Решение № 11953 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2017 г.

Решение № 11953 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. Ф." ООД, подадена чрез адв. Славов, против решение № 4580/12.04.2017 г. по адм. д. № 9328/2015 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 565/8.07.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-35/2015 г. Според касатора обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са посочени конкретни съображения за неосъществяване фактическия състав на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл. 29 ЗЗК. Иска се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС, IV отделение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решение № 565/8.07.2015 г. на КЗК по преписка № КЗК-35/2015 г. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията моли чрез юрк. Георгиев да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и да бъде оставено в сила решението. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу адвокатското възнаграждение като прекомерно. Ответникът - "Ф." ЕООД, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба и отменителните основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на ВАС, IV отделение е отхвърлил жалбата на "Т. Ф." ООД против решение № 565/8.07.2015 г. на КЗК по преписка № КЗК-35/2015 г. В т. 1 от решението си КЗК е установила извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на "Т. Ф." ООД и наложила имуществена санкция на това дружество, в размер на 3 % от нетните му приходи от продажби за предходната финансова 2014 г., възлизаща на 11 010 лв., а в т. 2) е установила, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК от страна на "Т. Ф." ООД. Определяйки предмета на съдебен контрол съставът на ВАС, IV отделение е приел, че решението на КЗК в частта му по т. 2 не е обжалвано. Предмет на съдебна проверка е била само частта от решение № 565/8.07.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-35/2015 г., с която се установява извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на "Т. Ф." ООД и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 11 010 лв., представляващи 3 % от нетните му приходи от продажби за предходната финансова 2014 г. За да отхвърли жалбата против оспореното решение на КЗК, тричленният състав на ВАС, IV отделение е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Според решаващия състав, за да бъде установено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция регламентирана в чл. 29 ЗЗК е необходимо установяване на три кумулативно посочени предпоставки: наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; нарушаване на "добросъвестната търговска практика" по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗЗК посредством определено действие или бездействие и увреждане или на възможност за увреждане на интересите на конкурентите. В конкретния случай съдът е приел за доказани трите елемента от фактическия състав на забраната по чл. 29 ЗЗК, а именно: 1. "Т. Ф." ООД осъществява стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗЗК, конкретното поведение на дружеството се изразява в използването на отличителен знак с голяма степен на сходство с този на "Ф." ЕООД, както и предприемането на действия по придобиване на права на индустриална собственост върху този знак; 2. поведението на "Т. Ф." ООД изразяващо се в подаване заявка в Патентно ведомство за регистрация на комбинирана марка "Toni", силно наподобяваща /до степен на идентичност/ знака на използваните и наложени отпреди датата на заявката продукти, произвеждани от "Ф." ЕООД е действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика; 3. сходството на двата знака създава реална вероятност от объркване от страна на потребителите, което е предпоставка за увреждане на интересите на наложилия се на пазара конкурент. С оглед характера, степента на нарушението и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание от 3% от общия оборот на дружеството е преценено от съда като законосъобразно, обосновано и справедливо. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Основният касационен довод за неправилно прилагане нормата на чл. 29 от ЗЗК, е неоснователен. Неправилно в касационната жалба се твърди, че не били установени всички елементи от фактическия състав на това нарушение. Както правилно съдът е посочил, за да бъде установено нарушението по чл. 29 ЗЗК трябва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1/ наличие на действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност; 2./ процесното поведение да е в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК; 3/ да е налице увреждане или е възможност от увреждане на интересите на конкурент. Правилно съдът е приел за осъществено нарушението на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. В случая страните не спорят, че "Ф." ЕООД и "Т. Ф." ООД /касатор/ са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, извършващи стопанска дейност, свързана с производство и разпространение на торбички за прахосмукачки на територията на страната, която безспорно ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК. "Ф." ЕООД осъществява продажба на своите продукти, (сред които и торбички за прахосмукачки), на територията на цялата страна от 2004 г., като за известността и налагането на торбички за прахосмукачки с наименованието "Toni" са използвани различни методи за реклама: печатна, външна, телевизионна и чрез Интернет. От доказателствата по преписката е видно, че "Т. Ф." ООД, /касатор в настоящото производство/, е предприело действия по придобиване права на индустриална собственост, подавайки заявка за комбинирана марка "Toni" пред ПВ на 6.02.2012 г. в период, в който дружеството е разпространявало торбички за прахосмукачки "Toni", произвеждани от "Ф." ЕООД /2008 г. - 2014 г./. Това налага извод, че касаторът е бил наясно с наименованието на процесните продукти, наложено от "Ф." ЕООД. Правилно съдът се е мотивирал, че съществува първата предпоставка от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК - наличие на действие във връзка с извършваната от "Т. Ф." ООД стопанска дейност. Конкретното поведение в случая е свързано не само с предприемането на действия по придобиване на права на индустриална собственост върху търговската марка "TONI", но и използването на този отличителен знак, притежаващ голяма степен на сходство със знака на "Ф." ЕООД. Неоснователно в тази връзка е позоваването на касатора на решения на ВАС по адм. д. № 11754/2015 г. и адм. д. № 14487/2013 г. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 ДР ЗЗК "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Противоречие с добросъвестната търговска практика ще е налице, когато един субект нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношение и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. В процесния казус безспорно е установено, че "Ф." ЕООД осъществява продажба на продуктите си, /включително и торбички за прахосмукачки/ от 2004 г., на територията на цялата страна. Дружеството продава своите продукти и на големи търговски вериги като Кауфланд, Билла, Практикер, Пикадили, Технополис и други. Подавайки заявка в ПВ за регистрация на комбинирана марка "Toni", силно наподобяваща знака на използваните и наложени отпреди датата на заявката продукти, със знанието, че именно "Ф." ЕООД обозначава по този начин продуктите си и, че с този им вид ги налага на пазара, касаторът - "Т. Ф." ООД е извършил действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика. С това си поведение "Т. Ф." ООД цели да се възползва и да си присвои отличителността и репутацията, които произтичат от отличителния знак "TONI" на продукти на "Ф." ЕООД, създадени и утвърдени от години на пазара. Още повече, че в периода 2008 г. до месец ноември 2014 г. "Т. Ф." ООД е разпространявало хартиени торбички за прахосмукачки "Toni", произведени от "Ф." ЕООД, без търговските взаимоотношения между двете страни да са били уредени с изричен дистрибуторски договор. Впоследствие, след регистрацията на процесната комбинирана марка, "Т. Ф." ООД е започнало от м. юли 2013 г. да я използва активно в стопанската си дейност за обозначаване на своите собствени продукти - торбички за прахосмукачки. За дружеството- касатор е съществувала изключително добре разработена клиентела, която да бъде използвана в търговията и пласирането на собствените си продукти. "Т. Ф." ООД е трябвало да организира развитието си като производител на идентични продукти, без с това да нарушава законовите права на "Ф." ЕООД. На следващо място, за съставомерността на поведението на нарушителя по смисъла на чл. 29 от ЗЗК, не е необходимо да съществува увреждане. Достатъчно е наличието на възможност от увреждане на интересите на конкурента. Голямата степен на сходство между двата знака, използвани за обозначаване на продуктите на "Ф." ЕООД и "Т. Ф." ООД, създава в случая реална възможност за свързване продуктите на касатора с тези на конкурента и възможност за объркване между "Ф." и "Т. Ф." в качеството им на конкурентни предприятия. Това обуславя риск за търговската дейност на "Ф." ЕООД чрез пренасочване на потребителското търсене и по-добра реализация на продукта на "Т. Ф." ООД на пазара, което води до възможност за по-големи печалби и съответно неправомерно облагодетелстване на касатора - "Т. Ф." ООД за сметка на търговската дейност на "Ф." ЕООД. Налице е и третият елемент от фактическия състав на забраната по чл. 29 ЗЗК. Предвид гореизложеното петчленният състав на ВАС, Първа колегия приема, че постановеното решение не е засегнато от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора, в полза на ответника - Комисия за защита на конкуренцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,