Решение № 12469 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Хамед, гражданин на Египет, подадена чрез упълномощен адв. В. Лилов, срещу решение 3015 от 11.05.2021г., постановено от Административен съд - София град, I отделение, 65-ти състав, по адм. дело 2016/2021г. В касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като погрешно първоинстанционният съд е счел, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, като не са съобразени доказателствата по делото за прилагането на правото на талиона в Египет и заплахите, които грозят А. Хамед. Счита, че неправилно е преценено, че щом семейството му живее вън от опасност, то и той не е в опасност. Развива тезата, че в бежанските адм. производства е обърната доказателствената тежест и е следвало решаващият орган да докаже, че всичко е наред в държавата по произход и в района на местопребиваване на търсещото закрила лице, което не е било сторено нито в административното, нито в първоинстанционното производство. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъдат дадени задължителни указания за предоставяне на хуманитарен статут на А. Хамед. Ответникът Заместник -председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрк. Кушев, който в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила обжалваното решение, което е правилно и законосъобразно постановено при спазване на задължителните материалноправни и процедурни изисквания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като проведеното интервю с чужденеца е видно, че за него не съществуват никакви заплахи за преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., пристигнал е легално в страната ни, като не е арестуван или осъждан е страната си, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според участващия по делото прокурор няма основания и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ, защото по делото липсват доказателства за тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата по последното му пребиваване, а от приложената справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ МС е установено, че в Египет наистина има проблеми, които са свързани с отвличания на цивилни лица в Северен Синай, но те са насочени към православните християни,с оглед на което счита, че на са налице основания за отмяна на съдебния акт и същият следва да бъде оставен в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3015 от 11.05.2021г. е отхвърлена жалбата на А. Хамед, гражданин на Египет, срещу решение 548/15.02.2021 г. на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на жалбоподателя е отказано на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 ЗУБ предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат първостепенният съд е констатирал, че решението е издадено от компетентен орган, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че са изложени фактически и правни основания за неговото издаване, както и че същото съответства на приложимия материален закон и целта му. Първостепенният съд е преценил, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че спрямо А. Хамед не са налице и предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като причините да напусне страната си на произход са проблеми от личен характер, което не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. За чужденеца или семейството му липсват данни да е бил или да са били обект на преследване поради тяхната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Изведено е заключение, че в държавата на произход не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е установил, че в проведеното интервю касаторът е посочил, че в България е пристигнал легално на 23 ноември 2020г., по етническа принадлежност е [етнос], по вероизповедание - [вероизповедание]. Не са спорни обстоятелствата, че в Египет е останало цялото му семейство и причината да напусне Египет е битов конфликт, а именно: възникнал спор с друго семейство, при който е прострелян член на другата фамилия, която след случилото се търсила отмъщение. От интервюто е видно, че А. Хамед не е арестуван; не е съден; не е осъждан; не е влизал във взаимодействие с полицията и властите в Египет; не се занимава с политика; не членува в политически партии и организации; не му е оказвано насилие. При тези вярно установени факти съдът е извел обосновани правни изводи. В мотивите на обжалваното решение правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Ето защо като основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и съобразно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Определящо за установяване на наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца, в която самият той в случая посочва, че не е бил арестуван, съден или осъждан. Първоинстанционният съд е извършил прецизна преценка дали в случая се касае за преследване на расова основа или на религиозна основа и е извел вярно заключение, че бежанската история на жалбоподателя не съдържа твърдения в този смисъл. Не се сочат и основания за преследване поради политически възгледи и поради принадлежност към опредена социална група, доколкото самият чужденец не релевира такива твърдения. При тези данни в мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че не се установяват обстоятелства на осъществено спрямо жалбоподателя преследване поради неговата раса, националност, принадлежност към определена социална група или определена политическа партия, изповядването на определена религия. От събраните по делото доказателства не се установява чужденецът да е бил преследван от някои от субектите по чл. 6 от Директивата, а именно: от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, поради което е формиран обоснован извод, че оспореното решение на ответния адм. орган е законосъобразно, защото в него е направена вярна преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговата националност, политически, религиозни възгледи, социална група и националност. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил и нормата на чл. 9 от ЗУБ при изследване на евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По силата на цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В обжалваното решение е извършена преценка на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В светлината на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото заявителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че същият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ внимателно е анализана информацията, съдържаща се в представената по делото справка с вх. МД704/30.12.2020 г. за актуалната обстановка в Египет, от която може да се формира извод, че положението там не достига до наличието на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. В справката за ситуацията в Египет са посочени проблеми за атаки на терористични организации на полуостров Синай отвличания на цивилни в Северен Синай, някои от които обезглавяват, сектантско насилие срещу египетски християнски копти, като властите разследвали терористичните атаки и предполагаеми извършители. Тези обстоятелства обаче са неотносими към личното положение на жалбоподателя, тъй като според заявените данни от него, той не принадлежи към никоя от засегнатите социални групи, нито се занимава с политическа или правозащитна дейност. В случая, личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Относно оплакването на касационния жалбоподател, че решаващият орган е следвало да докаже, че в държавата по произход всичко е наред, касационният съдебен състав счита, че е без правно основание. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.8 ЗУБ, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Настоящият съдебен състав счита за правилен и законосъобразен извода на административния орган, че заявените от чужденеца лични мотиви за исканата закрила са причини от личен и криминален характер, поради което посоченият от бежанеца мотив да напусне страната си не може да бъде причислен към тези за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл.9, ал.8 ЗУБ. С оглед на това административният орган надлежно е установил фактическата обстановка по делото като е изпълнил задълженията си за пълно проучване на доказателствата и мотивирано е обсъдил невъзможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая не е съобразено приложението на правото на талиона. Правото на талиона, въведено в ранното римско право гласи, че престъпниците трябва да получат като наказание точно онези наранявания и щети, които са нанесли на своите жертви. Според заключението на Генералния адвокат Воt, представено на 7 септември 2010г. по дело С- 261/09, законът на талиона представлява правото или едно от първите ограничения на правото на наказание, ограничавайки санкцията до вредата, нанесена от извършителя на нарушението, в който смисъл е и решение по дело С-467/04. Ето защо касационният съдебен състав намира, че е възможно този принцип все още служи като частична основа за наказания срещу нарушители в някои правни системи, където е признато обичайното право. В наказателната система на Египет обаче правото на талиона не е застъпено и прилагано от страна на официалната власт в държавата, в каквато насока са собствените твърденията на касатора. Както е посочено и в касационната жалба, доказателства, че А. Хамед е реално застрашен от прилагането на правото на талиона липсват. Налице са единствено неговите твърдения в тази насока, които обаче не се подкрепят от останалите факти по делото. Индиция, че е направен опит да се извлекат ползи от това обществено явление е и факта, че чужденецът е пристигнал легално в Република България, като преди това е пребивавал една година в Гърция. Още повече, че семейството му живее на същото място необезпокоявано в страната му по произход към настоящия момент и не е търсило съдействие от полицейските власти в Египет, както е посочил самият бежанец в проведеното с него интервю. Следва да се има предвид, че за чужденеца няма пречка да се установи да живее в друга териториална област в същата държава, различна от тази, в която е възникнал конфликта с фамилията, за която твърди, че го заплашва. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират разноски за касационното производство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,