Решение № 12945 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 168/23.05.2023 г. на Старозагорския административен съд, III състав, постановено по адм. д. 868 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен по жалба на В. Василев, действащ и като ЕТ "Евлихиния - В. Василев", РА Р - 16002422001369 - 091 - 001/04.10.2022 г., издаден от И. Кръстев, на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и от Т. Кабашки, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 591/25.11.2022 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив, с който са установени задължения на ЕТ "Евлихния - В. Василев" по ЗДДС за периода от 01.12.2016 г. до 05.07.2021 г. в размер на 47507,82 лв. - главница и 14 273,05 лв. - лихва. В полза на В. Василев са присъдени разноски в размер на 5350 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Счита, че РЛ е трябвало да издаде фактура за извършени продажби на услуги - отдаване под наем на недвижимо имущество, т.к. ФЛ е вписано в качеството му на едноличен търговец и е регистрирано по ЗДДС. Ревизираното лице получавало регулярно през целия ревизиран период приходи от имотите, дадени под наем, които са описани като доставки на услуги по смисъла на чл.8 ЗДДС. В РА цитираната независимата икономическа дейност е определена и като търговска, осъществена на територията на РБ, т.е. реализирани са облагаеми доставки в хипотезата на чл.12, ал.1 ЗДДС. Ревизията е извършена по особения ред на чл.122 ДОПК, респ. данъчната основа за облагане с ДДС е изчислена като сборът на получените наемни вноски/помесечно, са разделени пропорционално на притежаваните части от имота за всички ФЛ - собственици (РЛ и неговата съпруга). Според касаторът, заключението по ССчЕ не опровергава констатациите на приходните органи. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, на насрещната страна. Ответникът по КЖ - В. Василев, притежаващ [ЕГН], с ЕТ "Евлихния - В. Василев", с [ЕИК], е оспорил жалбата с доводи, изложени в писмен отговор и поддържани в писмена молба. Претендира разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима и неоснователна. По делото е установено следното: В. Василев е вписан като ЕТ "Евлихния - В. Василев" с решение на ОС - Стара Загора по ф.д. 3996/1990 година. Едноличният търговец е регистриран и по ЗДДС, считано от 27.01.2009 г., дерегистриран е на 01.09.2009 г. и пак е регистриран на 01.04.2010 година. Лицето е прекратило регистрацията си по ЗДДС на 15.07.2021 година, като за данъчните периоди, предмет на настоящата ревизия, РЛ е подавало нулеви СД по ЗДДС. През ревизирания период В. Василев е отдавал под наем магазин за хранителни стоки със застроена плок 475 кв. м., находящ се в гр. Стара Загора, [жк] на основание договор за наем, сключен на 01.05.2013 година и анекс от 26.01.2018 година. Първоначалният договор е бил сключен от съсобствениците В. Василев и неговата майка Д. Недялкова, в качеството им на наемодатели, със "Сибиес" ООД - наемател. Плащанията са постъпвали по банкова сметката на В. Василев и майка му. Д. Недялкова е починала на 31.12.2017 година, до която дата разпределението на квотите в съсобствения имот е било - 1/10 ид. ч. за В. Василев и 9/10 ид.ч. за Д. Недялкова. В. Василев е единствен наследник на Д. Недялкова. Със сделка, оформена в нот. акт 30, том. I, рег. 269, дело 18 от 22.01.2018 г. В. Василев е дарил на съпругата си Т. Василева 1/10 ид. част от магазина за хранителни стоки. На 26.01.2018 г. е сключен анекса към първоначалния договр за наем на имота. Приходните органи са счели, че В. Василев е ДЗЛ, извършващо независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 ЗДДС, като отдаването под наем на процесния имот попада в хипотезата на чл.9, ал.1 ЗДДС. Прието е, че доходите от наеми са доставки с периодично изпълнение,данъчното събитие е определено съгласно текста на чл.25, ал.4 ЗДДС. Според ревизиращия орган, на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли - аргумент, изведен от нормата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС. Данъчнозадълженото лице обаче, не е издавало фактури за получените доходи от наем, не е начислявало ДДС, макар да е заплащало данък за получени доходи по ЗДДФЛ. Поради това е преценено, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по нея и са налице данни за укрити приходи или доходи. Връчено е уведмление по чл.124, ал.1 ДОПК и е извършен анализ по чл.122, ал.2 ДОПК. В РД са описани в таблична форма установените задължения по ЗДДС за периодите - общо в размер на 47 507,82 лева и лихвите по чл.175 ДОПК - 14 273,05 лева. Административният съд е приел, че РА е валиден административен акт, издаден в писмена форма при спазени процесуални правила., но е материално незаконосъобразен. Обсъдил е легалното определение за независима икономическа дейност, съдържащо се в чл.3, ал.2 ЗДДС, разпоредбата на чл.9, параграф 1 от Директива 112/2006/ЕО на Съвета от 28. ноември 2006 година относно общата система на ДДС. Счетено е за безспорно, че РЛ е отдавало под наем недвижим имот през периода 2016 - 2021 година, и че е регистрин в качеството на ЕТ съгласно чл.56 ТЗ. Съдът е разгледал дефиницията за търговско предприятие, съдържаща се в чл.15, ал.1 ТЗ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и се е позовал на приетото в ТР 2/2001 г. на ОСГК на ВКС за да направи извод, че доходите от наем на съсобствен или личен имот или в режим на СИО, който не е включен в предприятието на търговеца, не са предмет на облагаеми доставки, защото не са част от дейността на ЕТ. В случаят наемните договори са сключени от ФЛ за недвижим имот, който не е включен в предприятието на търговеца, доходите от наем са декларирани по ЗДДФЛ и за тях е заплатен съответния данък. В счетоводството на ЕТ не са осчетоводени приходи от даването на имота под наем, нито пък разходи, свързани с имота. Административният съд се е позовал също така на Решение на СЕС по дела С - 180/00 и С - 181/10, че понятието ДЗЛ се определя във връзка с понятието за икономическа дейност; според т.36 обикновеното упражняване на правото на собственост на неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. Съдът се е мотивирал, че определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл.9, параграф1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. СЕС е изброил като такива действия благоустройствени мероприятия в имота и използването на изпитани средства за пускане на пазара, които не се вписват в действията по управление на лично имущество. Административният съд, съобразявайки обстоятелството, че имота не е включен в търговското предприятие на ДЗЛ, е направил извод, че този имот е запазил статута си на лично имущество, което в случая е изключено от системата на облагане с ДДС. Още повече, че приходите от наем не са свързани с дейността на ЕТ и не са осчетоводени в него. С тези съображения, съдът е отменил РА. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение изцяло споделя неговите подробни и правно издържани мотиви, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Спорът по делото е правен и е свързан с квалифициране на дейността, съставляваща отдаването под наем с процесния имот. Обосновано административният съд не я е определил като независима икономическа дейност, имаща за последица извършване на облагаеми доставки за които се дължи ДДС. Този извод се подкрепя от установените по делото факти и обстоятелства, свързани със статута на имота като лично имущество на В. Василев. Имотът не е включен в търговското предприятие на ЕТ, видно от неоспореното заключение на в.л. Ангелов, приходите и разходите от наемната дейност не са отбелязани в неговото счетоводство. Не е установено В. Василев да е извършил действия, отличаващи се от тези по управлението на личното му имещуство. Доходите, получени от тази дейност са обложени с данък по ЗДДФЛ, въз основа на подадени декларации по чл.50 ЗДДФЛ, който данък е заплатен от В. Василев. Събрани са и гласни доказателства, че през последните 10 години В. Василев не е осъществявал търговска дейност. Основателно е и възражението на пълномощника на РЛ, че то би достигнало облагаем оборот през м.август 2018 г., а в РА е направено облагане за пероид от м.12.2016 година. При така установените обстоятелства липсват основания за извършване на ревизия по реда на чл.122 и сл. ДОПК, вследствие на което административният съд законосъобразно е отменил РА. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство ответникът по касация не е доказал разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение