Решение № 6156 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2017 г.

Решение № 6156 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Т. Г. от гр. [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат И. Д. срещу решение № 1928 от 02.11.2017 г. по адм. дело № 2202/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против задължително предписание изх. № П/Д-В-004/26.05.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – гр. [населено място], издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – гр. [населено място], в писменото си становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Административният съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на И. Т. Г. против предписание № П/Д-В-004/26.05.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. [населено място], издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., с което са дадени предписания на И. Г. като родител на детето Т. И. Г., обособени в 3 точки. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са налице предпоставките по чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет. /, тъй като родителят на детето И. Г. е отказал да съдейства на служителите от дирекция "Социално подпомагане" гр. [населено място] за изпълнение на социалните мерки за закрила на детето. Съдът е посочил, че в резултат на извършеното социално проучване за детето е отчетена необходимостта от психологическа помощ и подкрепа, целяща преодоляване на стреса и отрицателните емоции, възникнали в семейството, поради което е съставен план за действие, издадено е направление за ползване на социална услуга "Опосредстване на телефонните разговори между бащата и детето". Направен е извод, че поради отказа на бащата Г. за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалния работник, правилно на основание чл. 18, ал. 4 ЗЗДет. е издадено оспореното пред съда задължително предписание. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено и отразено в мотивите на първоинстанционното решение, че И. Т. Г. и В. Ш. са родители на Т. И. Г., [дата на раждане] Бракът между двамата родители е прекратен, а родителските права по отношение на детето са предоставени въз основа на съдебно решение по гр. д. № 17069/2014 г. по описа на ВРС на майката и е определен режим за личен контакт с бащата. Отделът за закрила на детето започва социална работа по случая с Т. след развода на родителите В. Ш. и И. Г., когато взаимоотношенията помежду им рязко се влошават и довеждат до много и различни по вид дела. С оглед на констатираните в социалните доклади факти, още през 2013 г. Отделът за закрила на детето към ДСП гр. [населено място] е счел, че детето Т. попада в категорията "дете в риск" и е предприета мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет "съдействие, подпомагане и подкрепа в семейството". През 2017 г. с друг административен акт родителите и детето са насочени да ползват услугата "семейно консултиране и подкрепа. Превенция на ПАС синдром", предоставяна от ЦОП /Център за обществена подкрепа/. В края на 2016 г. е налице дълбок разрив в отношенията между майката и бащата, които са ескалирали до такава степен, че грижите за детето са останали на заден план. През 2017 г. с решение на Окръжния съд гр. Варна на И. Г. са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН за период от 12 месеца спрямо детето Т.. Въз основа на подадено заявление от майката, с административен акт на директора на ДСП гр. [населено място], детето е насочено да ползва дългосрочна социална услуга към Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) като телефонните разговори между бащата и детето Т. са опосредени – провеждат се в присъствието на социален работник. На 02.03.2017 г. е изготвен план за действие за детето Т., в който са посочени конкретните мерки за закрила, срока за изпълнението им и отговорника за изпълнението, като сред планираните дейности са: проследяване здравословното състояние на детето чрез разговори, писма с личния лекар и информация, постъпила от майката; проследяване успеваемостта на детето в обучителния процес чрез срещи, разговори, писма с представители на уч. заведение. В изготвения план за действие са предвидени мерки, които съответстват на отчетената необходимост за закрила на детето с оглед специфичните отношения между него и двамата родители, потребностите му от грижи, психологическа подкрепа и т. н. В съответствие с този план и съобразно изразеното желание от майката, е издадено направление за ползване на социална услуга "Опосредстване на телефонните разговори между бащата и детето". На 26.05.2017 г. е изготвен социален доклад, в който е изложено, че при проведените телефонни разговори между детето и касатора темите, които обсъжда бащата с момчето, предизвикват тревожност у него и водят до появата на негативни емоции. Във връзка с тези трудности при осъществяване на телефонните разговори между Т. и баща му, и извършено актуално социално проучване, на основание постъпил междинен доклад от ЦОП и с оглед защита правата и интересите на детето, е издадено и настоящото предписание, което дава насоки при водене на разговорите между баща и син. В предписанието е посочено, че на 11.05.2017 г. е проведен разговор с Г. и същият е уведомен относно негативните преживявания на детето, както и темите, които ги предизвикват, консултиран е да не разговаря със сина си за майка му, взаимоотношенията между родителите, както и тези с членовете от разширения семеен кръг, да избягва разговори неподходящи за възрастта и степента на развитие на детето. Установено е, че до датата на издаване на предписанието няма промяна в поведението на бащата. В оспореното пред съда задължително предписание № П/Д-В-004/26.05.2017 г., издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., са дадени следните предписания на И. Т. Г. – баща на детето и настоящ касатор: 1. Да не разговаря на теми, свързани с майка му В. Ш., създаващи у детето неприятни усещания, да не използва обидни квалификации по адрес на майката и да не дискутира теми, неподходящи за възрастта на Т..; 2. Да не въвлича момчето в конфликта с майка му, като избягва теми, касаещи взаимоотношенията му с В. Ш. като негов бивш партньор. Да не коментира настоящите взаимоотношения във връзка с новото брачно съжителство на майката. Да не разговаря с детето за висящите и приключили съдебни производства, както и на теми, свързани с отношенията му с членовете от разширения семеен кръг по майчина линия.; 3. Да не засяга теми, неподходящи за възрастта и степента на развитие на детето Т.. Да не разговаря с детето на теми като конфликт на лоялност. Указано е при разговорите си с Т. касаторът да насочва вниманието му към: 1. Ежедневният режим на детето, начинът по който е прекарало свободното си време, обучението, физическото и психо—емоционалното състояние.; 2. Разговорите да водят към обогатяване на емоционалната връзка баща-дете и да носят положителни емоции за Т..; и 3. Темите да водят до опознаване между двамата, а не до прояви на конфликт на лоялност. От правна страна, в разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда предписание, е предвидено, че по този закон дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл. 23 ЗЗДет. / е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание/ чл. 18, ал. 4 ПП ЗЗДет/ Оспореното пред съда задължително предписание е издадено при наличието на предвидените в чл. 18, ал. 4, вр. ал. 3 ППЗЗДет. предпоставки. От данните, които са събрани при извършеното социално проучване, се налага извода, че детето Т. е дете в риск по смисъла на определението на това понятие, дадено в чл. 1, т. 11, т. б. "в" ДР ЗЗДет., според което "дете в риск" е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Този извод се налага предвид направените констатации и изводи на социалните работници относно психоемоциолното състояние на детето Т. като цяло и в частност поддържаното и изразявано негативно отношение към бащата и нежелание за осъществяване на контакти с него. Опасността от увреждане на психическото, нравствено и социално развитие на делото в случая е обусловена от създадената ситуация, при която детето израства и формира личностните си качества без участието на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Тези обстоятелства, преценени едновременно със специфичната възраст на детето, която по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически промени, налагат извода, че за детето е налице необходимост от оказване на психологическа подкрепа за преодоляване на несигурността и стреса, породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие отношения между тях, включително свързани с упражняването на родителските права, за възстановяване на емоционалната връзка между Т. и бащата. В касационната жалба доводите са относно представена експертиза, която е била допусната по друго дело и която не е приобщена към доказателствения материал на настоящото дело. Касаторът представя едно експертно заключение, извадено от контекста на целия материал по делото и интерпретира факти в своя полза. Отношенията между родителите на детето, средата и начина на живот на момчето са вярно възприети от съда и са базирани на събраните по делото доказателства. Установено е, че бащата на детето – И. Г. – не приема решенията на съда, които имат за цел да урегулират отношенията между него и майката. Въпреки усилията на социалните работници, детето е персонално въведено и участва в родителския конфликт. При невъзможността да се справи със ситуацията, то реагира по възможните за неговата незряла психика начини, видно от писмените доказателства. С оглед защита интересите на Т. предписания са издадени и на двамата родители на момчето, но само И. Г. оспорва връчените му такива. Видно от данните по делото, бащата не само не приема произнасянето на съда, но отхвърля и не се съобразява с предписанията на другите специалисти, работещи с детето. Същият формално заявява желание да съдейства, но не предприема нужните постъпки, за да бъдат преодолени различията, които имат с майката на детето. И. Г. прехвърля цялата отговорност за проблемите между него и майката на детето или върху нея – В. Ш., или върху държавните органи. Бащата на Т. не вижда, че предизвиква у сина си тревога, както не осъзнава необходимостта да използва помощ под формата на консултация и/или терапия. Поведението на родителите, които третират децата си като средство за решаване на взаимоотношения с другия родител се приема като акт на насилие. Върховният административен съд напълно споделя приетото от първоинстанционния съд, че предписанието на директора на ДСП гр. [населено място] има за цел единствено и само подобряване на отношенията между В. Ш. и И. Г., доколкото те са и винаги ще бъдат родители на Т., и осигуряване на здрава, спокойна, безконфликтна среда за отглеждане на момчето. Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че поведението на И. Г. представлява по своето естество отказ за сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет., което според същият текст е основание за издаване на задължително предписание. По съдържанието си отделните предписания по т. т. 1-3 от оспореното пред съда задължително предписание № П/Д-В-004/26.05.2017 г. съответстват на мерките за закрила, които са приети в плана за действие, изготвен от социалния работник в отдел "Закрила на детето" и са обусловени от тези мерки. В същото време всяко от предписанията е свързано с конкретно задължение за родителя, свързани с различни аспекти на потребностите на детето от грижи, възпитание, психологическа и емоционална подкрепа и т. н. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Варненския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение