМВР първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и съответните материалноправни разпоредби. В този смисъл съдът е приел, че длъжността на Панев е съкратена, както и че е поискал на 5.12.2008 г. да бъде назначен на друга длъжност - инструктор VI - V степен в група ПБЗН на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД при Областна дирекция на МВР - гр. Кюстендил, но впоследствие на 8.12.2008 г. е оттеглил заявлението си за назначаване. Административният орган е отправил предложение до Панев да заеме длъжността началник РС "ПБС" - Пампорово към звено "ПБС" - Смолян, но това предложение според съда не е прието от Панев и е той е изразил изрично несъгласие, като отказът му е удостоверен съгласно чл. 267, ал. 2 ППЗМВР. Съдът е обсъдил и предявеното от Панев на 16.12.2008 г. ново искане за назначаването му на основание чл. 191, ал. 5 ЗМВР на по-ниска длъжност - началник дежурна смяна при РС "ПБС" - гр. Петрич, но директорът на ГД "ПБС" е изразил несъгласие с мотив, че на служителя му е предложена длъжност, отговаряща на неговата категория. В тази връзка съдът е приел, че административният орган е изпълнил задължението си е предложил друга длъжност на Панев, но той е отказал. За неотносими към предмета на делото съдът е приел доводите на жалбоподателя, че не му е предложена длъжност съгласно настъпилите промени в щата на ГД "ПБС" по силата на заповед № К-2250/31.12.2008 г., тъй като съдът е счел, че този акт, макар и с един ден разлика, е последващ издаването на обжалваната заповед и затова не следва да бъде обсъждана по силата на чл. 142 АПК. За недоказани съдът е приел доводите на жалбоподателя за наличие на договор между него и МВР с оглед обучението му в академията на министерството, както и за неотносими за приети доводите му за задължение на МВР за го назначи на работа, тъй като в случая предмета на спора не е отказ за назначаване, а за законосъобразност на постановеното прекратяване на служебното му правоотношение. За неоснователен е приет и аргумента за приложение на чл. 87а от Закона за държавния служител (ЗДС), тъй като според съда в случая правоотношението е прекратено поради съкращаване на длъжността, а не поради преобразуване на администрацията, преминаването на дейност от една администрация в друга или поради преминаване на дейност от закрита администрация в друга. Съдът е изложил мотиви, че в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 5 ЗМВР административният орган не извършва подбор, както и че е негово право, а не задължение да приеме предложението на служителя за преназначаването му на свободна вакантна длъжност по реда на чл. 191, ал. 5 ЗМВР. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 245, ал. 4 ЗМВР изисква при съкращаване в щата (чл. 245, ал. 1, т. 5 ЗМВР) на служителя да се предложи друга работа в рамките на притежаваната от него категория или ако няма незаета длъжност и ако той откаже, тогава служебното му правоотношение да бъде прекратено. В чл. 267, ал. 1, т. 2 ППЗМВР, в редакцията, действала към момента на уволнението на касатора пояснява новото работно място по смисъла на предлагането на друга длъжност по чл. 245, ал. 4 ЗМВР да бъде в същото населено място и по възможност в същата основна структура, а при липса на подходящи незаети места - в друго населено място или основна структура. Следователно, при тълкуване на тези правни норми се стига до извод, че законодателят при предлагането на друга длъжност е извършил степенуване - първо да се предложи друга длъжност, която да отговаря на категорията на служителя и при наличие на възможност тази друга длъжност да е в същата основна структура и на второ място при липса на подходящи незаети места - на служителя да се предложи работа в друго населено място или основна структура. Едва при спазване на тази поредност, както и ако служителя откаже да заеме предлаганата му работа, служебното му правоотношение се прекратява. В процесния случай работодателят няма данни да е предлагал на служителя друга работа, отговаряща на неговата категория, в същата основна структура и при наличие на отказ от негова страна, да му предложи работа в друго населено място. От доказателствата по делото е видно, че на касатора е предложена работа в друго населено място - РПСБП - Пампорово. Наистина по делото са налице данни, че сам касатора е поискал първоначално преместването му на работа в ТЕЦ "Бобов дол", което впоследствие сам е оттеглил, а по-късно отново е поискал да бъде назначен там на работа и му е отказано. Това, което следва да бъде отчетено, че работодателят не е изпълнил предвидените в ЗМВР и ППЗМВР условия за предлагането на друга работа. Нещо повече, по делото няма относими доказателства имало ли е подходящи длъжности за касатора, отговарящи на неговата категория и в същата основна структура. Ако такива свободни места не са съществували, тогава за работодателя не е съществувала друга възможност, освен да му предложи работа в друго населено място, макар че в случая касатора живее в гр. Сандански, а му е предложена работа в к. к. Пампорово, Община Смолян, което само по себе си указва, че служителят ще откаже. По делото няма и данни дали в по-близки населени места е имало свободни места, които са могли да бъдат предложени на служителя. Освен това в съдебно заседание на 14.09.2009 г. пред пъвоинстанционния съд е поискано назначаване на експертиза, която да установи имало ли е незаети места, категория "В" в ГД "Пожарна безопасност и спасяване" - МВР, каквато касатора притежава. Съдът неправилно е отказал назначаването на такава експертиза с мотив, че по делото има доказателства за предлагана друга длъжност на жалбоподателя. С неназначаването на експертиза, която да установи относими по делото обстоятелства съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по този начин е допуснал да постанови съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка. Това налага отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане ще следва да се назначи поисканата от жалбоподателя експертиза, както и да се обсъдят всички относими по делото доказателства, включително и заповед № К-2250/31.12.2008 г. относно настъпилите промени в щата на ГД "Пожарна безопасност и спасяване" - МВР, за която неправилно първоинстанционният съд е отказал обсъждането й, позовавайки се на чл. 142 АПК. Наистина заповедта за уволнение е от 29.12.2008 г., а необсъжданата от съда заповед № К-2250 е издадена два дни по-късно - на 31.12.2008 г. Като се има предвид обаче, че заповедта за уволнение е връчена на касатора на 6.01.2009 г., следва да се приеме, че именно на тази дата тя е породила своето действие, тъй като тогава е достигнала до нейния адресат. Затова необсъждането на заповедта, свързана с нови щатни промени е съществено процесуално нарушение поради относимостта й към спора наред с останалите събрани по делото доказателства. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,