Решение № 513 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2018 г.

Решение № 513 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадено от Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощника юрк. Я. Биков, срещу Решение № 4189 от 20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 11782/2017 г. от Административен съд София-град (АССГ) с доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество, алтернативно – актът да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "София Маркет" ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. Айдарова, в открито съдебно заседание и в приложени писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на "София Маркет" ЕООД против НАП, с която, на осн. чл. 203 и сл. АПК е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 771.05 лв., причинени в периода от 23.10.2014 г. до 09.04.2015 г., представляващи законната лихва върху сумата за обезпечение на доказателства в размер на 16 393. 50 лв., визирана в Протокол сер. АА № 0008869 от 23.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите в дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, отменено с Решение № 69 от 29.10.2014 г. на директора на ТД на НАП – София, подлежащо на незабавно изпълнение, но неизпълнено до 09.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения от "София Маркет" ЕООД против НАП иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Установил е: 1. Че е налице действие, в изпълнение на административна дейност, от страна на служители на ответника, изразяващо се в задържане на подлежаща на бързо разваляне стока и определяне на обезпечение в размер на 16 393. 50 лв., подлежащо на внасяне в срок от 24 часа; 2. Че е налице плащане на посочената сума, към бюджета, от страна на търговското дружество с платежно нареждане от 23.10.2014 г.; 3. Действията на инспектора по приходите са обжалване и с акт на горестоящия административен орган – отменени с изложени мотиви за неправилно приложение на материалния закон, т. е. тяхната незаконосъобразност е установена; 4. Че до 09.04.2015 г. на ищеца не е била възстановена внесената в бюджета сума от 16 393. 50 лв.; 5. Че лихвата, която би била начислена (претендираната в случая имуществена вреда) за периода от 23.10.2014 г. до 09.04.2015 г., в който ищецът се е лишил от нея, е в размер на 770. 90 лв., а не в претендирания размер от 771. 05 лв. При тази установеност съдът е уважил иска до размера на 770. 90 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата част – до 771. 05 лв. - искът е бил отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. По така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение е основателно. Разноските са направени от страната разходи по водене на делото и се дължат в размер съобразно договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за положения от адвоката труд и доказано заплащане. В случая е приложен договор за правна помощ и съдействие, както и списък на разноските, от които е видно, че е заплатена в брой сумата от 300 лв., които следва да бъдат възстановени на ищеца от бюджета на НАП. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение