Решение № 7135 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12953/2014 г.

Решение № 7135 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12953/2014 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Н. В. М. от гр. П. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на определение № 91 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 259/2014 г. на Административен съд - П., с което е оставено в сила определение № 1 от 28.02.2014 г. по гр. дело № 4917/2013 г. на Районен съд П., с което е прекратено производството по жалбата на Н. М. против решение № 4658/17.11.1994 г. на Общинска служба по земеделие - гр. П.. В искането се развиват подробни съображения за неправилност на атакуваните съдебни актове, като се твърди, че срокът за обжалване на решението на ОСЗ - П. е спазен, тъй като видно от обратната разписка пощенското клеймо е от 9.07.2012 г. Смята за ново обстоятелство факта, че по делото не е пришит представения от него препис на решението на ОСЗ, а друг такъв с различно съдържание и по този начин е нарушено правото му на защита. Моли, да се отменят атакуваните определения и да се върне делото за продължаване на съдопроизводството. Ответните страни - Общинска служба по земеделие - гр. П. и кмета на община П. редовно призовани не се явяват и не вземат становище по искането. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила определение № 91 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 259/2014 г. на Административен съд - П., е оставено в сила определение № 1 от 28.02.2014 г. по гр. дело № 4917/2013 г. на Районен съд П., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост. От фактическа страна се установява, че първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Н. В. М., в качеството й на наследник на М. В. Ш. срещу решение № 4658/17.11.1994 г. на Общинска служба по земеделие - гр. П., в частта му с която е отказано възстановяването на правото на собственост на нива с площ от 3 дка, Х категория, находяща се в землището на с. Б., местността "С.", поради наличието на мероприятия, които са пречка за възстановяване на собствеността: "застроено-лагер". По обжалването първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е била уведомена и е разполагала с обжалваното решение на ОСЗ към дата 28.01.2009 г., поради което подадената от нея жалба на 9.07.2012 г. е процесуално недопустима като просрочена и на това основание производството по делото е прекратено. Административен съд П., в производство по чл. 234 и сл. от АПК с определение № 91 от 25.04.2014 г., чиято отмяна се иска е оставил в сила определението на районния съд, като е приел, че определение № 1 от 28.02.2014 г. по гр. дело № 4917/2013 г. на Районен съд П. е правилно. Приел, че по делото е безспорно установено, че към дата 28.01.2009 г. жалбоподателката е узнала за постановения административен акт - решение № 4658/17.11.1994 г. на Общинска служба по земеделие - гр. П., видно от приложената по делото кореспонденция между нея и ОСЗ П. с крайна дата 25.06.2010 г. Административният съд е приел, че макар и да липсват доказателства за съобщаването на решението на ОСЗ, то еднозначно е установено, че жалбоподателката е узнала за него, поради което производството по гр. дело 4917/2013 г. е прекратено правилно, тъй като жалбата е била недопустима. С искането за отмяна са представени копия на писмени доказателства: решение № 4658/17.11.1994 г. на Общинска служба по земеделие - гр. П., препис от 12.11.2009 г и препис от 25.04.2012 г. и препис от 25.06.2012 г. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, респ. определението в случая е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни в производството по делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените писмени доказателства не представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да не са били известни на страната и да са от съществено значение за изхода на процеса. Представените преписи от решението на ОСЗ са с дата преди влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска и са били известни на страната. Представените доказателства не променят фактическите констатации, както и направените правни изводи на съдилищата при постановяване на техните определения. Искателят е следвало да положи грижа за добре водене на процеса и да попълни делото с относимите доказателства. Върху приложените преписи е извършена саморъчна отметка за вярност с оригинала и подпис от жалбоподателката. Това опровергава твърденията на заявителя в настоящото отменително производство, че не е получил решението, на ОСЗ. При тези данни по делото, съдът намира, че писмото по никакъв начин не е новооткрито за страната писмено доказателство Искателят е посочил като отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно който съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретният случая решаващата съдебна инстанция е била сезирана с жалба на искателя, по която е образувано съдебно производство, по което е постановено определение в закрито заседание, а определение № 91 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 259/2014 г. на Административен съд - П. е постановено в производство по частна жалба на процесуалния представител на искателя - адв. Н.. При тези данни правата на искателя в производствата са надлежно упражнени и същият е могъл да се защити, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в определение № 91 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 259/2014 г. на Административен съд - П., с което е оставено в сила определение № 1 от 28.02.2014 г. по гр. дело № 4917/2013 г. на Районен съд П., на посочените основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение