Решение № 10791 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2011 г.

Решение № 10791 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив срещу решение № 1823 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 1362/2010 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменена заповед № З - 2467/12.07.2007 г. на директора на ОД "Полиция" - Пловдив за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 от (отм.) от Закона за българските лични документи на Димитър Борисов Милкотев по отношение на държавите - членки на Европейския съюз и е осъдена дирекцията да заплати на Милкотев сумата от 315 лв. разноски по делото. Излага доводи за неправилност на решението в оспорената част и иска да се отмени. Димитър Борисов Милкотев е подал касационна жалба срещу решение № 1823 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 1362/2010 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З - 2467/12.07.2007 г. на директора на ОД "Полиция" - Пловдив в останалата й част. Претендира да се отмени решението в отхвърлителната част, както и да му се присъдят изцяло направените разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на ОД на МВР - Пловдив и за основателност на касационната жалба на Димитър Борисов Милкотев. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационните жалби са подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пловдив е приел, че оспорената заповед № З - 2467/12.07.2007 г. на директора на ОД "Полиция" - Пловдив за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 от (отм.) от ЗБЛД на Димитър Борисов Милкотев е незаконосъобразна в частта, с която е наложена забрана за напускане на страната и издаване на паспорти или заместващи ги документи по отношение на държавите - членки на ЕС. Счел е, че наложената ПАМ ограничава по недопустим начин свободата на движение на български гражданин и не съответства на правния статус, който жалбоподателят има като гражданин на Европейския съюз. В тази насока е приел, че наложената ПАМ с обжалваната заповед е несъвместима с имащите примат разпоредби на правото на Европейския съюз. Съдът е посочил, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 20078210400008 образувано от частен съдебен изпълнител № 821 с район на действие Окръжен съд - Пловдив за задължения към физическо лице в големи размери. След анализ на доказателствения материал по делото във връзка с имущественото състояние на жалбоподателя Милкотев съдът е приел, че за вземането не е представено надлежно обезпечение, поради което приложената ограничителна мярка е допустима по отношение на държави извън рамките на ЕС. При тези фактически и правни обстоятелства съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно в частта, с която е отменена оспорената заповед на директора на ОД "Полиция" - Пловдив. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на обжалвания административен акт с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. Наложената мярка ограничава свободата на движение на гражданин на Европейския съюз, като е налице несъответствие на разпоредбите от националния закон с нормите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. С чл. 27, § 1 от Директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Правилно съдът е посочил, че налагане на забрана за напускане на страната сочи на мярка в защита на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, което основание не представлява съображение за обществен ред и не попада сред изчерпателно изброените основания в Директива 2004/38. Решението в отхвърлителната част следва да се отмени като неправилно. С Решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, която е аналогична по съдържание на текста на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение, с което да се отмени изцяло оспорената заповед. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР - Пловдив следва да заплати на жалбоподателя Димитър Милкотев направените деловодни разноски пред двете инстанции изцяло в размер на 305 лв., от които 5 лв. държавна такса за настоящата инстанция и 300 лв. адвокатско възнаграждение, представляващи разликата от 300 лв., присъдени с решението на АС - Пловдив до пълния размер направени разноски за един адвокат, съгласно договор за правна помощ от 18.05.2010 г., приложен по адм. дело № 841/2010 г. на ВАС, от 600 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,