Решение № 9270 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2015 г.

Решение № 9270 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2015 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от П. Л. И. и община В. Т. срещу Решение № 274 от 15.07.2015 г., постановено по адм. дело № 112/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т. П. Л. И. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за причинени неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 150 лева до 7 500 лева, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в тази част, като вместо него съдът да постанови друго, с което се уважи исковата му претенция изцяло и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции. О. В. Т. обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева и неимуществени вреди в размер на 150 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и да заплати разноски по делото. Изложени са съображения, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му в тази част и отхвърляне на предявените искове изцяло, както и присъждане на разноските за двете инстанции - юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по искова молба на П. Л. И. срещу община В. Т., с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявил иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 7 500 лева. Искът се основава на отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 182/12.08.2013 г., издадено от кмета на община В. Т. Твърди в исковата молба, че вследствие отменения акт е претърпял имуществени вреди, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в съдебното производство по отмяна на наказателното постановление, както и неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на достойнството на ищеца като човек и гражданин, накърнени са честта, доброто му име и известността му в обществото. Последният е изпитвал силно притеснение и срам, че е нарушител, който ще бъде наказан за неспазване на законите, както и страх, че ще затворят ресторанта му, което е оказало отражение върху самочувствието му и е довело до отчуждение и изолация. От събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 29.06.2013 г. около 23:30 часа екип от полицейски служители на РУ "Полиция" - В. Т. са посетили заведение "П. П. М.", находящо се в гр. В. Търново, ул. "Т. Б.". Проверката е проведена по сигнал на граждани за силна музика, която пречи на живущите наоколо. Пристигайки на място, полицейските служители са установили, че действително в заведението има жива музика - пеела е певица с озвучаване с музикални уредби. Това обстоятелство било лично възприето от проверяващите, а децибелите на звука не били измерени със специален уред. На ищеца бил съставен АУАН за това, че в качеството му на управител на ресторант "П. П. М." е допуснал звученето на висок тон на жива музика в заведението, с което пречи на живущите да почиват. Въз основа на този АУАН кметът на община В. Т. е издал процесното Наказателно постановление № 182 от 12.08.2013 г., с което за нарушение на чл. 3 от Наредба № 1 за обществения ред на община В. Т. на П. Л. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Защитата на П. Л. И. пред Великотърновския районен съд (ВТРС) е осъществена от адв. П. П., за което по НАХД № 1507/2013 г. на ВТРС е приложено пълномощно от 26.08.2013 г. и договор за правна защита от същата дата с предмет правна защита и съдействие пред ВТРС във връзка с обжалване на наказателно постановление на кмета на община В. Т., като в договора за тази услуга е уговорено и удостоверено като платено в брой възнаграждение от 500 лева. Наказателното постановление е отменено с Решение № 948 от 19.12.2013 г. по НАХД № 1507/2013 г. на ВТРС. Съдът е разпитал поисканите от ищеца свидетели и е кредитирал техните показания относно претърпените неимуществени вреди. С обжалваното решение административният съд е уважил иска за пълната сума относно претендираните имуществени вреди в размер на 500 лв. и за част от сумата относно неимуществените вреди, а именно за 150 лв. За останалата част от претендираните неимуществени вреди за горницата от 150 до 7 500 лв. искът е отхвърлен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразен акт, от който в пряка причинна връзка произтичат установени по делото причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за правна защита и съдействие в съдебното производство по отмяна на наказателното постановление и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, напрежение и притеснение, промяна в поведението. По отношение на неимуществените вреди, съдът е приел, че освен, че са установени от свидетелските показания, то е житейски нормално ищецът да изпита безпокойство, притеснение и напрежение при положение, че е подложен на административнонаказателно преследване. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорността на общината, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, незаконосъобразни действия и/или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия и/или бездействия и настъпилата вреда. При разглеждане на делото административният съд не е допуснал твърдяните и от двамата касационни жалбоподатели нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на страните не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд. Относно приложението на материалния закон съдът не е допуснал нарушения при разглеждане на претенцията за имуществени вреди. В случая е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен акт, издаден при изпълнение на административна дейност, както и останалите предпоставки за възникване на отговорността на държавата - вреди и пряката им причинна връзка с отменения акт. Още в съдебното производство пред районния съд по обжалване на НП е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено адвокатско възнаграждение от 500 лв. и за което има отбелязване, че е платено в брой, следователно безспорно се установяват претърпени вреди, както и пряката им причинна връзка с отмененото НП. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Относно неимуществените вреди, настоящият съдебен състав приема, че претенцията е изцяло неоснователна. По тази претенция е установена единствено първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен акт. Настъпването на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с отменения акт не се доказва. Обезщетение се следва тогава, когато са установени конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен административен акт или установени пред съда незаконосъобразни действия и бездействия при упражнена административна дейност. Върху ищеца е и доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина, посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не се доказват. За установяването им са допуснати и разпитани посочените от ищеца свидетели, чиито показания сочат изнервяне на ищеца поради намаляване на клиентите и спадане на оборота - според свидетелите полицейските органи идвали почти всяка вечер в заведението и присъствието им притеснявало клиентите, които си мислели, че става нещо нередно в заведението. След съставянето на акта, пак имало оркестър в заведението, но свирел само от 20.00 до 23.00 ч. Първо, според тези показания става въпрос за вреди от действия, а не от отмененото НП, второ, тези действия не е установено да са извършени от длъжностни лица от състава на администрацията на ответника - ответникът е община В. Т., а полицейските органи са от състава на РУ "Полиция" - В. Т., трето, самият съд е отбелязал, че описаните по този начин вреди налагат доказване на пропуснати ползи, които са имуществени по своя характер, т. е. не попадат в категорията неимуществени вреди. В тежест на ищеца е да установи неимуществени вреди, произтичащи в пряка причинна връзка именно от отменения акт, което по делото не е сторено. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно в частта му, с която същият е уважен в размер на 150 лева. В тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК. По отношение на присъдените имуществени вреди решението следва да бъде оставено в сила. В частта на разноските обжалваното решение следва да бъде отменено за горницата над 42,50 лв. (четиридесет и два лева и 50 ст.). Последната сума е равна на сбора от сумата от 10 лв. платена държавна такса и 32,50 лв. платено адвокатско възнаграждение, изчислено пропорционално на уважената част от исковата молба. За настоящата инстанция на касационния жалбоподател П. Ц. П. следва да бъдат присъдени разноски от 32,50 лв. платено адвокатско възнаграждение. Предвид това, че касационната жалба на П. Ц. П. е изцяло неоснователна, последният няма право на разноски, съставляващи платената държавна такса в размер от 5 лв. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в полза на община В. Т. разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение