Решение № 7124 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2010 г.

Решение № 7124 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУ"СО"/ - гр. Хасково, против решение № 402/14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 299/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е обявено за нищожно решение № Ж-31-1/17.05.2010 г. на директора на РУ"СО" - гр. Хасково и преписката е върната на същия за ново произнасяне. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че решението безспорно е издадено по времето, когато титулярът е бил в законен отпуск и не е подписано от него, а от лицето което е определено да го замества по силата на заповед № 12/21.01.2010 г. на директора на РУ"СО" - гр. Хасково. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на директора на РУ"СО". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Красимира Георгиева Тилева от гр. Хасково, представлявана от пълномощника адв. В. Челебиев оспорва жалбата по съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Хасково е обявено за нищожно решение № Ж-31-1/17.05.2010 г. на директора на РУ"СО" - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Красимира Георгиева Тилева против разпореждане № 0-26-000-00-00295074/13.04.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ"СО" гр. Хасково; преписката е върната на директора на РУ"СО" гр. Хасково за произнасяне по жалба с вх. № Ж-31/20.04.2010 г.; "РУ"СО е осъдено да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 400 лв. За да постанови решение в този смисъл съдът е приел, че решението на директора на РУ"СО" е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно. Приел е за безспорно между страните, че решението не е подписано от директора на РУ"СО", за който е установено, че е бил в платен годишен отпуск съгласно заповед № 615/23.04.2010 г. на управителя на НОИ. Според съда решението е подписано от неустановено лице, със саморъчен съкратен подпис, положен пред длъжността директор на РУ"СО" гр. Хасково, без да е изписано името на лицето, на което принадлежи този подпис и без в решението да е упоменато, че се издава от лице, което замества в длъжност директора на РУ"СО" - гр. Хасково. След като в решението не е посочено, че е подписано от Кера Костова Дюлгерова в качеството й на лице, което замества титуляра на длъжността, а в хода на производството не е доказано, че подписът принадлежи именно на лицето, което е определено да замества титуляра, то самоличността на издателя не е установена и не може да се приеме, че това е лицето, което е определено да замества титуляра съгласно заповед за заместване № 12/21.01.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Хасково. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. По делото не съществува спор от фактическа страна във връзка с фактите и обстоятелствата, които имат значение да преценката относно валидността на оспорения пред съда акт - решение № Ж-31-1/17.05.2010 г. на директора на РУ"СО" - гр. Хасково. Безспорно е установено, че това решение не е подписано от Никола Мазгалов, който е бил директор на РУ"СО" гр. Хасково към датата на издаване на заповедта, поради това че същият е ползвал платен годишен отпуск за периода 10.05.2010 г. - 21.05.2010 г., разрешен със заповед № 615/23.04.2010 г. на управителя на НОИ. В този смисъл са и непротиворечивите становища на страните по делото. В посочената заповед за разрешаване на отпуска е посочено, че директорът на РУ"СО" ще бъде заместван от К. Костова - началник отдел, администрация на отдел "КПК". Съгласно заповед № 12/21.01.2010 г., издадена от директора на РУ"СО" гр. Хасково, същото лице - Кера Костова Дюлгерова, е определено за заместващ директора на РУ"СО" в случаите на отсъствие на титуляра поради законно установен отпуск. Следователно, безспорно е установено, че за заместник на директора на РУ"СО", при негово отсъствие, включително за датата, на която е издадено оспореното решение, е била определена Кера Костова Дюлгерова. Вярно е също така, че в оспореното решение не е посочено, че се издава от лице по заместване, нито са указани имената на това лице и/или неговата длъжност, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила относно изискването за означение на органа, който е издал акта. Прецизното процедиране в подобни случаи изисква в акта да бъде посочено, че се издава по заместване, да бъдат посочени имената и длъжността на заместващия, както и означение на акта /заповедта/, въз основа на който се осъществява заместването. Липсата на подобни изрични означения в акта обаче не може, изолирано от останалите доказателства и обстоятелства по делото, да обуслови извод за нищожност на акта. След като в случая е установено, че директорът на РУ"СО" е отсъствал поради отпуск и не е подписал оспорения акт, същевременно с надлежна негова заповед е определено лице, което да го замества, а административният орган поддържа, че именно лицето определено за заместващ е подписало оспорения акт, то при твърдение от страна на жалбоподателката, че подписът не е положен от лицето, определено за заместващ, то именно жалбоподателката е следвало да докаже това обстоятелство. Такова доказване в случая не е проведено, като при съмнение дали подписът е положен от лицето, определено за заместващ, съдът е имал възможност, съгласно чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, и служебно да назначи графологична експертиза, която да даде заключение по този въпрос. Предвид това, неправилно при събраните доказателства съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е прогласил същата за нищожна без да обсъди останалите основания по чл. 146 АПК. Решението е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по законосъобразността на оспорения акт по останалите основания по чл. 146 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,