Решение № 881 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2018 г.

Решение № 881 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Димитров, чрез процесуален представител, редовно преупълномощен при условията на чл. 26, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) от назначения му по делото процесуален представител по чл. 21, т. 3 ЗПП, срещу решение № 2229/3.04.2018 г. по адм. дело № 13586/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на лишения от свобода С. Димитров против решение № Л -5050/15.11.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че оспореното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и необосновано, също така и недопустимо поради постановяване на решение преди приключване на производство по поправка на протокола, иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от АССГ или отмяната му, отмяна на обжалвания акт на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и връщане на преписката с указания за предоставяне на достъп на жалбоподателя до затворническото му досие. Ответникът по касационна жалба - главен директор на ГДИН, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че оспореното пред него решение, с което е отказано на лишения от свобода Димитров да получи по реда на ЗДОИ поисканата от него на основание чл. 24, ал. 1 ЗДОИ информация - затворническо досие, налични документи, свързани с изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е издадено от задължен субект по ЗДОИ, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила по издаването му. Посочено е, че отказът е материалноправно законосъобразен доколкото исканата информация не е обществена по своя характер предвид определението на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - същата не е свързана с обществения живот в страната, като са правилни доводите в решението на главния директор на ГДИН относно спецификата на информацията и възможността на лишения от свобода да получи достъп до нея при условията и по реда на чл. 76 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Решението е допустимо. Същото е постановено между надлежните страни, като съдът се е произнесъл по оспорения от жалбоподателя акт. Наличието на висяща процедура по поправка на протокола не преклудира правомощието на съда да се произнесе с решение в законовия срок, който тече от датата на съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения по същество. Решението е правилно. Правилна е преценката на АССГ, че достъпът до поисканата от Димитров информация не може да се осъществи по реда на ЗДОИ, тъй като документите в затворническото му досие не съдържат информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължен по ЗДОИ субект, каквато е дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Противната теза - а именно, че се касае за информация, попадаща в тази категория и по специално служебна обществена информация, би довела до възможност всеки гражданин на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ (без доказване на правен интерес, което е характерно за ЗДОИ) да има достъп до всяко затворническо досие. Съдът споделя изложеното от АССГ относно спецификата на информацията, съдържаща се в затворническото досие на лишените от свобода, която е наложило ограничаване на кръга на лицата, имащи достъп до нея по ЗИНЗС с цел защита на законните интереси на лишените от свобода. Лишените от свобода могат да получат достъп до нея по реда и при условията на специалния закон - чл. 76 ЗИНЗС, които са създадени, за да гарантират, че тази информация ще бъде достъпна единствено на лишения от свобода, за когото се отнасят, а не на всеки гражданин, каквито възможности се съдържа при достъп до информация по ЗДОИ. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл. 8, т. 1 ЗДОИ, разпоредбите на ЗДОИ не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на граждани. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията "административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията, а ГДИН е администрация. Административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, буква "в" от ДР на Закона за администрацията е извършване на друго административно действие, представляващо законен интерес на физическо или юридическо лице. Регламентираният в чл. 76 ЗИНЗС достъп на лишените от свобода до информация за въпроси, свързани с изпълнение на присъдата, размера на изтърпяната част от наказанието, възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване, представлява административна услуга, оказвана от администрацията ГДИН на лишените от свобода, тоест административно обслужване на лишените от свобода, регламентирано в ЗИНЗС. Предвид изложеното посочената в чл. 76 ЗИНЗС информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, както правилно е приел и АССГ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ГДИН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение