Решение № 1926 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6592/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд Земеделие /ДФ3/, чрез юрисконсулт Д. Христова, против решение 1099/09.04.2024 г., постановено по адм. дело 1044/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта, с която Фондът е осъден да заплати на И. Г. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 11 542,01 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че по делото не е доказана причинно-следствената връзка между отменените актове и настъпилите вреди, както и че съдебното решение противоречи на т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - И. Г. П., чрез адвокат С. Бузгьова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е осъдил ДФЗ да заплати на И. Г. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 11 542,01 лева, определени като законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху забавеното плащане по заявка с УИН 01/06/1/0/1108/3/01, подадена на 25.06.2018 г., за второ плащане по Договор 01/06/1/0/01108 от 26.09.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020 г., сключен между П. и ДФЗ, за периода от 26.09.2018 г. (датата на изпадане в забава) до 04.05.2023 г. (датата на плащане на дължимото финансово подпомагане), вследствие Акт за установяване на публично държавно вземане 01/06/1/0/01108/3/01/04/01 с изх. 01-013-6500/263 от 28.05.2019 г. на Директора на Държавен фонд Земеделие и Акт за установяване на публично държавно вземане 01/06/1/0/01108/3/01/04/02 с изх. 01-013-6500/89 от 07.06.2021 г. на Директора на ДФЗ, отменени по съдебен ред, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като за разликата от 6,80 лв. т.е. до 11 548,81 лв. искът е отхвърлен. С решението ДФЗ е осъден да заплати на П. разноски по делото в размер на 2 070 лева. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че между ДФЗ и И. Г. П. е сключен Договор 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. за прилагане на Подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като съгласно чл. 1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 за изпълнението на одобрен проект. Одобрената помощ е в размер на 48 895 лева, като в чл. 3, ал. 2 е предвидено помощта да бъде изплатена на два етапа по 24 447,50 лева всяко, в конкретно определени срокове. След извършване на първото плащане по договора в размер на 24 447,50 лева, на 25.06.2018 г. И. П. е подала заявка за второ плащане. С Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/06/1/0/01108/3/01/04/01, изх. 01-013-6500/263 от 28.05.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Благоевград, на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба 14/28.05.2015 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договор 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на П. е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като същевременно е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане от предоставената безвъзмездна финансова помощ. АУПДВ е оспорен пред Административен съд Благоевград, който с решение 55/13.01.2020 г., постановено по адм. дело 581/2019 г., отхвърлил жалбата, но с решение 5892/21.05.2020 г., постановено по адм. дело 3415/2020 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение на АС Благоевград и съответно е отменен и Акт за установяване на публично държавно вземане 01/06/1/0/01108/3/01/04/01/28.05.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие Благоевград, като преписката е върната на органа за произнасяне по заявката. След отмяната на горепосочения акт, ДФЗ възобновил производството по разглеждане на постъпилата заявка и извършил нови административни проверки на П., в резултат на което е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане З 01/06/1/0/01108/3/01/04/02 с изх. 01-013-6500/89 от 07.06.2021 г, с който Директорът на Областна дирекция на ДФЗ - Благоевград на основание разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 9, 23 и 24, както и чл. 33, ал. 2 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 9 и ал. 2, т. 8 от Договор 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. във връзка с чл. 42, т. 12, както и чл. 13, ал. 8 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., респективно чл. чл. 14, ал. 1, т. 11 от сключения между страните Договор и чл. 42, т. 6 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., респективно чл. 14, ал. 1, т. 5 от Договора и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и Заповед 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, определил на И. Г. П. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2020 г. АУПДВ е оспорен пред Административен съд Благоевград, който го отменил с решение 524/08.03.2022 г., постановено по адм. дело 586/2022 г., оставено в сила с решение 2336/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 4251/2022 г. по описа на Върховен административен съд. С решение 01/06/1/0/01108/3/01/03/01 изх. 01 13-6500/12/10.05.2023 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Благоевград е одобрено плащане на И. П. на сумата от 24 447,50 лева съгласно заявка за плащане 01/06/1/0/01108/3/01 по Договор 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г., и сумата е изплатена на 04.05.2023 г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че по делото е доказана първата предпоставка за основателност на иска, а именно: отменени по съдебен ред като незаконосъобразни актове за установяване на публично държавно вземане - АУПДВ 01/06/1/0/01108/3/01/04/01 с изх. 01-013-6500/263 от 28.05.2019 г. на Директора на Държавен фонд Земеделие и АУПДВ 01/06/1/0/01108/3/01/04/02 с изх. 01-013-6500/89 от 07.06.2021 г. на Директора на Държавен фонд Земеделие, вследствие на които е забавено дължимото на П. плащане по втора заявка за плащане по договор 01/06/1/0/01108 от 26.09.2016 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. поради отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като същевременно е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Административният съд посочил, че П. подала заявка за второ плащане с ИД 01/06/1/0/01108/3/01 на 25.06.2018 г. и ДФЗ е следвало в конкретния случай да заплати, да откаже изцяло или частично в срок до 25.09.2018 г. Отменените АУПДВ са станали причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от Държавен фонд Земеделие към И. П., което обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. Изложено е, че вследствие на незаконните актове на администрацията, П. е била лишена от възможността да ползва собствените си средства в размер на 24 447,50 лева и така е понесла вреди във формата на пропуснати ползи, чийто размер е равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Административният съд посочил, че в конкретния случай не са приложими мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, защото не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, а се касае за обезщетение, което само се изчислява посредством законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Позовавайки се на приетото и неоспорено от страните заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът посочил, че законната лихва за периода от 26.09.2018 г. до 04.05.2023 г. т.е. размерът на дължимото обезщетение, е 11 542,01 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 11 548,81 лева искът е недоказан по размер, поради и което го отхвърлил. С оглед основателността на главния иск, за основателна е приета и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за иска факти при спазване на съдопроизводствените правила, формирал е обосновани изводи и правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Както правилно е приел решаващият съд, по делото са установени всички предпоставки за основателност на подадената искова молба от И. Г. П. против Държавен фонд Земеделие. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. В конкретния случай се претендират пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Правилно административният съд е приел, че Акт за установяване на публично държавно вземане 01/06/1/0/01108/3/01/04/01 с изх. 01-013-6500/263 от 28.05.2019 г. на Директора на Държавен фонд Земеделие и Акт за установяване на публично държавно вземане 01/06/1/0/01108/3/01/04/02 с изх. 01-013-6500/89 от 07.06.2021 г. на Директора на Държавен фонд Земеделие, са незаконосъобразни административни актове, които са отменени по предвидения в закона ред. Правилни са изводите на съда, че плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 26.09.2018 г. Поради това е неоснователно възражението на касатора, че обезщетението се дължи едва след издаване на акта на ДФЗ за признаване на вземането на П. и от този момент следва да се начисляват лихви за забава. В хипотезите, в които плащанията от страна на ДФЗ по различни помощи, схеми и мерки не са регламентирани със срок, издаването на позитивен акт от ДФЗ е правопораждащият юридически факт, от който възниква вземането. Но в Наредба 14 от 28 май 2015г за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г, е регламентиран срок от 3 месеца, в който ДФЗ следва да одобри плащането след установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план - чл.36, ал.1, т.3 от Наредбата. След като още в първото си решение тричленният състав на ВАС е отменил постановения от ДФЗ отказ за плащане и е приел, че : Целта на програмата за развитие на селските райони е да се подпомогнат млади земеделски стопанства да се развият, като се създадат условия за увеличение на стопанствата, която в случая е изпълнена стопанството е нарастнало с 4115,90 евро и не е имало законно основание да се откаже изплащането на втора помощ на П. , ДФЗ е бил задължен да изплати сумата. В редица решения на СЕС по повод плащанията от страна на Разплащателна агенция е посочено, че целта на установените в Наредбата срокове е да се гарантира, че земеделските производители получават навреме финансова помощ, за да могат да я използват ефективно и да се избегне излагането на риск на годишното разпределение на бюджета на Съюза. А в случая е видно, че въпреки влязлото в сила решение на съда, ДФЗ не се е съобразил с мотивите му и е търсил правни способи, за да осуети изплащането на втората дължима сума по договора. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на И. Г. П., подаден против Държавен фонд Земеделие, и правилно е присъдил сумата от 11 542,01 лева, ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на исковата молба. Въз основа на гореизложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Същите са заплатени в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2024 г. и Фактура 74/01.11.2024 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на трето отделение,