Решение № 2818 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2015 г.

Решение № 2818 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 2038 от 28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1724 по описа за 2014 г. на Административен съд - Бургас (АСБ), с което Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Бургас е осъдена да заплати на Галин Иванов Стойчев сума в размер на 2354,72 лв., от които 1854,72 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди и 500,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменена като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 70136/9.01.2014 г., издадена от началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, ведно със законната лихва считано от 4.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете са отхвърлени до пълния им предявен общ размер от 12000,00 лв. Наред с това, ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати на Стойчев сума в размер на 394,36 лв., представляваща разноски по делото, а Стойчев е осъден да заплати на ОД на МВР - Бургас сума в размер на 817,26 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Първата касационна жалба е подадена от Стойчев, срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени до пълния им предявен размер и в частта за разноските. Предвид изложеното в жалбата, релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съставът на АСБ не съобразил представените по делото писмени доказателства за възнаграждението на Стойчев за времето преди отнемане на свидетелството му за правоуправление на моторно превозно средство в съвкупност с други писмени доказателства и гласни такива. Необосновано нисък, според касатора, е и размерът на присъдените неимуществени вреди. Доводите, свързани с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответното учреждение, вкл. във връзка с комплектоване на преписката по повод жалбата срещу заповедта за ПАМ не следва да се обсъждат, доколкото Стойчев е претендирал вредите във връзка с отменената заповед за прилагане на ПАМ. Иска се отмяната на обжалваното решение в отхвърлителната исковете част и в осъдителната част относно разноските, които Стойчев е осъден да заплати, и постановяване на такова по същество, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло, както и да се присъдят изцяло направените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд Стойчев не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска отмяната на обжалваното решение в отхвърлителната част. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба ОД на МВР - Бургас не представя писмен отговор и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Втората касационна жалба е подадена от ОД на МВР - Бургас срещу посоченото съдебно решение, в осъдителната му за този касатор част. Твърди се постановяването му при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Според този касатор липсват предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР - Бургас - доказана вреда и причинна връзка. Съдът не е съобразил, че трудовият договор на Стойчев е прекратен по взаимно съгласие. Предвид това, предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан. Неправилно е прието от съда, че твърденията на Стойчев за претърпени неимуществени вреди са доказани с позоваване на показанията на свидетеля Каров - негов процесуален представител в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. Наред с това, съдът не е съобразил възражението срещу размера на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение в осъдителната му спрямо ОД на МВР - Бургас, част. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът ОД на МВР - Бургас не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба Стойчев не представя писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на Стойчев - правилно съдът е определил размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, но разноските е присъдил в нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Становището на прокурора по касационната жалба на ОД на МВР - Бургас е за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Пред състава на АСБ са били предявени от Стойчев обективно съединени искове срещу ОД на МВР - Бургас, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 2000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди и такова в размер на 10000,00 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 4.07.2014 г. Сумите са претендирани като обезщетение за причинените на Стойчев вреди от предприета по отношение на него ПАМ "изземване на свидетелство за управление на МПС", отменена с влязло в сила Решение № 1021 от 12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 333 по описа на АСБ за 2014 г. Неимуществените вреди се претендират заради преживени сериозни притеснения, стрес и душевен дискомфорт като следствие на лишаването му от свидетелство за управление на МПС и заради това, че бил принуден да напусне добре платена и доходоносна работа, а имуществените вреди са претендирани от нереализирани месечни трудови възнаграждения и гарантирани командировъчни пари - месечно трудово възнаграждение за периода м. февруари - м. юни 2014 г. в общ размер на 2320,00 лв. и командировъчни пари за същия период. Първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са допустими и частично основателни. От фактическа страна съдът е приел за установено, че свидетелството за правоуправление на Стойчев е било отнето при връчване на заповедта за ПАМ на 29.01.2014 г., като след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена тя, свидетелството му е било върнато на 8.07.2014 г. Съдът е съобразил, че между "Ян Де Райк Логистикс България" ЕООД, като работодател и Стойчев като работник, е сключен Трудов договор № 738 от 17.07.2013 г. Бил е назначен на длъжност "Шофьор на товарен автомобил (международни превози)", при договорено основно трудово възнаграждение в размер на 414,00 лв. месечно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 12% в размер на 49,68 лв. С молба от 7.02.2014 г., подадена от Стойчев до работодателя му, той е поискал да ползва неплатен годишен отпуск в размер на 15 работни дни, считано от 10.02.2014 г. до 28.08.2014 г. Със Заповед № 544 от 19.03.2014 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ, по взаимно съгласие на страните, е прекратено трудовото правоотношение на Стойчев, считано от 19.03.2014 г. На 16.07.2014 г. е сключен нов трудов договор между ищеца и същия работодател, при условия аналогични на тези по предходния трудов договор. При така установеното от фактическа страна, съставът на АСБ е приел, че са налице всички елементи за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на ПАМ № 70136 от 9.01.2014 г., издадена от началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, която е отменена по съдебен ред с влязло в сила Решение № 1021 от 12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 333/2014 г. по описа на АСБ, вреда и причинна връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и постановената незаконосъобразна заповед. Направил е извод, че доколкото в периода 29.01.2014 г. - 7.07.2014 г., с отнемане на свидетелството му за управление на МПС, Стойчев фактически е бил лишен от възможността да изпълнява трудовите си задължения по сключения от него трудов договор и полагащото му се трудово възнаграждение, той безспорно е претърпял имуществени вреди в размер на полагащото му се основно и допълнително трудово възнаграждение. Направените от процесуалния представител на ответника и представителя на Окръжна прокуратура - Бургас възражения, че трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие са счетени за неоснователни, като съдът е отчел и това, че след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прилагане на ПАМ, ищецът е сключил Трудов договор № 923 от 16.07.2014 г. със същия работодател и при същите условия. По тези съображения съдът е намерил предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди от неизплатено основно и допълнително трудово възнаграждение за основателен за размера на 1854,72 лв. (сбора от основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април, май и юни 2014 г.), през които лицето е било лишено от възможността да управлява МПС и престира труд по сключения от него договор, ведно с лихвите върху тази сума считано от 4.07.2014 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта до окончателното изплащане на сумите. В останалата част до 10000,00 лв., тоест за 8145,28 лв. е намерил исковата претенция за неоснователна. Като се е позовал на чл. 215 КТ и чл. 12 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, съдът е приел, че командировъчните пари се изплащат на работника не като трудово или друго възнаграждение, а представляват обезщетение за извършените от него разходи по време на командировката. Доколкото Стойчев през процесния период не е изпълнявал трудовите си задължения като международен шофьор и не е бил в командировка, не му се дължат и командировъчни пари. Исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 2000,00 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди е преценена като частично основателна до размера на 500,00 лв. За да приеме това първоинстанционният съд се е позовал на събраните гласни доказателства на свидетеля Сава Каров, съгласно които ищецът е бил много притеснен и изнервен от отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, което е довело до прекратяване на трудовия му договор. Намерил е, че от свидетелските показания на Каров, който бил негов адвокат и имал непосредствени впечатления относно душевното и емоционално състояние на Стойчев било установено, че ищецът в резултат на отнемане на свидетелството за правоуправление е преживял притеснения и неудобства, като е съобразил и факта на оставане без работа. По тези причини съдът е приел, че Стойчев е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед за лишаване от право да управлява МПС. С оглед разпоредбата на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът е определил обезщетение по справедливост в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.07.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За определяне на размера съдът е взел предвид времето, през което ищецът е бил лишен от правото да управлява МПС, последиците от лишаването, както и че веднага след отмяна на заповедта той е започнал отново работа, която се е наложило да напусне. Исковата претенция в останалата й част до предявения размер от 2000,00 лв., като неоснователна, е отхвърлена от съда. Наред с това, с оглед частичната основателност на предявените искове съдът е приел, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 394,36 лв., а в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 817,26 лв. Решението е неправилно в осъдителната част и в частта за разноските, и правилно като резултат в останалата част. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение заповед за прилагане на ПАМ. Необосновано на доказателствата по делото обаче съставът на АСБ е приел, че по делото е установено и доказано наличието на останалите предпоставки с оглед осъждането на ОД на МВР - Бургас да заплати на Стойчев обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с така отменената като незаконосъобразна заповед. Необосновани са изводите на съда, че е налице причинна връзка между твърдените имуществени вреди, представляващи неполучено трудово възнаграждение и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ. Обосновано на съдържанието на Заповед № 544 от 19.03.2014 г. на изпълнителния директор на "Ян Де Райк Логистикс България" ЕООД съдът е отчел, че трудовото правоотношение на Стойчев е прекратено по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. При така установеното досежно основанието за прекратяване на трудовия договор, неправилно съдът е игнорирал този факт, като е съобразил невъзможността лицето да управлява моторно превозно средство към този момент заради отнетото свидетелство за правоуправление и сключването на нов трудов договор между същите страни след отмяната за цитираната заповед. Предвид вписаното основание за прекратяване, недоказано се явява твърдението на Стойчев, че причината е отнетата възможност на служителя да изпълнява трудовите си задължения поради наложената му ПАМ. Фактът на прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това се установява само чрез надлежен писмен документ, на който не могат да бъдат противопоставени предположения, както е процедирал съдът. Не са приобщени доказателства, за да се направи заключение, че оставането без работа и претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за прилагане на ПАМ. По тези съображения, според настоящия състав, съдът неправилно е уважил предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за сумата от 1854,72 лв., ведно с лихвата, считано от 4.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, предвид което решението, в тази част като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като искът е недоказан, той следва да се отхвърли. Не е налице пряка причинна връзка между претендираните имуществени вреди и отменената заповед за прилагане на ПАМ. В този смисъл касационната жалба на ОД на МВР - Бургас, в тази част досежно присъденото обезщетение за имуществени вреди е основателна. Предвид гореизложеното, неоснователна е касационната жалба на Стойчев срещу обжалваното решение, в отхвърлителната му част относно претендираното обезщетение от неполучени командировъчни пари. Правилен е изводът на съда за неоснователност на иска за обезщетяването им, поради което решението в тази част следва да остане в сила. Основателна е касационна жалба на ОД на МВР - Бургас срещу обжалваното решение и в частта, с която този касатор е осъден да заплати на Стойчев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500,00 лв., респективно неоснователна е тази на Стойчев срещу решението, в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 500,00 лв. до предявения размер от 2000,00 лв. Твърденията на Стойчев за претърпени неимуществени вреди, въведени с исковата молба са за преживени сериозни притеснения, стрес и душевен дискомфорт от него като следствие на лишаването му от свидетелство за управление на МПС, заради което е бил принуден да напусне добре платена и доходоносна работа. За установяването им са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Каров, негов процесуален представител в хода на съдебното производство за отмяна на ПАМ. Въз основа на свидетелските показания първоинстанционният съд е приел, че ищецът е бил много притеснен и изнервен от "лишаването", което е довело до прекратяване на трудовия му договор. Приел е за установено и доказано по делото, че в резултат на отнемане на свидетелството за правоуправление е преживял притеснения и неудобства. Макар правилно съдът да е отчел, че свидетелят Каров е имал непосредствени впечатления относно душевното и емоционално състояние на Стойчев, съставът на АСБ неправилно е приел, че по делото са установени и доказани преживени сериозни притеснения, стрес и душевен дискомфорт от това лице като следствие на лишаването му от свидетелство за управление на МПС, заради което е напуснал добре платена и доходоносна работа. При разпита от съда свидетелят установява, че Стойчев е бил притеснен "...първо, че се прекратява трудовият договор", прекалено изнервен, посещавал го е един - два пъти седмично с различни идеи с оглед ускоряване на "нещата", като случилото се му се отразило "...доста неприятно като ситуация". Така установеното не дава основание да се направи извод за основателност на претенцията на претърпени неимуществени вреди, в това число частична. Относно основанието (причините) за прекратяване на трудовия договор между Стойчев и неговия работодател по - горе беше взето становище. Не става ясно въз основа на какви факти, различни от загубата на пари, свидетелят прави извод, че Стойчев е бил притеснен и прекалено изнервен, както и това, че случилото му се е отразило доста неприятно като ситуация. Както се прие по - горе, по делото не е установено и доказано, че Стойчев е загубил пари като следствие на отменената заповед за прилагане на ПАМ, а посещението при адвоката във връзка с воденето на едно дело е естествено поведение за всяко лице. Креативността на лицето във връзка с предприемане на действия пред административния орган не установява също така твърдените неимуществени вреди. Притеснението и прекалената изнервеност, за които споменава свидетелят са квалификации за поведението на Стойчев, които не обвързват съда да приеме, че са следствие на отменената заповед за прилагане на ПАМ, доколкото не са установени от свидетеля конкретни проявления на неговото поведение (факти), освен посещенията при адвоката. Неизяснено е останало и поведението и емоционалното състояние на лицето преди отнемане на свидетелството му за управление. Освен това, оставането в неплатен отпуск именно заради отнетото свидетелство за управление не е установено по делото, тъй като са приобщени само молби за разрешаване на такъв отпуск, в които такава причина не е посочена. Не е представена и заповед на работодателя или друго доказателство, въз основа на което да се направи такъв обоснован извод. Изложеното дава основание да се приеме, че твърденията за претърпени неимуществени вреди от Стойчев са недоказани и изцяло неоснователни - не е доказана претърпяна вреда и причинна връзка на твърдените вреди с отменената заповед. Вярно е съждението на състава на АСБ, че фактът "... на оставане без работа, неминуемо води до притеснения на лицето и негативни емоции, доколкото то е поставено в ситуация в която трудно да покрива ежедневните си разходи, съответно ситуация на неизвестност до кога ще е в невъзможност да упражнява трудова дейност свързана с управление на МПС, както и да управлява такова за лични нужди", но в настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел доказване на твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между тях и отменената заповед. Решението, в частта, в която ОД на МВР - Бургас е осъдена да му заплати 500,00 лв. за тяхното обезщетяване следва да се отмени, като искът се отхвърли за тази част, а в останалата част, в която искът е отхвърлен до претендирания размер, решението е правилно и следва да остане в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Основателно е възражението на представителя на прокуратурата, основано на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ. Предвид изхода на спора по касационните жалби обаче, Стойчев следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,