Решение № 76 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2018 г.

Решение № 76 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2792/01.03.2018 г., подадена от Н. Й. К. и С. С. К., чрез пълномощника им адвокат И. А., против решение № 32/26.01.2018 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 884/2017 г. по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдено решение № 49/11.04.2016 г. по гр. д. № 388/2015 г. по описа на Районен съд, гр. Н., в частта на последното, с която е отхвърлен иска с правно основание член 124, ал. 1 ГПК, предявен от Н. Й. К. и С. С. К. за признаване за установено по отношение на В. И. В., Е. Г. Т. и "БАНКА ДСК" ЕАД, гр. София, че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на останалата 1/2 идеална част от процесния имот, а именно: първи сутеренен етаж-жилище с идентификатор №****, състоящо се от спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, заедно със съответстващите му идеални части от сградата с идентификатор №**** е от правото на строеж върху Поземлен имот с идентификатор №**** в [населено място], [улица]. В останалата част на горепосоченото решение на въззивният съд, с което се признава за установено, че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на една втора идеална част от описания в решението недвижим имот, същото като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение в обжалвана му част е неправилно и се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба "БАНКА ДСК" ЕАД, моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция. С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че по делото не се спори и видно от представения нотариален акт № 9/1972 г. за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на суперфиция-П. и Н. Б. са продали на Н. Й. К. по време на брака му със С. С. К. /сключен 1967 г./, настоящите ищци по делото, 1/2 една втора идеална част от дворно място и къща, находящи се в [населено място], цялото от 323 кв. м, представляващо парцел І—1035 в кв. 57 по плана на града, като купувачите и продавачите, взаимно са си учредили безвъзмездно правото на строеж/суперфиция/ за построяване на нова жилищна сграда върху 101 кв. м от дворното място, съгласно утвърден архитектурен проект, какъвто не е представен по делото. Съдът е посочил, че с приложения по делото договор за окончателна делба от 11.09.1973 г., между Н. Б. и П. Б. от една страна и от друга страна Н. Й. К., участници в групов строеж на жилище, сключен в съответствие с Правилника за кредитиране на жилищното строителство, с нотариална заверка на подписите, Н. Й. К. получава за владение и ползване описаните в точка втора от същия обекти в жилищната сграда. Съдът е отбелязъл, че няма спор и се установява от нотариален акт за покупко-продажба № 62 от 23.11.2009 г. /лист 10 от делото/, че ищците С. К. и Н. К. са продали на ответниците В. В. и Е. В. 1/2 една втора идеална част от процесния недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ****, с площ 324 кв. м, стар идентификатор №****, кв. 57, парцел ІІ, заедно със самостоятелен обект в сградата с идентификатор ****, разположен на първи етаж на сграда с идентификатор ****, построена в горния поземлен имот, самостоятелен обект с предназначение-жилище, описано в акта, заедно с принадлежащите югозападна маза от втория сутерен на сградата и таванско помещение в западната част на сграда при описани съседи на ПИ, за който имот на същата дата-23.11.2009 г. е съставен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземането на "Банка ДСК", ЕАД, София от кредитополучателите и ипотекарните собственици В. И. В. и Е. Г. В.. Съдът е приел, че извършената окончателна делба на 11.09.1973 г. между участниците в груповия строеж, посочена по-горе, не е могла да породи целените последици, тъй като в делбата не е взела участие С. К., а към горната дата тя е била съсобственик с Н. К., тъй като построеното е по време на брака им и след възмездното придобиване на терена, и поради член 75, ал. 2 ЗН вр. с член 34, ал. 2 ЗС, извършената без нейно участие делба е нищожна, поради което по силата на приращението-член 92 ЗС-всеки от съсобствениците-Н. и С. К. и П. и Н. Б. - са придобили по 1/2 идеална част от сградата и от всеки самостоятелен обект в нея, построени в поземления имот/дворно място, чийто собственици са по силата на нотариален акт № 9/12.01.1972 г. В резултат на това, съдът е стигнал до извода, че правилно е бил отхвърлен предявеният положителния установителен иск за собственост за 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, предмет на покупко-продажбата, сключена между ищците Н. К. и С. К., в качеството им на продавачи и на купувачите В. В. и Е. Т., настоящите ответници. С определение № 57 от 29.01.2019 г по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по правни въпроси във връзка с неучастието на съпруг, при извършване на доброволната делба, на осъщественото съгласно договор за групов строеж и прави ли това така извършената делба нищожна, предвид и последващо разпореждане с част от обособен обект, разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС - т. 3 на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доброволната дела, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на член 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 СК, отм./, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга съделител. Договорът за доброволна дела има вещнопрехвърлително действие за предмета на делбата-притежаваните в обикновена съсобственост идеални части от делбения имот се превръщат в право на собственост върху отделно реално обособени обекти, съобразно правата им в съсобствеността. Ако идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, материалноправното изискване за действителност на доброволната делба в чл. 75, ал. 2 ЗН следва да се тълкува във връзка с по-късно приетия СК и отстъпва по въведения с кодекса специален режим на съпружески имуществени отношения. СК е нов и специален закон по отношение на ЗН. По-късно приетите и влезли в сила правни норми въздействат върху приложното поле и съдържанието на заварените норми. Последиците от неучастието на единия съпруг в договора за делба, когато идеална част от делбения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, са различни в зависимост от това дали имотът е получен в дял от съпруга съделител или от друг съделител. В първия случай договорът за делба е придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо. Във втория случай договорът за делба е акт на разпореждане с притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална част от имота и не е нищожен, а относително недействителен спрямо неучаствалия съпруг, на осн. чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 СК-отм./. По основателността на касационната жалба: Видно от приложения на лист 9 /гр. д. № 388/2015 г. по описа на РС Никопол/, договор за окончателна делба от 11.09.1973 г., сключен между Н. П. Б. и П. П. Б. от една страна, а от друга страна Н. Й. К. /първият ищец по настоящото дело/, участници в групов стоеж на жилище на [улица], кв. ****, парцел 2 по плана на [населено място], в съответствие с правилника за кредитиране на жилищното строителство, с нотариална заверка на подписите, относно окончателна делба на построената жилищна сграда, като според описаното в пункт втори от този договор Н. Й. К. получава за ползване и владение първият етаж на сградата, състоящ се от една спалня, детска стая, дневна стая, кухня, коридор, сервизно помещение и първият сутерен, състоящ се от една спалня, кухня, коридор и сервизно помещение и югозападната маза от втория сутерен, от таванското помещение получава западната част, като безспорно между страните и съгласно представените писмени доказателства по делото е установено, че на 23.11.2009 г. ищците Н. К. и С. К. сключили договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт № 62/2009 г. /лист 10 от горното дело/, по силата на който продали на ответниците В. В. и Е. Т. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Също така, не се спори между страните по делото, а и от писмените доказателства по делото се установява, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на суперфиция, обективиран с нотариален акт № 9/12.01.1972 т. /лист 8 от делото/, сключен между П. Б., Н. Б., от една страна като продавачи и купувача Н. Й. К.-настоящия първи ищец по делото, както и договора за окончателна делба на построената жилищна сграда, сключен между горепосочените лица, са осъществени по време на брака между Н. Й. К. и С. С. К.. Предвид на това, договорът за доброволна делба от 1973 г., посочен по –горе, е сключен без участието на съпругата на Н. К. - С. К., като впоследствие двамата съпрузи са се разпоредили с посочената сделка с 1/2 идеална част от процесния имот, която е част от получения, съгласно договора за доброволна делба, дял на съпруга Н. К. недвижим имот-самостоятелен обект в построената жилищна сграда. Следователно, съгласно приетото с т. 3 на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налице е хипотезата, при която доброволната делба е извършена без участието на единия съпруг-в случая съпругата-втората ищца С. С. К., като последицата от това неучастие в договора за делба на единия съпруг, не води до нищожност на делбата на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, както неправилно е прието в мотивите на обжалваното решение от въззивния съд. Това е така, защото имотът е получен в дял на съпруга съделител Н. К. и в този случай е налице придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо. Впоследствие с така придобитите самостоятелни обекти на собственост по този договор, двамата съпрузи-настоящи ищци Н. К. и С. К. са се разпоредили с част от същите, като са продали със сключения договор за покупко-продажба описаната 1/2 идеална част от имота на купувачите по същата-нот. акт № 62/2009 г., на двамата ответници по иска В. И. В. и Е. Г. В., която сделка е породила своето вещно-прехвърлително действие, поради което ищците не се легитимират като собственици на тази част от процесния имот. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а въззивното решение в обжалваната му част като правилно, но по мотивите на настоящото касационно решение, следва да бъде оставено в сила. На основание член 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касационна жалба "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция, представляващи юриконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд