Решение № 4122 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)-Търговище, чрез процесуален представител, против решение 122/13.09.2023 г., постановено по адм. д. 164/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменена, по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Попово ЕООД, писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание писмена покана РД - 11-309/10/17.08.2023 г. издадена от Директора на РЗОК - Търговище, с която лечебното заведение е задължено да възстанови, получени без правно основание парични средства в общ размер на 12 534, 99 лв. Прави се оплакване за незаконособразност на постановеното решение и че са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. В нарушение изискването по чл. 172а, ал. 2 от АПК, правните изводи на първостепенния съд били несъответни на установените фактически обстоятелства. Неправилно административният съд приел, че в развилото се административно производство е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административният орган. Касационен жалбоподател не приема като правен извод, довода на съда, че в осем от процесните случаи, от посочването на дейност взел участие било неясно има или не нарушение на НРД за МД за 2020 2022 (отм.) като форма на медицинска дейност. Оспорва се и извода на съда, че не била посочена правна норма, от която да е следвало, че са установени безспорно получени неоснователно суми, според разпоредбата на чл. 390 от НРД; неправилно съдът приел, че са посочени неправилни правни основания в оспорваната покана. Твърди се, че противно на приетото от съда, административният орган е изложил в оспорваната покана за възстановяване на получени без правно основание суми мотиви, от които се разбира, че сочените КП не могат да се приемат за завършени и заплатени от НЗОК, поради неизпълнен ДЛА, което е медицинска дейност. Искането е за отмяна на съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Попово ЕООД, срещу административния акт. Има искане за присъждане на разноски за производството пред тази съдебна инстанция. Ответник по касационната жалба - Многопрофилна болница за активно лечение Попово ЕООД не взема становище. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение на Административен съд Търговище е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение, Административен съд Търговище е отменил писмена покана РД - 11-309/10/17.08.2023 г. издадена от Директора на РЗОК Търговище. Относно установените фактически обстоятелства спор няма и страните не възразяват по тях. Установено е, че със заповед РД-11-309/04.07.2023 г. на директор на РЗОК Търговище е разпоредена проверка относно контрол по изпълнение на индивидуален договор (ИД) 250181/26.02.2020 г. за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и е назначена комисия за извършване на проверката. Съставен е протокол за извършена проверка и е издаден протокол за неоснователно получени суми по 10 ИЗ. По повод подадено срещу ПНПС е подадено възражение от болничното заведение, което е прието за неоснователно. Следствие от това е издаването на оспорената пред административния съд писмена покана. Първостепенният съд е приел, че оспорената пред него покана за възстановяване на суми, получени без правно основание за сумата от 12534,99 лева е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и е незаконосъобразна и я отменил. Касационният състав на шесто отделение на Върховен административен съд не приема доводите на първоинстанционен съд за наличието на основания по чл. 146 от АПК, за да отмени спорната писмена покана. Относно въведената в писмената покана правна квалификация издадена е на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно който изпълнителят на болнична помощ е получил суми, без да е нарушил нарушение на ЗЗО или НРД и дължи връщането им. Административният орган приема, че не са спазени изискванията по чл. 364, ал. 1 във вр. чл. 354, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) Според решаващият съдебен състав, такава привръзка не могла да е точната правна квалификация и е приел, че административният акт е незаконосъобразен. В случая, безспорен факт, установен от проверката, неотречен от болничното заведение, че по отношение на сочените в писмената покана 10 ИЗ в терапията по две от тях и в медицинската дейност, отчитана в декурзуси за съответния ден на хоспитализацаията на пациенти са участвали медицински специалисти лекари, които не са посочени в приложение 1 като специалисти на основен трудов договор. Административен съд Търговище е приел, че по отношение осемте констатации на проверяващата комисия, административен орган е приел неоснователно получена сума, защото непосочения в приложение 1 към ИД 250181/26.02.2020 г. и неразделните анекси е взел участие в ежедневния декурзус, описан в съответната ИЗ. От това не било ясно, дали участието се изразявало в медицинска или друга дейност. Наред с това в съдебното решение като основание по чл. 146, т. 3 от АПК е посочено: В приложените ИЗ единственото което трудно може да се прочете е името на съответния лекар д-р С. Стоянов и е напълно невъзможно по отношение на писмения текст. Допуснатото от административния оран процесуално нарушение е могло да повлияе на съдържанието на административния акт и да доведе до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Следващото от това съждение е, че след като за съда не е изяснено какво е участието на сочения лекар, въведената като неспазена норма на чл. 364, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) не е приложена правилно от административния орган. Този извод е неправилен. Както съдът сочи, тази разпоредба е императивна. В нея няма въведено изискване да се конкретизира какво следва да е действието или бездействието на непосочения в приложение 1 към ИД лекар специалист по основен трудов договор. Императивната разпоредба на чл. 364, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) не допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, когато е установено в оказваната болнична медицинска помощ да има участие медицински специалист, неотговарящ на условията да се признае завършена КП, която да се заплаща от фондовете на НЗОК. Безспорно е, че този специалист е имал участие в болничната медицинска дейност, което е установимо и удостоверено с отразяването му в декурзуса за съответния ден. Декурзусът представлява запис, който лекарят след визитация поставя в историята на заболяването. Чл 344 от НРД за МД за 2020 2022 (отм.) изисква такава визитация и запис да се извършват най-малко два пъти на ден, през целия престой на болния в болницата. Ценен и като медицинска бележка, както тълкува първоинстанционен съд, декурзусът отчита медицинска дейност, която се извършва в изпълнение на ДЛА по КП. Както е посочено във всеки от десетте случая, включително и за обсъжданите осем, административният орган сочи в оспорваната писмена покана неспазване на реда за заплащане на болничното заведение за КП, която е включена в предмета на договора с НЗОК и е извършена от специалисти, посочени в приложение 1 към договора по съответната КП. Спорът се концентрира до това завършена или не е КП, за да бъде заплатена, след като в оказването на болнична медицинска помощ има присъствие на лекар специалист, който не е посочен в приложение 1 към индивидуални договор, а от това е последвал и обоснован от ответника извод, че КП по всяко от тези ИЗ не може да се приема завършена и не следва да се заплаща, а след като е заплатена, сумата, като неоснователно получена подлежи на връщане. Съгласно чл. 268, ал. 1, т. 17 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.) в приложението се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр, и същото е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК. По повод подаденото възражение срещу ПНПС, управителят на ЛЗ посочва, че двамата медицински специалисти са назначени по граждански договори, а дейността си са упражнявали под ръководството на завеждащ отделение или други специалисти, работещи по основен трудов договор. Видно от доказателствата по делото, не е изпълнено цитираното императивно изискване на чл. 364, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Нормата е императивна, тълкуването й следва да се извършва stricto sensu. Още повече, че самата норма изрично урежда изключенията, непопадащи в приложното й поле хипотезите на чл. 262, ал. 2 и чл. 263 от НРД за МД за 2020-2022 г., които в процесните случаи не са налице. Посоченото обстоятелство е безспорно и между страните по делото. Фактическите констатации за неизпълнение на цитираната норма изцяло се потвърждават от приложените към преписката писмени доказателства и не се опровергават в хода на процеса пред първата съдебна инстанция. По отношение на другите два случая, за проведена терапия по отношение на пациенти на болницата от лекар специалист, който не е посочен в приложение 1 към ИД, съдът не е намерил за необходимо да обсъди случаите, но предвид това, че терапията е медицинска дейност, а провеждането й е в болничното заведение, както и затова, този специалист не е посочен и не е по основен трудов договор към лечебното заведение, касационен състав на шесто отделение на Върховен административен съд приема, че решението и в тази част е неправилно. Първоинстанционният съд е определил като предмет на спора, че провопораждащият факт за прилагане на процедурата по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО не е нарушение, както е сочено в мотивната част на оспорвания административен акт. В тази връзка неоснователно е приел, че след като се споменава за нарушение, следвало да се приложи процедурата по чл. 76б от ЗЗО. Този извод е неправилен единствено възможния спор е основателно ли е издадена писмената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, или при установените фактически обстоятелства, сумите са били дължими и основателно получени. Основанието по чл. 76а от ЗЗО е приложимо, когато без да има нарушение по закон или на правила и изисквания на НРД, изпълнителят на БМП, заради това, че не е изпълнил ДЛА по съответна КП, дължи възстановяване на сумата за такива установени дейности. Определящото, че в случаите, описани в писмената покана е, че противно на разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 (отм.), отчетената КП е изпълнена от специалисти, посочени в приложение 1 към договора по съответната КП. Сочените в оспорвания административен акт лекари специалисти не са посочени в това приложение. Именно поради този установен и неопроверган в административното производство факт, касационният жалбоподател е приложил процедурата по издаване на писмена покана по реда на чл. 76а от ЗЗО. Във връзка с това правилно е посочено правното основание за всеки от десетте случаи, установени от извършената проверка, а оттам е правилно и основанието, че след като в медицинската дейност по КП, за която е заплатено, не е завършена, поради участие на лекари, които не са посочени в приложение 1 като специалисти на основен трудов договор, дейността не се заплаща. От изложеното се приема, че обжалваното от касационният жалбоподател решение на административния съд е неправилно, налице са основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следна да бъде отменено. По делото са събрани относими и достатъчни доказателства, а допуснати процесуални нарушения от съда не са съществени и следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Попово ЕООД против писмена покана за възстановяване на получени без правно основание суми РД 11 309/10/17.08.2023 г. издадена от директора на РЗОК - Търговище, с която лечебното заведение е задължено да възстанови, получени без правно основание парични средства в общ размер на 12 534, 99 лв. С оглед това е основателна и претенцията на касационен жалбоподател за присъждане на деловодни разноски, които са в размер на 300 лева, от които 200 лева, платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, тричленен състав на Върховният административен съд, шесто отделение