Решение № 3898 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4382/2016 г.

Решение № 3898 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4382/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП и на "ПД Енерджи груп" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "И. А." .№..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Р., против решение № 242/17.02.2016 г. на Административен съд /АС/ - Б., постановено по адм. д. № 1669/2014 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. решението се обжалва в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201400399/24.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 202/16.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., относно определените задължения за ДДС и лихви във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури с номера 26/27.02.2012 г. и 55/30.03.2012 г., издадени от "Кварц БГ" ЕООД, и фактура № 1541/30.11.2012 г., издадена от "Делу снейлс БГ" ЕООД, както и в частта на присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер на 497.64 лв. Според касатора решението в оспорената част страда от всички, изброени в чл. 209, т. 3 АПК пороци и твърди, че събраните писмени доказателства не доказват предаване и приемане на стоките, съответно наличието на осъществена облагаема доставка. По отношение на доставките от първия доставчик според него са налице несъответствия между данните във фактурите и транспортните документи. От втория доставчик не са представени фактури за транспорт, експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи и транспортни документи, както и данни за това къде са съхранявани стоките /дъски/ преди осъществяването на доставката, кои са лицата, които са ги натоварили и предали. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "ПД Енерджи груп" ЕООД - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Р. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

"ПД Енерджи груп" ЕООД обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА, относно определените задължения за ДДС в общ размер 12 180 лв. /главница/ и за корпоративен данък в размер на 1 143 лв. /главница/ ведно със съответните лихви, които задължения са определени във връзка с доставките от "Еколес - Тинев" ЕООД. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съществено процесуално нарушение според касатора е отказът на съда да извърши очна ставка между свидетелите И. Т. и С. Т.. Неправилно са преценени според него свидетелските показания на двамата свидетели, както и показанията на другите разпитани свидетели. Неправилно съдът приема, че констатираните нередностите в счетоводството на доставчика оказват влияние върху правото на данъчен кредит на получателя. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, а при констатиране на допуснати съществени процесуални нарушения, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Бургаския административен съд като валидно и допустимо. Решението е постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК при допустимо оспорване на частта от РА, потвърдена с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК.

I. Относно материалната законосъобразност на решението и твърдените съществени процесуални нарушения във втората касационна жалба /в първата такива не се сочат/:

1. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1302404/29.10.2013 г., издадена от компетентен орган - Д. И. В. на длъжност началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол", съгласно заповед № РД-6/02.01.2013 г. на директора на ТД на НАП изп. директор на НАП, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Същата има изискуемото по чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. Със следващи ЗВР, издадени от същия орган е продължен срокът за извършване на ревизията. РА № 201400399/24.04.2014 г. е издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б. - Д. И. В., възложил ревизията, и от А. Т. М. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, притежаващи материална компетентност съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. С оглед така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК, и към него е приложен ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК.

1. Настоящият касационен състав намира решението на АС - Б. за правилно и законосъобразно в частта му, в която е отменен РА относно отказаното право на приспадане на ДДС по фактура № 1541/30.11.2012 г., издадена от "Делу снейлс БГ" ЕООД. След преценка на представените в хода на ревизионното производство документи от ревизираното дружество и от доставчика съдът е обосновал верен извод за наличието на осъществена облагаема доставка на стоки /дъски/, по която стоката е получена. Представените две товарителници с дати 29.11.2012 г. и 30.11.2012 г. установяват изпращането на описаните в тях видове и количества дъски от доставчика чрез превозвач "Нанатекс" ЕООД, натоварване в гр. С. на ул. "Чепинско шосе" и разтоварване /приемане/ в обект на ревизираното дружество в с. Д., община Н. З., представляващ собствена складова база, и приемо-предавателен протокол от 30.11.12 г. От страна на доставчика са представени още: договор за превоз на товари от 05.05.11 г. с "Нанатекс" ЕООД и свидетелство за регистрация на товарния автомобил, вписан в двете товарителници, рег. № СА 0920 НХ като собствен на "Нанатекс" ЕООД, извлечения от хронологичен регистър на сметка 411 "Клиенти", извлечение от хронологичен регистър на сметка 501 "Каса в лева" и оборотна ведомост за м. ноември 2012 г., установяващи счетоводното отразяване на издадената на жалбоподателя фактура, както и фактура № 1577/13.11.12 г., издадена от "В. Х." ЕООД на "Делу снейлс БГ" ЕООД за доставка на дъски. С писмо от 19.08.15 г., представено в хода на съдебното производство, ТД на НАП - С. потвърждава, че в дневниците за продажби, подадени от "В. Х." ЕООД за данъчния период м. ноември 2012 г., има включени осем фактури, издадени на "Делу снейлс БГ" ЕООД, за доставки на стоки. Към фактурата е приложен фискален бон, издаден от регистрирано на дружеството ФУ, от което са отчитани обороти в процесния период от време според данните в решението на решаващия орган. Органът по приходите не оспорва според мотивите на решението на решаващия орган осчетоводяването на фактурата и получаването на стоките по нея в счетоводството на жалбоподателя, видно от представените счетоводни документи и документи за складови наличности, както и че стоките са вложени в производствената му дейност. Обстоятелството, че доставчикът не е представил приемо-предавателен протокол за получаването на дъските от неговия доставчик и доказателства, че разполага със складова база в гр. С. на ул. "Чепинско шосе", където е натоварена стоката, за да бъде превозена до складовата база на жалбоподателя, както и че не е представил трудови договори на назначени от него работници, които са извършили натоварването, не е основание да се приеме, че доставка не е осъществена, противно на приетото от ревизиращия екип.

1. Решението е правилно и в частта му, в която е отменен РА относно отказаното с него право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от "Кварц БГ" ЕООД. Във връзка с доставката на 960 бр. палети по фактура № 55/30.03.12 г. е представена товарителница от 12.04.12 г. с превозвач жалбоподателя и изпращач доставчика, според която стоката е натоварена в с. С. и разтоварена в с. З. В., община С. в складова база на ревизираното дружество, ползвана под наем, както и пътен лист от същата дата с маршрут с. С. - с. З. В. за товарния автомобил, който е собственост на "ПД Енерджи груп" ЕООД, според представения договор за покупко-продажба от 03.01.12 г. с нотариална заверка на подписите и свидетелство за регистрация. Установено е, че шофьорът С. С. е назначен по трудов договор в дружеството и фигурира в представената щатна ведомост. Същите документи са представени и към втората фактура, но в пътните листове е вписан шофьор П. И., който разпитан като свидетел, потвърждава получаването на палети от базата на "Кварц БГ" ЕООД в с. С., а по делото са налице данни за това, че "Кварц БГ" ЕООД действително разполага със склад за строителни материали и цех в с. С., ул. "С." ..№.... Не се установяват несъответствия между данните от фактурите и останалите документи освен това, че фактурите са издавани няколко дни преди осъществяването на транспорта на стоките и са вписани в пътните листове. Органът по приходите не оспорва според мотивите на решението на решаващия орган осчетоводяването на фактурата и получаването на стоките по нея в счетоводството на жалбоподателя, видно от представените счетоводни документи и документи за складови наличности, както и че стоките са използвани от получателя за осъществени от него облагаеми доставки.

1. Относно доставките от "Еколес - Тинев" ЕООД:

Фактурите, издадени от този доставчик, са подписани от С. Т. като лице, което ги е съставило. Представени са приемо-предавателни протоколи, подписани от същото лице в качеството му на представляващ доставчика и предал стоката, и от шофьорите П. И. и С. С., вписани и в пътните листове. Според приемо-предавателните протоколи стоката е предадена в гр. С., където е натоварена според товарителниците и пътните листове, и разтоварена в с. З. В.. Разпитан като свидетел С. Т. потвърждава, че управител на фирмата според данните в търговския регистър е баща му И. Т., но той я управлява. Потвърждава, че между "ПД Енерджи груп" ЕООД и "Еколес - Тинев" ЕООД са съществували търговски отношения във връзка с продажбата на палети, както и че П. И., С. и св. Г. са идвали в гр. С. и са купували палети в периода м. декември 2012 г. - м. април 2013 г., потвърждава издаването на фактури и касови бонове към тях, тъй като плащането е било в брой. Според него задължение на счетоводителя е да отчита оборотите от ФУ и да подава справки-декларации и няма обяснение за това защо счетоводителят не е изпълнявал задълженията си. Според данните по делото "Еколес - Тинев" ЕООД има регистрирано ФУ на обект, намиращ се в гр. С., ул. "Ш. А." .№.... Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от регистрираното ФУ, но в периода 01.12.12 г. - 30.04.13 г. няма регистрирани обороти от това ФУ, според установеното от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Според данните по делото дружеството-доставчик е дерегистрирано по ЗДДС на 13.03.13 г., но за данъчните периоди от м. декември 12 г. до м. март 13 г. е подавало нулеви справки-декларации по ЗДДС. С. Т. заявява, че той е подписал всички приемо-предавателни протоколи, фактурите и товарителниците за "изпращач", както и че до м. май 2013 г. дружеството е осъществявало дейност, свързана с производство на палети, които са се съхранявали в наета база в с. С.. За целта са купували дървесина от горските стопанства и са участвали в търгове, разполагали са с работници, които са били осигурявани. Разпитан като свидетел по делото И. Т. потвърждава, че е упълномощил сина си С. Т. да го представлява и да работи във фирмата. Той само се е водил собственик, но дейността реално е осъществявана от сина му, поради което той не е издавал фактури и не знае какви фактури са издавани от дружеството. Преди дружеството е осъществявало дейност, свързана с производство на палети, но сега вече не работи. Искането за представяне на писмени обяснения и документи от данъчните органи е получил лично и се е подписал при получаването му. За да отговори на искането, заедно със сина си са проверили при счетоводителя и той им е казал, че посочените в него фактури не са издавани на "ПД Енерджи груп" ЕООД. След това той лично е проверил папките и не е открил исканите фактури. Затова е дал отговор в този смисъл и се е подписал.

Съдът е приел, че с оглед дадените обяснения от управителя на дружеството - доставчик, според които не са издавани процесните фактури и такива в счетоводството не се откриват, както и поради липсата на счетоводна отчетност, въз основа на която да се установи извършвана производствена дейност, отчитани разходи за нея в т. ч. за покупки на материали, складова наличност, разходи за труд и др. разходи за дейността, осъществени плащания по доставките, не може да се приеме, че представените документи доказват осъществени доставки. За да откаже извършването на очна ставка между двамата свидетели С. Т. и И. Т., съдът се е мотивирал с липсата на съществени противоречия в техните показания.

Настоящият касационен състав намира, че отказът на съда да постанови извършването на очна ставка по реда на чл. 174 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК не представлява съществено процесуално нарушение. Показанията на двамата свидетели не съдържат различия, налагащи нейното извършване. От една страна се установява от показанията на свидетеля С. Т., че той именно е съставил фактурите, представени от жалбоподателя, и той е подписал приемо-предавателните протоколи и товарителниците в качеството му на представляващ дружеството - доставчик, както и че именно той е осъществявал управлението на дружеството вместо баща си. От друга страна бащата И. Т. потвърждава, че е упълномощил сина си С. Т. да го представлява и да ръководи фирмата. Той само се е водил собственик, но дейността реално е осъществявана от сина му, поради което той не е издавал фактури и не знае какви фактури са издавани от дружеството. След извършена от него проверка при счетоводителя и в наличните счетоводни документи не е открил фактурите, издадени на жалбоподателя. С. И. Т. не отрича извършването на доставки на палети от "Еколес - Тинев" ЕООД в полза на "ПД Енерджи груп" ЕООД. В този конкретен случай се поставя въпросът за това дали непредставянето на фактурите от доставчика и на счетоводни документи, доказващи счетоводно отразяване на тези фактури, съответно наличието на произведени палети в посочените във фактурите количества и неподаването на справки-декларации по ЗДДС от него, както и неотчитането на обороти от ФУ, са основания да се приеме, че липсват осъществени облагаеми доставки. Безспорно непредставянето на счетоводни документи от доставчика, установяващи осчетоводяването на фактурите и разполагаемост със стоките, не обосновава такъв извод, както и когато доставчикът изобщо не е открит на адреса за кореспонденция или адреса на управление, вписан в търговския регистър. Основателен е и доводът на втория касатор, че неизпълнението на задълженията на доставчика, свързани с подаване на справки-декларации по ЗДДС и отчитане на оборотите от ФУ не следва да бъде пречка само по себе си за упражняването на правото на данъчен кредит на получателя, освен ако не е свързано със злоупотреба, осъществена от доставчика, за която получателят е знаел или е трябвало да знае. Данни за наличие на такова знание по делото не са налице. Въпросът за това дали дължимият ДДС за доставката е внесен от доставчика в държавния бюджет, е без значение за правото на приспадане на получателя. /виж т. 40 от решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Не се твърди от данъчната администрация, че стоките изобщо не са получени и не са използвани за осъществяването на следващи облагаеми доставки от жалбоподателя, а напротив видно от изложените в решението на решаващия орган мотиви този факт не се оспорва. Твърди се само, че не е достатъчно стоките да са доставени, а е необходимо да са доставени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури /стр. 9/. Както беше посочено по-горе, въпросът за това дали стоките са получени от посочения във фактурата доставчик, при положение че не се оспорва получаването им като факт, се поставя, когато са налице данни за това, че получателят с измамна цел прикрива действителния доставчик или сам е произвел стоките, а такива данни в случая не са представени от данъчната администрация. /Виж в този смисъл решение на СЕС по дело C-324/11 от 6 септември 2012, т. 49 и т. 50/.

Изложеното налага извод за това, че втората касационна жалба е основателна и решението на първонистанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против частта от РА относно отказано право на приспадане по фактурите, издадени от "Еколес - Тинев" ЕООД, съответно не са признати разходите по тези фактури, и във връзка с това са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО и лихви за забава, като неправилно следва да се отмени. С оглед изхода на спора за първоинстанционното производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 1621.70 лв., а за касационното производство - 1 250 лв.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение