Решение № 7797 от 12.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Тотим ООД (с неправилно посочена в касационната жалба правноорганизационна форма ЕООД) срещу Решение 4879 от 15.07.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 11171/2021 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Тотим ООД срещу Решение РС-261-/1 от 30.08.2021 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), в частта му, с която на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 вр. чл. 36, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) се заличава регистрацията на марка с peг. 85466 СК САКАР, комбинирана, за всички стоки, за които марката е регистрирана, а именно "водопроводни кранове за тръби" от клас 11 на Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ). Касационният жалбоподател Тотим ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че спорният въпрос в първоинстанционното производство е бил дали искателят по искането за заличаване на процесната марка е имал качеството действителен притежател на нерегистрираната марка, на която е основал искането си. Съдът не е възприел като основателни и доказани твърденията на Тотим ООД, че искателят не е имал това качество. Съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон - чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Когато не едно, а няколко лица фактически са използвали една и съща нерегистрирана марка за едни и същи стоки/услуги и в един и съши период от време, какъвто е случаят и в настоящия спор, няма как да се определи кое от всички едновременно ползвали я за своите стоки лица и представили доказателства за това, наистина е действителен притежател на марката. В Методическите указания (МУ) на ПВ за прилагане на чл. 11 и 12 ЗМГО е отбелязано, че доколкото използването на нерегистрираната марка е фактическо, а не е на правно основание, лицето, което претендира да е действителен притежател на нерегистрираната марка трябва да представи доказателства, които го свързват пряко с използването й. Доказателства, сочещи, че нерегистрираната марка е използвана и от други лица, а не само от това, което претендира да е неин действителен притежател, оборват, а не доказват, титулярството му върху знака. От посоченото се извежда обстоятелството, че в релевантния за спора период нерегистрираната марка следва да е използвана само в търговската дейност на действителния притежател на марката, а не и в търговската дейност на други лица. Практиката на Върховния административен съд (ВАС) приема, че от този признак може да има изключение нерегистрираната марка може да е използвана и от повече от едно лице и няма пречка всяко едно от тях да се счита за действителен притежател на марката. Изключението обаче ще е налице, в случаите, когато няколкото използвали нерегистрираната марка, лица са икономически свързани лица. Действителният притежател на нерегистрирана марка е лице, чието фактическо използване на марката е довело до резултат потребителите, които видят марката, да свързват означените с нея стоки и услуги с един конкретен търговски произход. В настоящия случай ползвателите на процесната марка, преди регистрацията й, са повече от един. Сакар Трейдинг ООД е представило пред ПВ доказателства, че марката е ползвана от Беласица-Николов ЕООД (съгласно фактури от февруари от 2010 г. - ноември 2011 г., от Сакар-Истра АД (съгласно фактури от 2003 г. - януари 2007 г. и от Тотим ООД (съгласно фактури от 25.07.2011 г. - 27.06.2012 г.). Всички тези фактури са от период преди датата на заявяване на марката за регистрация, поради което тя със сигурност е използвана като нерегистрирана в този период. АССГ е обсъдил тези фактури и е посочил, че трите лица-получатели по тях не могат да се позовават на преждеползване на нерегистрираната марка, защото са действали като дистрибутори на искателя по искането за заличаване Сакар Трейдинг ООД - купували са от него и след това са продавали неговите, а не своите стоки и те са означавани от него, а не от тях с нерегистрираната марка. Що се отнася за използването на марката от Тотим ООД след датата на заявяването й, АССГ е отбелязал, че в този период тя вече е използвана от него в качеството й на регистрирана, а не на нерегистрирана марка, откъдето и за периода след 28.06.2012 г. Тотим ООД не може да претендира, че е действителен притежател на нерегистрирана марка. Най-ранната дата на фактура (представена по делото от искателя), съгласно която Тотим ООД е купувало стоки от Сакар Трейдинг ООД, е 25.07.2011 г. АССГ се презумирал, че всички продажби, извършвани от Тотим ООД след тази дата, са били в качеството му на дистрибутор на стоките на Сакар Трейдинг ООД, макар че за дистрибуторски взаимоотношения по делото няма доказателства. От друга страна, по делото няма никакви данни преди същата тази дата - 25.07.2011 г. - Тотим ООД да е купувало стоки от Сакар Трейдинг ООД. Следователно, за периода преди 25.07.2011 г. няма основание да се твърди или презумира, че продажбите, извършвани от Тотим ООД, са били дистрибуция на чужди стоки, тоест на стоките на Сакар Трейдинг ООД. Продажбите, извършвани от Тотим ООД преди 25.07.2011 г., са установени с писмени доказателства, представени още пред ПВ. Тях АССГ не само не е обсъдил, но не е и споменал в решението си. Тези доказателства представляват 176 броя фактури от периода януари - юни 2011 г. които съдържат нерегистрираната марка (само фигуративният й елемент е изписан като СК, доколкото във фактура няма как да се включи графично изображение) и декларации от търговци партньори на дружеството, покриващи същия период. Тези извършени от Тотим ООД продажби не са дистрибуторски, а дружеството е продавало свои стоки означени с нерегистрираната марка. Това се подкрепя и от други, представени по делото доказателства - митническа декларация с придружаваща я документация от 13.07.2010 г., снимки на спирателни вентили и техните опаковки, договор от 2010 г. с чертеж на спирателен вентил и сертификат от 19.07.2010 г. АССГ не е разгледал посочените доказателства в съвкупност с фактурите, поради което изводите му са неправилни. Ако АССГ не бе изключил от обсъдените доказателства 176-те фактури и бе обсъдил тях в съвкупност всички останали доказателства, би достигнал до правилния извод, че по силата на договор с китайски производител, през 2010 г. Тотим ООД е внесло, сертифицирало и през 2011 г. (от януари до юни) е продавало като самостоятелен търговец свои стоки, означени с нерегистрираната марка. По делото не са налице доказателства, че Тотим ООД е икономически свързано по какъвто и да било начин със Сакар Трейдинг ООД в този период, за да се приеме, че използването на марката от Тотим ООД би означавало същия търговски произход, който означава използването й от Сакар Трейдинг ООД. Оттук, изцяло необоснован и неправилен е изводът на АССГ, че за действителен притежател на нерегистрираната марка може да се признае Сакар Трейдинг ООД. По делото е установено (чрез специализирано социологическо проучване), че релевантните потребители не свързват търговския произход на стоките, предлагани под нерегистрираната марка със Сакар Трейдинг ООД. Неправилно АССГ не е приел проучването, като достоверно. За едно социологическо проучване принципно е допустимо да изследва нагласи, които са формирани преди неговото провеждане, стига респондентите да са били в състояние да формират нагласи за съответния период назад във времето. Не е ясно защо АССГ е решил, че проучването цели да демонстрира известността на някоя марка. Известността на марка сред потребителите е факт, относим към съвсем друг вид правни спорове. Предметът на проучването е отличителността на нерегистрираната марка Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Касаторът се представлява от адв. К. Манев и адв. Т. Дочев. Ответникът председателят на Патентно ведомство на Република България оспорва касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на разпоредбата на чл. 84, ал. 5 ЗМГО, предвид представени от Тотим ООД доказателства в хода на съдебното производство. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, ако то надвишава минималния размер посочен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Сакар Трейдинг ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че Тотим ООД не е доказал никакво използване на марката нито пред административния орган, нито пред АССГ. Представените от него доказателства не съдържат търговската марка и не доказват нейното използване с достоверна дата. Единствено Сакар Трейдинг ООД е доказало използване на търговската марка, считано от 2011 г. Последващите продажби, на едро и дребно, не осъществяват действително използване на търговския знак. Лицата извършващи тези продажби използват знака в полза на производителите и вносителите, от които са закупили съответната стока. При наличие на икономическа свързаност, дистрибуторите осъществяват търговско използване със съгласието на действителния притежател, с когото са икономически свързани. Единствено Сакар Трейдинг ООД осъществявало пускане на пазара по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗМГО. Всички закупуващи и препродаващи пуснатата на пазара стока налагат марката на пазара в полза на техния продавач. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от Тотим ООД разноски. Ответникът се представлява от адв. С. Овчаров. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, участвала в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че Тотим ООД, с [ЕИК], е притежател на марка с peг. 85466 СК САКАР, комбинирана. Марката е заявена на 28.06.2012 г., регистрирана на 30.07.2013 г. и със срок на закрила до 28.06.2022 г. (към приключване на устните състезания по делото 28.06.2032 г.). Марката е регистрирана за стоки от клас 11 на МКСУ, а именно: водопроводни кранове за тръби. Библиографските данни на марката съдържат и изображение: Производството пред Патентното ведомство е образувано по искане с вх. 70120056 от 06.06.2019 г. по регистъра на ПВ, подадено от Сакар Трейдинг ООД, с [ЕИК], с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 6 и чл. 26, ал. 3, т. 6 т ЗМГО (отм.), съответстващи на чл. 36, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 4 и чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Подателят на искането Сакар Трейдинг ООД е заявил, че е действителен притежател на нерегистрирана словна търговска марка САКАР, която е използвана на територията на страната, преди датата на заявяване на атакуваната марка, за стоки, свързани с производство и търговия на водопроводни кранове за тръби и за която е подал заявка за регистрация на марка с вх. 149732. Посочил е, че е притежател и на марка с peг. 103441 СК, комбинирана, за която също е налице действително търговско използване, предхождащо датата на заявяване на марка с рег. 85466 СК САКАР, комбинирана. Изложил е, че атакуваната марка следва да бъде заличена и доколкото съдържа фирма на друго лице. АССГ е установил, че процедурата по ЗМГО по уведомяване и обезпечаване правото на становища е била спазена. На 26.05.2021 г. от председателя на ПВ, със Заповед 3-463-/1/ е назначен състав по спорове, който е дал становище за основателност на искането за заличаване на регистрацията на марка с peг. 85466 СК САКАР, комбинирана на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО по отношение на стоките водопроводни кранове за тръби от клас 11 на МКСУ и за неоснователност на искането за заличаване на основание чл.36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 7 ЗМГО. На 18. 30.08.2021 г. с оспореното по делото Решение РС-261-/1/ на председателя на ПВ, на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 във вр. с чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО е заличена регистрацията на марка с peг. 85466 СК САКАР, комбинирана, за всички стоки, за които марката е регистрирана, а именно водопроводни кранове за тръби от клас 11 на МКСУ. На основание чл. 76, ал. 7, т. 1 във вр. с чл. 36, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 7 ЗМГО е оставено без уважение искането от 06.06.2019 г. на Сакар Трейдинг ООД, за заличаване на регистрацията на марка с рег. 85466 СК САКАР, комбинирана. Решението е оспорено в частта, в която е заличена регистрацията на марката. Съдът е приел, че между страните не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Посочил е, че спорният между страните въпрос е относно съдържанието на понятието действителен притежател на марката" и доказано ли е това качество от Сакар Трейдинг ООД. От представените в хода на административното производство доказателства, конкретно - представен договор за наем от 01.07.2011 г. и допълнителни споразумения от 01.08.2011 г. и 02.08.2022 г., сключени между Сакар ЕАД и Сакар Трейдинг ООД, съдът е установил, че Сакар Трейдинг ООД е наело сградите и производствените мощности на завод Сакар, като е назначило работници и служители на предприятието, Договорът за наем на недвижимия имот е сключен за период от една година, считано от 01.08.2011 г., като Сакар Трейдинг ООД се е задължило да използва обекта като производствен. Дружеството е получило правото временно (за срок от една година, считано от 01.10 2011 г.) и възмездно да използва машините на Сакар ЕАД, необходими за извършване на производствени дейности. Сакар Трейдинг ООД е получил правото да произвежда продукция с наетите машини, а наемодателят Сакар ЕАД е посочил, че няма претенции към щамповането на името и емблемата на завод Сакар върху производствената продукция. От представените 4 бр. фактури ( 0000001059 от 26.09.2011 г.; 0000001061 от 06.102011 г. 0000001064 от 23.11.2011 г. и 0000001068 от 22.12.2021 г.) съдът е установил, че Сакар ЕАД е издавал счетоводни документи на Сакар Трейдинг ООД за заплащане на ел. енергия за месеците от август до декември 2011 г. Съдът е посочил, че са представени удостоверения за трудов и осигурителен стаж и заемана длъжност на лицата Б. Милкова и Х. Христакиев, съответно служител и работник на завод Сакар, както и декларации от същите лица, в които последните са заявили, че са заемали длъжности в завод Сакар, както и че предприятието е стопанисвано от Сакар Трейдинг ООД, в периода от 2011 г. - 2019 г. Дадена е и информация за продукцията на предприятието, начина й на производство, както и за дружествата с които са поддържани търговски отношения. Представени са 80 бр. фактури, издавани от Сакар Трейдинг ООД в периода 25.07.2011 г - 27.06.2012 г., с описи към 22 броя от тях. Получатели по фактурите са: Елдоминвест ООД, Дека Трейд ООД, Промел Инженеринг ЕООД, Метра Ес Би Си ЕООД, Беласица-Николов ЕООД, Прибор П61 ООД, Тотим ООД и др. Получателите - купувачи във фактурите са търговски дружества със седалища в различни градове от цяла България, като Варна, Пловдив, Бургас, Своге, София, Свиленград. Реализирани са множество продажби на стоки като сферичен кран, спирателен кран с изпускател, сферична канела и др. Всяка фактура/опис към фактура съдържа информация за продуктов номер и наименованието на стоката, която се закупува, брой продадени количества, единична цена, обща стойност в лева на продадените стоки. От представените счетоводни документи съдът е установил, че продажбите в периода 25.07.2011 г. - 27.06.2012 г. са се осъществявали регулярно (ежемесечно). Количествата на продадените стоки са различни, между 20 - 6592 бр. от артикул, като общата стойност на всяка сделка варира между 37 лв. и 60 000 лв. След датата на заявяване на атакуваната марка и до момента на подаване на процесното искане за заличаване, Сакар Трейдинг ООД, е представило още 35 бр. фактури, издадени в периода м. декември 2012 г. - м. май 2019 г., като част от тях са придружени с опис. Получатели по фактурите са: Беласица-Николов ООД, гр. София, Дека Трейд ООД, гр. Пловдив, Филбо" ЕООД, гр. Варна, Багира-111 ООД, гр. Асеновград и др. Всяка фактура/опис към фактура съдържа информация за продуктовия номер и наименованието на артикула, който се закупува, брой продадени количества, единична цена и обща стойност в лева на продадените стоки. Счетоводните документи свидетелстват за осъществявани регулярни продажби, в съответния период, на стоки водопроводни кранове за тръби, индивидуализирани с конкретни продуктови номера и наименование на артикулите. Във връзка с гореописаните фактури и посочените в тях стоки са предоставени и каталог, брошура на завод Сакар (последните две без дата), 2 броя на вестник Бизнес Expo от месец април на 2012 г., заедно с фактури 00000000745 от 05.04.2012 г. и 000000000764 от 23.04.2012 г., издадени на Сакар Трейдинг ООД, както и 2 бр. платежни нареждания, доказващи извършено плащане на рекламните услуги. Според съда, същите разгледани съвместно с представените счетоводни документи, доколкото е налице пълно съответствие между продуктовите номера и наименованието на артикулите, описани в представените фактури и тези, присъстващи в каталога и брошурата на завод Сакар, обуславят извод, че подателят на процесното искане е използвал нерегистрираните си марки преди датата на подаване на процесната заявка за стоки от клас 11 на МКСУ - водопроводни кранове за тръби. В каталога се съдържат изображения на различните видове стоки, означени със съответни продуктови (артикулни) номера, както и информация за различните цолажи, в които се предлага всеки един от артикулите. Видно от изображенията върху част от стоките е отлят знакът . На последната страница от представения каталог е публикувано изображение на завод Сакар, като наименованието на същия е изписано, както на кирилица, така и с латинска транслитерация (SAKAR). Върху кориците на брошурата присъства изображението и словният елемент SAKAR". Цитираните артикули и продуктовите им номера съответстват на тези, съдържащи се в каталога. Видно от изображенията на артикулите, публикувани в представената брошура, върху част от тях е отлято изображението . Рекламата във вестник Бизнес Expo от месец април на 2012 г. включвалатиничното изписване на фирмата на дружеството искател, а именно Sakar Trading, Ltd., до което присъства знакът . Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че по делото е безспорно установено, че Сакар Трейдинг ООД реално е използвал в търговската си дейност нерегистрираните си марки с вх. 149732 САКАР, словна и марка с вх. 149733 СК, комбинирана, в качеството им на знаци, обозначаващи стоките водопроводни кранове за тръби" от клас 11 на МКСУ преди датата заявяване на атакуваната марка - 28.06.2012 г, Счел е, че Тотим ООД не може да се позовава на преждеползване и от други лица, включително и свое такова, тъй като неговото качество в производството е на притежател на регистрирана марка, считано от датата на подаване на заявката - 28.06.2012 г. Съдът е изложил, че представените и приети в съдебното производство доказателства не променят този извод. Доказателствата под номера 1,2,3,4, както и от 9 до 23, приложени към жалбата, са ирелевантни за спора, тъй като могат да установят евентуално ползване на регистрираната от Тотим ООД марка, след датата на подаване на заявката - 28.06.2012 година. Доказателството под номер 5 (митническа декларация и придружаващите я фактура и сертификат за произход (Китайска Народна Република) и доказателството под номер 8 (сертификат за техническо изпитване) не съдържат посочване на наименованието СК Сакар или графичното означение на марката. Те установяват, само търговска дейност на Тотим ООД със стоки от клас 11 МКСУ, но не и използване на този тип стоки под конкретен търговски знак. По отношение на доказателствата под номера 6 и 7 (снимки на спирателни вентилф и техните опаковки, чертеж на спирателен вентил и договор от 2010 г., с превод на български език) съдът е посочил, че снимките и чертежът не са свързани със споразумението. В последното няма препращане към тях, нито съдържа клауза за произвеждане на продуктите под марката . По изложените съображения съдът е счел, че постановеното решение на председателя на ПВ се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. АССГ е посочил, че съгласно чл. 36, ал. 3, т. 1, регистрацията на марка се заличава и когато марката е регистрирана в нарушение на чл. 12 ЗМГО. Правилно съдът е приел, че фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО включва: 1) нерегистрирана марка, използвана от молителя; 2) подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3) действително използване на нерегистрираната марка в търговската дейност на територията на страната, осъществявано от искателя; 4) начална дата на действително търговско използване на нерегистрираната марка, която е по- ранна от датата на подаване на процесната марка (в случая 28.06.2012 г.), като действителното търговско използване на нерегистрираната марка следва да е продължило до датата на подаване на искането за заличаване на регистрираната марка (в случая 06.06.2019 г.); 5) идентичност или сходство между нерегистрираната марка и процесната марка, и идентичност или сходство между стоките/услугите, обект на тези марки, което обуславя възникването на вероятност за объркване на потребителите. Същевременно съдът не е изложил съображения по отношение на част от елементите на фактическия състав, водещ до заличаването на процесната марка, като единствено е посочил, че те са безспорни между страните. АССГ се е съсредоточил единствено до обсъждане на обстоятелството доказано ли е качеството действителен притежател на марката" от искателя в административното, съответно заинтересованата страна в съдебното производство. Наред с това, при постановяване на решението си, съдът не е обсъдил доказателствата, представени от Тотим ООД в хода на административното производство. Видно от данните по делото от дружеството са представени над 150 броя фактури издадени в периода януари - юни 2011 г., касаещи осъществени продажби от Тотим ООД, преди датата на учредяване на Сакар Трейдинг ООД и съдържащи нерегистрираната марка. Представени са и 11 броя декларации от търговци партньори на Тотим ООД, касаещи и този период, с изявления, че партньорите на дружеството са закупували от него стоки с марката СК САКАР. Съгласно т. 6 от Методическите указания на ПВ доказателства, установяващи, че нерегистрираният знак е ползван от лице, различно от това, което претендира, че е негов притежател, оборват, а не доказват, титулярството му върху знака. Предвид необсъждането на посочените доказателства постановеното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивираност на съдебния акт. Липсата на мотиви, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК. С оглед изложеното касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да установи и да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, да отговори на доводите и възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената до него жалба, а така също да отговори и на съществените за спора правни въпроси. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение