Решение № 13646 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2010 г.

Решение № 13646 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 602/18.02.2010 г., постановено по адм. д. № 515/2009 г. Административен съд гр. Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на Трудовопроизводителна кооперация "Сградострой" - гр. В. Търново срещу Заповед № КД-14-04-148/22.05.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. В. Търново в частта й, касаеща изменението на одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. В. Търново относно имоти с идентификатори 10447.5505.312, 10447.505.313, 10447.505.4 и 10447.505.2 и е прекратил производството по делото в тази му част. Отменил е Заповед № КД-14-04-148/22.05.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. В. Търново в частта й, с която е одобрено изменението на одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. В. Търново за имот с идентификатор 10447.505.3. Осъдил е Служба по геодезия, картография и кадастър гр. В. Търново да заплати на Трудовопроизводителна кооперация "Сградострой"- гр. В. Търново разноски по делото в размер на 200 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от и. д. началник на СГКК гр. В. Търново в частта, в която е отменена оспорената Заповед № КД-14-04-148/22.05.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. В. Търново по отношение одобреното изменение на одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. В. Търново за имот с идентификатор 10447.505.3. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но по същество неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно писмените доказателства, изясняващи фактическата обстановка по спора и достигнал до верни правни изводи, както за недопустимост на част от разглежданата от него жалба (в която част решението му е влязло в законна сила като необжалвано), така и по отношение незаконосъобразността на атакуваната заповед в отменената й част. От данните по делото безспорно се установява, че при издаването на процесната заповед от страна на административния орган са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал мотивите на решението си в отменителната част с факта, че административният орган не е бил сезиран за изменение на кадастралните отразявания за този имот, като не се установяват предпоставки по чл. 57, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. Нито собственикът - община В. Търново, нито носителят на ограничено вещно право ТПК "Сградострой" гр. В. Търново или други заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКИР са поискали по съответния ред изменение на КК. Нормите на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ въвеждат като задължително условие при произнасянето на компетентния орган наличие на предхождащо искане за това отправено от заинтересовано лице. Такова искане за изменение на одобрените КК и КР на гр. В. Търново в частта относно имот с идентификатор 10447.505.3. не е правено от собственика на имота, носителя на ограничени вещни права или заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ЗКИР, както правилно и обосновано е отразил съдът в мотивите на обжалваното решение. Не са налице и предвидените в закона хипотези, в които административният орган служебно може да инициира подобно производство. В касационната жалба е направено възражение, че съставеният акт за непълноти и грешки е подписан от всички заинтересовани страни без възражение, следователно, дори и да има порок при определяне предметния обхват на производството, той неколкократно е саниран от страна на заявителя, чрез прилагането в процедурата по промяна на КК и КР по отношение на ПИ 10447.505.3, материализирано от заявителя с подписването на съставения акт за непълноти и грешки. Този довод на касатора не се възприема от настоящата инстанция като оборващ мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта в отменената част. Допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като опорочава процедурата от самото й възникване и липсващото действие за иницииране на процедура не подлежи на саниране чрез последващи действия на страните. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,