Решение № 7527 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2009 г.

Решение № 7527 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на кмета на община Кюстендил и Никола Борисов Плачков от с. Раждавица срещу решение № 196/12.11.07 г. по адм. д. № 229/07 г. по описа на Административен съд - Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Цветанка Николова Гогова, Чавдар Кирилов Гогов и Румен Кирилов Гогов, представлявани от адв. Колев и адв. Филипова, поддържат становище за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: За да постанови оспореното отменително Заповед № 525/03.07.07 г. на кмета на община Кюстендил решение, състав на Административен съд-Кюстендил е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационните жалби оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила. Оспорената заповед, съдържаща разпореждания за премахване като неподходящи по месторазположение и местонахождение септична яма в УПИ ХХХVII-62, кв. 3 по плана на с. Раждавица и прозирна ограда, разположена на страничните регулационни линии с УПИ ХХХVIII-61 и УПИ ХХVI-60, е издадена от кмета на община Кюстендил на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) действаща към датата на издаването й. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗУТ предоставя правомощия на кмета на общината да възлага на собствениците и лицата, които управляват строежите и поземлените имоти, задължения за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение разположение, вид и материали обекти, вкл. огради и септични ями, в контекста на задълженията на лицата по ал. 1 - да поддържат имотите и строежите в добро състояние и в изискващия се вид. Тези задължения се разпореждат за постигане целите по ал. 1, както и в интерес на сигурността, безопастността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. По делото са налице установявания единствено досежно намалени отстояния на изградената в имота на ответниците по касационната жалба септична яма спрямо имота на касатора Плачков, както и досежно обстоятелството, че осъществената от тях ограда е в отклонение от регулационната линия. По отношение правнорелевантните факти, а именно, че септичната яма и ограда нарушават сигурността на движението, хигиената, естетиката и пр. на поземления имот, в който се намират, както и на съседните такива или, че с изграждането им имота на ответниците по касационната жалба не се поддържа в изискващия се вид, липсват доказателства. Подобни установявания няма и в показанията на разпитаните по делото свидетели. Ето защо, решаващият правен извод за незаконосъобразност на издадената на основание цитираната разпоредба заповед е правилен. Спазването на законовите отстояния на строежите е относимо към тяхната законност, а не и към основанията за премахването им по чл. 179, ал. 2 ЗУТ, които не се интересуват от законността им, а от влиянието му върху естетиката, хигиената и сигурността. Не е налице и нарушение на съществени съдопроизводствени правила, допуснато по отношение касатора Плачков. Същият е присъствал в съдебно заседание при изслушване и приемане на писменото заключение на назначеното по делото вещо лице. Видно от съдържанието на съставения съдебен протокол, Плачков е участвал със свои изявления в разпита на вещото лице. Оспорването на писменото заключение обаче не е било обосновано с праврелевантни доводи, предвид което като е приел това заключение, съдът не е нарушил разпоредбата на чл. 157 ГПК (отм), нито е ограничил правото на страната да участва в делото. Изложеното налага извода, че оспореното с касационните жалби решение не носи пороци по чл. 209, т. 3 АПК, явява се правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат заявената от защитата на ответниците по касационните жалби претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна и следва да бъда уважена в доказания по делото размер от 300 лв (Договор за правна защита и съдействие с дата 19.03.09 г.) като сумата следва да бъде присъдена в полза на заплатилата адвокатското възнаграждение Цветанка Николова Гогова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение