Решение № 6593 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 43/2010 г.

Решение № 6593 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 43/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Ямбол, чрез пълномощник, против решение № 133 от 4.11.2009 г., постановено по адм. д. № 175/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е прогласена нищожността на негова заповед № РД-14-34-299/14.04.2009 г. в частта по т. 2 за прилагане на принудителна административна мярка "временно спиране от движение на товарен автомобил, собственост на "Уникредит лизинг" АД със седалище в гр. София. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът "Уникредит лизинг" АД, гр. София не изразява становище чрез свой представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. За да обяви за нищожна оспорената заповед, съдът е приел, че е издадена от некомпетентен орган, тъй като по делото не са представени доказателства за надлежно оправомощаване. Поради това е направил извод, че атакуваният административен акт е издаден от лице извън кръга на посочените в чл. 107 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Решението е неправилно. С оспорената заповед № РД-14-34-299/14.04.2009 г., в частта й по т. 2, директорът на РД "Автомобилна администрация" - Ямбол е приложил принудителна административна мярка "временно спиране от движение на товарен автомобил марка "Ивеко", модел 64 Ц 17, с рег. № СА 5576 ВТ, собственост на "Уникредит лизинг" АД, до решаване на въпроса за отговорността, на основание чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от този закон принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С разпореждане от 23.09.2009 г. на страните по делото са дадени указания по движението на делото и събирането на относими доказателства. На административния орган конкретно е указано, че носи доказателствената тежест за установяването на всички фактически основания, посочени в обстоятелствената част на оспорения акт и изпълнение на законовите изисквания за издаването му. Пред касационната инстанция е представена заповед № РД-058/21.02.2006 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП директорите на Дирекции "Автомобилна администрация" са упълномощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от специалния закон. При тези данни касационната инстанция счита оспореното решение за неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. В съответствие с изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът да извърши пълна служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт, Административният съд - Ямбол не е упражнил точно и пълно задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК. Съдът е следвало конкретно да изиска от първоначалния ответник доказателства - надлежно издаден писмен акт за упълномощаване. Така вписаните указания от съда до директора на РД "Автомобилна администрация" - Ямбол във връзка с установяване компетентността на издателя на акта, са неточни и непълни. Представените пред касационната инстанция доказателства за упълномощаване сочат на друг извод от правна страна и неправилност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Въпреки това делото е останало неизяснено от фактическа страна и следва да се върне за ново разглеждане на друг състав, тъй като липсва мотивирано произнасяне по законосъобразността на административния акт, на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд